4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 26.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.04.2012 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 705/ 2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. И. Д. и С. М. Д., двамата от [населено място],против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 440 от 16.03.2011 год., постановено по гр.д.№ 953/2010 год., в частта, с която при условията на чл.271, ал.1 ГПК са отхвърлени, като неоснователни, предявените от касторите, в качеството им на ищци, активно субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу З. [фирма] – за разликата над присъдените им суми от по 60 000 лв. за всеки един от тях до претендираните от по 100 000 лв., за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им Искрен В. И., настъпила в резултат на ПТП на 31.03. 2006 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост , допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД и на съществените процесуални правила, касаещи преценката на събрания по делото доказателствен материал- касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението им е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на родителите при настъпила смърт от ПТП на единственото им дете, за да отговаря същото на въведеното с чл.52 ЗЗД изискване за справедливост е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС. Като израз на същата са посочени ППВС № 4/68 год., решение на второ търговско отделение на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК № 177/27.10.2009 год., влязлото в сила решение № 1595/17.12.2009 год., по гр.д.№ 2337/ 2009 год. на Софийски апелативен съд, решение № 3221/30.06.2009 год., по гр.д.№ 2994/2007 год. на СГС и решение на Софийски апелативен съд № 624/15.04.2011 год., по гр.д.№ 139/2011 год..
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по въведените касационни оплаквания, позовавайки се на липса на правен интерес за ищците, предвид осъщественото по тяхна искане изпълнение на въззивното решение на Софийски апелативен съд, предмет на предприетото обжалване в неговата осъдителна част – влязла в сила.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането на касаторите за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която предявените от В. Д. и С. Д. активно субективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ са уважени за сумата от по 100 000 лв. за всеки един от тях и да откаже присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Искрен В. И., настъпила в резултат на ПТП от 31.03.2006 год. за разликата над сумите от по 60 000 лв. до пълния заявен размер от по 100 000 лв. въззивният съд, отчитайки конкретните обстоятелства по делото, е приел, че в този си размер същото е справедлив еквивалент на понасените от пострадалите болки и страдания, предвид икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на вредоносния резултат и практиката на съдилищата в подобни случаи.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касаторите материалноправен въпрос, като релевантен за крайния правен резултат по делото попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Основателно е и позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че при определяне размера на дължимото на ищците обезщетение въззивният съд се е позовал бланкетно на съществуващата в страната икономическа обстановка към датата на настъпване на вредоносния резултат, без да изясни в какъв смисъл тази икономическа конюнктура се отразява било на доходите на населението, било на нивото на застрахователно покритие, както и на съществуваща практика на съдилищата, без последната да е конкретизирана и без да отчете и обсъди всички онези обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които индивидуализиращи понесените от пострадалите болки и страдания биха довели до присъждане на такъв паричен еквивалент, който справедливо, а не хипотетично би ги възмездил, сочи на несъответствие с дадените в ППВС № 4/68 год. и цитираното по- горе решение на ІІро т.о на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителни указания относно елементите, формиращи това обезщетение и критериите, определящи го като справедливо, с което е доказано и визираното противоречие със задължителната съдебна практика.
На осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищците на дължат държавна такса за настоящето производство, поради което след допускане на касационното обжалване делото следва да бъде докладвано по компетентност за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от тези съображения и на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 440 от 16.03.2011 год., по гр.д.№ 953/2010 год., в частта, с която предявените от В. И. Д. и С. М. Д. искови претенции,основани на чл.226, ал.1 ЗЗД, срещу З. [фирма] са отхвърлени за разликата над сумите от по 60 000 лв. за всеки един от тях до претендираните от по 100 000 лв.,заедно със законната лихва, считано от 31.03.2006 год. до окончателното им изплащане, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: