О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 23.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5265 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №545 от 06.10.08г. по гр.д. №636/08г. на П. окръжен съд е отменено решение №603/13.06.08г. по гр.д. №2760/07г. на П. районен съд и е отхвърлен предявеният от В. Р. М. срещу С. „Д” гр. П. иск по чл.74, ал.2 от КТ – за прогласяване недействителност на допълнително споразумение №75 от 15.09.07г. към трудовия договор на ищцата, предвиждащо намаляване на работната и заплата, поради порок във волята и, вследствие на упражнена спрямо нея заплаха от страна на работодателя.
Въззивният съд е приел, че намаляването на трудовото възнаграждение на ищцата е било резултат от намаления брой часове, които са и възложени. Поради намаляване на паралелките в училището, нормативът за заетост на ищцата останал непълен, а тя отказала да приеме часове в друго училище. Било и разяснено, че ако откаже да подпише споразумението за намаляване на трудовото възнаграждение, ще остане без работа.
При тези данни е прието от правна страна, че атакуваното споразумение не е недействително, тъй като върху ищцата не е бил упражнен натиск да го подпише. По делото не са установени непозволени, противоречащи на закона или на морала действия от страна на работодателя, които да представляват заплаха по смисъла на чл.30 от ЗЗД и да са предизвикали страх у ищцата, под въздействие на който тя да е подписала допълнителното споразумение. Не може да се квалифицира като заплаха предупреждението от страна на работодателя, че при отказ да подпише допълнителното споразумение, ищцата ще остане без работа. Решаващо в случая е това, че и е бил предоставен свободен избор как да постъпи.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. М. В нея тя е поддържала, че е подписала допълнителното споразумение под натиск и заплахата да бъде уволнена – т.е. волята и е била опорочена, поради което не е налице постигнато съгласие по смисъла на чл.119 от КТ. Приемайки обратното, въззивният съд постановил решението си в противоречие с приетото в решение №1561/02.11.2000г. по гр.д. №244/2000г. на ІІІ ГО на ВС. Твърди се и наличие на противоречива практика на съдилищата по този въпрос, като се сочи решение №1116/01.10.99г. по гр.д. №24/99г. на ІІІ ГО на ВС. Жалбоподателката поддържа и основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да излага подробни мотиви.
Ответникът в производството С. „Д” гр. П. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като между посочените решения на ВС няма противоречие, а освен това за разлика от случая, разгледан с първото решение, жалбоподателката е имала възможност за реален избор. Изложени са и доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По делото се поставя въпрос дали е действително по смисъла на чл.74, ал.1, вр.чл.74, ал.4 от КТ споразумение към трудов договор, въвеждащо по-неблагоприятни за работника условия, тогава, когато волята му не е свободно формирана и той е принуден да избира между запазване на трудовия договор при новите условия и прекратяването му. По този въпрос има противоречива съдебна практика, илюстрация на която са посочените от жалбоподателя решения. Това налага разглеждане на настоящия спор от ВКС, с цел уеднаквяване на практиката по този въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №545 от 06.10.08г. по гр.д. №636/08г. на П. окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: