1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 568
[населено място], 20.10.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 21 септември през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Б.
и в присъствието на прокурора С.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №427/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
Допуснато е разглеждането на касационните жалби на Прокуратура на РБ, чрез Окръжна прокуратура – Л. и на Дирекция „Социално подпомагане” – общ. Л., срещу въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по гр.д. №149/09 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.Прието е, че материалноправният въпрос: застрашава ли поведението на родителите личността и възпитанието на децата, като се следи и служебно за интереса им при социално – битовите и образователни особености на случая, е от значение за спора и за точното прилагане на закона, с оглед предпоставките, съдържанието и целта на установената в чл.74, ал.1 от СК, отм. възможност.
В жалбите се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му, като се постанови ограничаване на родителските права с настаняване на децата извън семейството при баба им от бащина страна С. Д. или в подходяща институция с постоянна грижа и достъп до образование.
Ответникът по жалба Д. Г. Д. я оспорва като неоснователна. Ответницата Е. Д. не изразява становище.
ВКС на РБ се произнася по посочените в жалбите основания за неправилност на решението, а за интереса на децата – и служебно, като намира следното:
В. съд е отхвърлил предявения от прокурора иск по чл.74, ал.1 от СК, отм. за ограничаване на родителските права на ответниците Е. и Д. Д. по отношение четирите им деца: С. Д., род. през 1993 г., Д. Д., род. през 1996 г., Е. Д., род. през 1997 г. и Волен Д., род. през 1999 г. Приел е, че поведението на родителите да спрат децата си от училище /първото е учило до трети клас, второто – в първи, а останалите две въобще не са посещавали училище/ не представлява сериозна опасност за личността и възпитанието им. Родителите са направили постъпки за записване на децата в индивидуална форма на обучение и сами ги обучават у дома, макар и не в обхвата на общообразователното училище. Родителите са с висше / медицина/ и средно / англ. гимназия/ образование, полагат за децата си необходимата им грижа, в семейството е изградена много здрава и силна връзка, така че извеждането на децата от семейната среда би им нанесло тежка психична травма за целия съзнателен живот. Децата биха могли да получат образование и на по –късен етап от развитието им и този проблем е отстраним, но не и негативното въздействие на насилственото им извеждане от семейната среда, която единствено познават и приемат като своя, присъща и необходима им.
Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни и необосновани: В исковата молба и касационната жалба е посочено и се поддържа, че опасността за личността и възпитанието на децата по см. на чл.74, ал.1 от СК, отм. е създадена от нарушеното им конституционно право да получат съответстващо на възрастта им и задължително по закон образование и така да имат най- доброто настояще и бъдеще, с присъщите за децата на тяхната възраст мечти, амбиции, самочувствие и житейска перспектива.
Децата живеят на село, работят в домашното земеделско и животновъдно стопанство, не посещават училище, почти не контактуват с други деца и лица извън семейството. Силно са привързани към родителите си и помежду си. Имотното състояние на семейството е добро и стабилно.
Комплексната съдебно психиатрична, психологична и педагогическа експертиза установява нормално развитие на детето С. Д. / на 17 години/ и задоволително ниво на лично съзряване, но ниско на емоционална зрялост и променлив тон на настроението, негативна житейска нагласа към света и хората, която съответства на тази на родителите. Отсъстват отношение на толерантност към другите, търсене на близост, активно общуване и зачитане на околните. Липсват формирани интереси, висока информираност и стремеж към реализация от типа на юношеското мечтаене за работа, приятели, пътуване по света и т.н. При провокации с проблем и обсъждане се появяват тревожност, несигурност и ограничена активност. В момента се образова единствено чрез интернет, познанията й от училищните дисциплини за откъслечни и недоизградени.
Детето Д. Д. / на 14 години/ е с интелект в нисък вариант на нормата, борави с ограничен речников фонд, наблюдава се говорно нарушение, абстрактно – логическите операции са от елементарен ранг и сложност; емоционално е лабилен и със ситуативно обусловен самоконтрол Познанията му за хората и заобикалящия го свят са бедни, нагласата му спрямо лицата извън семейството е предимно негативна, липсва желание и умения да установи контакти и изгради взаимоотношения с връстници. Не спазва правила и не познава авторитети извън семейството, няма типичните за възрастта му желания и мечти. Демонстрира заучено от родителите гневно поведение при отстояване на собствена позиция, но има ограничени възможности за справяне с житейски проблеми и ситуации. Не показва подготовка по никоя от учебните дисциплини от учебния план, не може да се определи доколко е грамотен.
Детето Е. Д. / на 13 години/ има интелектуални възможности до нивото на ниския вариант на нормата. Слаби са устойчивостта и възможностите за концентрация и превключване на вниманието. Има беден семантичен речник и абстрактно логическите операции са от елементарен ранг. Не проявява интерес и познания към заобикалящия я свят, не се стреми към контакти и изграждане на взаимоотношения с връстници; поведението й е подражателско на това на родителите и голямата сестра, съобразява се единствено с правилата в къщи, няма изградени умения за справяне с житейски трудности, нито прогнозира поведението си в сложни ситуации и при проблеми. Няма базов минимум от знания по предметите от общозадължителната подготовка, не съумява да подбере адекватни за общуването езикови средства.
Детето Волен Д. / на 11 год./ е с интелектуално ниво в ниския вариант на нормата, липсват съответните за възрастта знания и умения, речниковият му фонд е ограничен, обикновено не може да отговори на поставените му въпроси, поведението му е бедно и заучено от родителите. Не може да бъде оценено като грамотно.
Данните от експертизата съответстват с тези от изслушването на децата, от показанията на св. Л., М., Ш., И., Д., Н., И. и Й. / последните служители на Дирекция „Социално подпомагане”/.
При тези данни се налага категоричният извод, че поведението на родителите на откъсване на децата от нормалната за развитието им учебно – възпитателна среда представлява опасност за личността и възпитанието им. Училищното обучение е задължително до 16 годишна възраст – чл.7 от З.. Законът е определил възрастта , в която е наложително и най – добре за детето да получи училищно образование, с посочените в чл.31 от с.з. форми на обучение. Децата не се обучават в нито една от тях, почти не общуват извън семейството и последиците от това са установени по делото – забавено е личностното им развитие с нисък / под възможния за всяко/ интелект, минимални способности за общуване и самостоятелно поведение, непознаване на света и хората, липса на адекватно отношение към живота, с разнообразието, промените и проблемите му и на представа за бъдещето. Нарушено е гарантираното в чл.29 от Конвенция за правата на детето право то да получи образование, насочено към развитие на неговата личност, таланти, умствени и физически способности до най – пълния им потенциал, към развитие на собствената му културна самоличност, език и ценности и към подготовката му за отговорен живот в свободно общество, в духа на разбирателство, мир и толерантност.
С това е налице основанието по чл.74, ал.1 от СК, отм. за ограничаване на родителските права, при виновно поведение на родителите, като целта на мярката е преди всичко да се защитят децата. Решението на ОС, с което е прието противното, е неправилно и следва да бъде отменено. За определяне на съответната мярка в интерес на децата, вкл. за настаняването им извън семейството, според ВКС се налага събирането на още доказателства, поради което след отмяна на въззивното решение делото следва да се върне на въззивния съд – чл.293, ал.2 и 3 от ГПК.
По делото са събрани доказателства за възможностите на изразилата желание децата да бъдат настанени при нея баба Ст. Д. – род. през 1947 г., да ги отглежда и възпитава. Установено е, че тя е здрава и с материални и интелектуални възможности за това, но от друга страна ще й бъде изключително трудно да се справя с децата – в.л. на л.235 и 237, при липсата на единодействие/и в конфликт/ с родителите за възпитанието и обучението им. В.л. М. не е могло да отговори дали тя би могла да е интерактивна с децата, но счита, че състоянието й позволява това. При отчуждаването и неприязънта на децата към нея, обаче, следва да се доизясни с помощта на психиатър, психолог, педагог и социален работник могат ли да бъдат настанени всички /каквото е нейното желание/ или поне някои /някое / от децата при нея. В тази връзка следва да се отчете възможността за взаимно негативно повлияване в непослушание и противоборство при „груповото” им настаняване при тяхната баба и да се изследва способността й да ги задържи физически в дома си /апартамент от 2 стаи и кухня в [населено място]/ и да им въздейства общовъзпитателно, като подсигури и училищното им обучение, с присъствието в клас и извънкласната подготовка.
Вещите лица от тройната психолого – психиатрична експертиза са посочили като подходящо за децата обучението им чрез настаняване в институция, разполагаща с екип от педагози, под колективна грижа /л.235/. Адаптацията извън семейството ще е трудна за тях, по общото мнение на в.лица, но би подобрила социалните им контакти, умение и компетентност спрямо тези в семейната им среда. Отново с помощта на психиатър, психолог, педагог, социален работник и с данни от регионалния инспекторат по образование, следва да се установи могат ли децата /заедно или поотделно/ да се настанят в такава институция и каква да е тя за всяко. Вещите лица са посочили като варианти специални училища от интернатен или полуинтернатен тип / чл.27 и 28 от З./ или специализирана институция – т.10 от ДР на ЗЗДт, като е изразено и мнението, че най- добро за децата е съчетанието да живеят в семейната среда, но да посещават и училище. Във връзка с последното следва да се събере информация и обсъди възможността за настаняването им институция в района с целодневно / или седмично – според приетото от РС/ училищно обучение, която да предлага максимални условия за такова съчетаване.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Ловешки окръжен съд по гр.д. №149/09 г. от 19.12.08 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: