1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 04.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 192 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Произнасянето е по реда на чл.307,ал.1 ГПК.
Постъпила е молба, подадена на 05.11.2014г. от [фирма] за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1,т.3 ,т.4 и т.5 ГПК на влязлото в сила Решение № VI-842 от 01.08.2014г. по в.гр.д.№ 75/2014г. на Бургаския окръжен съд, с което по реда на чл.435 сл.ГПК са отменени постановления за възлагане на недвижими имоти от 27.12.2013г., издадени по изпълнително дело № 477/2011г. на ЧСИ Д. Н..
Твърдението е, че искането е допустимо, тъй като на отмяна по реда на чл.303 ГПК подлежат и действията на съдебния изпълнител, за които е предвидено обжалване по реда на чл.435 сл.ГПК, включително постановленията за възлагане на недвижим имот, както и решенията на съда по тези жалби в случаите, когато разрешавайки процесуалноправния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото спорно материално право. Правният интерес от искането по чл.303 ГПК е изведен от отмяната по реда на чл.435 сл.ГПК на постановления за възлагане, с които банката-взискател е обявена за купувач и е удовлетворена за част от вземането си към длъжника по изпълнението [фирма]. Въведените основания са: по т.1 на чл.303,ал.1 ГПК, обосновано с виждането, че в решението, чиято отмяна се иска е налице произнасяне относно обхвата на наддаването по смисъла на чл.435,ал.3 ГПК, а този въпрос е предмет на т.8 на образуваното тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ВКС, ГК и ТК. Според молителя разпореждането за образуване на тълкувателното дело е „ново обстоятелство” по смисъла на т.1 на чл.303 ГПК; по т.3 на чл.303,ал.1 ГПК- решението, чиято отмяна се иска било мотивирано с постановеното в производството по несъстоятелност на [фирма] / [фирма]/, с Определение № 786 от 04.10.2013г. по т.д.№ 269/2011г. на ОС Кърджали, спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело на основание чл.642 ТЗ като обезпечителна мярка на наличното имущество на длъжника, което е отменено с Определение № 2352 от 28.11.2013г. на Пловдивския АС. Поддържа се, че решението по в.гр.д.№ 75/2014г. на ОС Бургас е базирано на отменен съдебен акт, който вече не съществува в правния мир.; т.4 на чл.303,ал.1 ГПК- между същите страни по в.гр.д. № 121/2014г. на ОС Бургас /образувано по две жалби на А. Д. против две действия на ЧСИ по изп.дело № 477/2011 – отказ за присъединяването му като взискател и против постановленията за възлагане по същата публична продан, в което съдебно производство освен жалбоподателят, са участвали банката, длъжникът [фирма] и ипотекарният длъжник [фирма]/ е постановено определение от 05.06.2014г. за оставяне без разглеждане жалбите на Д. поради неотстраняване на нередовности –т.е. публичната продан е потвърдена като законосъобразна. Подържа се наличие на съдебен акт, постановен между същите страни, на същото основание, който противоречи на решението, предмет на молбата за отмяна, тъй като крайният извод за законосъобразността на атакуваните постановления за възлагане в двата съдебни акта е различно.; по т.5, предл. първо на чл.303,ал.1 ГПК- вследствие на нарушаване на процесуалното правило на чл.437,ал.2 ГПК /подадената от [фирма], което има качество на трето лице-ипотекарен длъжник жалба е разгледана в закрито заседание/ са нарушени правата на молителя да участва в делото и да бъде надлежно представляван. Наличието на тази предпоставка по чл.303 ГПК е аргументирано със становището, че основанието за отмяна на възлагателните постановления е нарушаването на срока по чл.488,ал.1 ГПК. Правният извод и сборуването на дните като аритметичен резултат не били правилни, а същевременно молителят бил лишен от възможността да обоснове своята позиция, тъй като делото е разгледано в закрито заседание без възможност да участва пълноценно в съдебния процес и да изложи доводите си в открито съдебно заседание.
В писмени отговори по чл.306,ал.3, изр.второ ГПК ответниците по молбата [фирма] /н/ чрез синдика А. Н. и [фирма]/н/ чрез синдика Д. М.-И. поддържат становище за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като с решението, постановено на основание чл.435 ГПК, ОС се е произнесъл само по процесуалноправни въпроси и не е преценявал материалноправното отношение, поради което не е от категорията на подлежащи на отмяна съдебни актове; уважаването на жалбите против действията на ЧСИ произтича от извод за неспазване на редовността на процедурата по извършване на публичната продан /срока по чл.488 ГПК/, поради което решението не се ползва със сила на пресъдено нещо; спрямо отменените действия законът не създава забрана да бъдат повторени, поради което извънстанционният контрол е недопустим. Изложени са подробни съображения и за неоснователността на искането за отвяна по всяко едно от въведените основания.
Съобразявайки изложеното, съставът на ВКС приема следното:
Преценката за допустимостта на искането за отмяна е пряко обусловена от произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 7/2014г. по описа на ВКС, ГК и ТК по третия поставен въпрос: Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, което обосновава необходимост от спиране на настоящото дело на основание чл. 292 ГПК до приемане на тълкувателно решение.
Същевременно искането за отмяна по т.1 на чл.303 ГПК с въведено основание- последващо тълкувателно решение /по тълк.дело № 2/2013г. по въпросите за изпълнителното производство/ също подлежи на преценка след произнасянето на ОСГТК по тълк.дело №7/2014г. по първия поставен въпрос- представлява ли основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението.
Паралелно с горното, обсъждането по същество на искането за отмяна по т.4 на чл.303,ал.1 ГПК следва да бъде съобразено и с отговора на петия въпрос по тълк.дело № 7/2014г. – кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл.303,ал.1т.4 във вр. с чл.307,ал.4 ГПК.
Всяко едно от изложеното, обосновава необходимост от спиране на настоящото дело на основание чл. ГПК до приемане на тълкувателно решение.
Поради изложеното и на основание чл.292 ГПК, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Спира производството по настоящото дело до приемане на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.