2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
С. 28.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 1177/2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. С. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Ж. Д., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 303 от 06.07.2012г. по в.гр.д. № 671/2012г., с което е потвърдено решението на Горнооряховския районен съд, ІІІ с-в, № 151 от 19.03.2012г. по гр.д. № 1990/2011г., с което е отхвърлен предявеният от В. В. С. срещу Р. М. А. от [населено място] в качеството й на [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответницата по касация Р. М. А. от [населено място], осъществяваща търговска дейност като [фирма], не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявения от В. В. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението по съображения, че независимо от отмяната на уволнението като незаконно обезщетение не се дължи, тъй като ищцата е работила през исковия период макар и на четиричасов работен ден. През този период тя е била надлежно осигурявана и осигурителните вноски са плащани от работодателя. Неоснователни са възраженията, че следва да се присъди обезщетение за разликата до пълния работен ден. Разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ предоставя право на обезщетение само по отношение на лице, което е останало без работа, т.е. без да реализира трудови доходи.
К. В. В. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречива практика на съдилищата и неточно прилагане на закона по материалноправния въпрос има ли право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ работник, който след уволнението е работил на половин работен ден, за периода за другата половина работен ден, през който не е работил.
ВКС намира, че поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за решаването на делото с оглед мотивите на съда за отхвърляне на иска. Противоречива съдебна практика не е представена, но поставеният въпрос по прилагането на разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 3 и чл. 225, ал. 1 и 2 КТ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос има ли право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ работник или служител, който в периода след незаконно уволнение е работил на половин работен ден.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 303 от 06.07.2012г. по в.гр.д. № 671/2012г. в частта относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: