Решение №487 от 40003 по гр. дело №1256/1256 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                                                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
 
№ 487
 
 
     гр. София, 09.07.2009 година
 
       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май   две хиляди и девета година в състав:
 
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                      ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
при секретаря  ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 1256/2008 година
 
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
С решение № 190/02.10.2007 год.по в.гр.д. № 200/2007 год.на Кърджалийския окръжен съд е обезсилено решение № 26 от 02.04.2007 год.на Кърджалийски районен съд постановено по гр.д. № 39/2007 год. и е прекратено производството по делото.
Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от ищеца В. Н. К. ,в която се релевират доводи за порочност,недопустимост и необоснованост. Поддържа се,че е налице правен интерес,тъй като след обявяването на договора за нищожен,ще може да участва в евентуален нов търг при равни условия с други кандидати. Моли решението да бъде отменено.
Ответниците по жалбата – М. на з. и продоволствията и А. Х. Ю. не са депозирали по реда на чл.218г ГПК/отм./писмен отговор .
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното въззивно решение Кърджалийският окръжен съд е приел,че предявеният иск е недопустим и не следва да се разглежда по същество,тъй като представка за уважаването му е наличие на правен интерес,какъвто в настоящия случай ищецът не е доказал- не е страна по атакувания договор,не е бил възпрепятстван да участва в търга и процесното прехвърляне не е накърнило неговите права.
Решението е валидно,процесуално допустимо и правилно.
По делото е безспорно установено,че ответникът А. Х. Ю. е придобил правото на собственост върху 4,959 дка земеделска земя в землището на с. П.,м.”Б”-имоти № 0* и № 0*,въз основа на участие в национален търг за продажба на земи от държавния поземлен фонд,проведен на основание чл.24 от ЗСПЗЗ и по реда на Наредба № 16/2000 за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от ДПФ на притежателите на поименни компенсаторни бонове и З. № РД 46-14/12.02.2004 год. на Министъра на з. и горите. Ищецът В. Н. К. не е участвал в проведения търг.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод,че за ищецът липсва правен интерес от предявяването на иска,поради което той е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено,без да се разглежда по същество. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на установителния иск за нищожност е наличието на правен интерес от провеждането на производството. Този правен интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба, които рамкират материално правния спор. От посочените фактически обстоятелства се налага извода, че по-никакъв начин с атакуваната сделка- сключването на процесния договор № 48/20.09.2004 год., не се засягат правата на ищеца К. ,тъй като той не е участвал въобще в проведения търг, не е страна по облигационните правоотношения, учредени с договора за покупко-продажба и за него не са възникнали права и задължения от тази сделка. Освен това той не се легитимира и като собственик на прехвърления недвижим имот, от където би могло да се изведе правния му интерес да се прогласи нищожността на сделка, касаеща имот лична собственост. Нарушаването на нормите, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки, води до недопустимост на решението. За допустимостта на съдебните решения касационният съд е длъжен да следи служебно, тъй като това обуславя допустимостта на собственото му решение (т. 10 ТР № 1/2001г. ОСГК). Ето защо наведеният касационен довод в тази насока за недопустимост на въззивното решение е неоснователен,тъй като въззивния съд ,като инстанция по същество на спора правилно,не е разгледала предявения иск по същество и е прекратила производството ,като недопустимо.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190/02.10.2007 год. постановено по в.гр.д. № 200/2007 год.на Кърджалийския окръжен съд.
Решението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар