Р Е Ш Е Н И Е
№ 585
София, 23.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Емил Томов
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1833/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “б” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. П. от гр. П., подадена от пълномощника му адв. Е, срещу въззивно решение № 1 от 04.01.2008г. по в.гр.д. № 474/2007г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 858 от 17.07.2006г. по гр.д. № 993/2005г. на Варненския окръжен съд, ХІІ с-в, с което К. П. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на всеки един от ответниците П. М. В., В. К. В. и И. К. П. по 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З. В. П.
Ответниците по жалбата П. М. В., В. К. В. и И. К. П., всички от гр. В. в представеното по реда на чл. 218г ГПК /отм./ писмено възражение от пълномощника им адв. Д молят решението да се остави в сила и да им се присъдят разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да уважи исковете въззивният съд е приел, че ответникът К. П. носи имуществена отговорност на основание чл. 45 ЗЗД за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на З. В. П. – дъщеря на първите двама и майка на третия ищец, починала при причинено от ответника пътнотранспортно произшествие. С влязла в сила присъда по нохд № 99/2003г. на Търговищкия окръжен съд ответникът К. П. е признат за виновен в това, че на 17.10.2002 на ГП Варна-София, при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на съпругата си З. П. – 33 годишна. Въз основа на свидетелски показания съдът е прие, че отношенията между починалата и нейните родители и детето от първия й брак – И. , са били изключително топли и сърдечни, до злополуката всички са живели в едно домакинство и починалата се е грижела за родителите си и за сина си. След смъртта на З. здравословното състояние на родителите й се влошило, а детето И. трудно преживява загубата на майка си, липсата на материалната й и морална подкрепа. Съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД съдът е уважил исковете в пълния им размер – по 12 000 лв. за всеки от ищците.
Срещу така постановеното решение К. П. прави оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, довели до ограничаване правото му на защита. Развива доводи за незаконосъобразност на отказа на въззивния съд да допусне поискани от жалбоподателя доказателства с мотиви, че не са нови доказателства по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК /отм./. Моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.
Жалбата е основателна.
В първоинстанционното производство ответникът К. П. е бил призован по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./ и представляван от назначен особен представител. С въззивната жалба К. П. е заявил доказателствени искания, по които Варненският апелативен съд се е произнесъл с определение № 376 от 08.11.2007г. като е оставил искането за назначаване на медицинска експертиза и за разпит на трима свидетели без уважение. Приел е, че исканите доказателства не са нови по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК /отм./. В с.з. на 04.12.2007г. по направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за допускане на гласни доказателства, въззивният съд отново е отказал да допусне разпит на свидетели с мотиви, че вече се е произнесъл по това искане.
Посочените процесуални действия на съда са в нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ГПК /отм./, по прилагането на която ВКС е дал задължителни указания с ТР № 1/2001г. на ОСГК – по някои спорни въпроси на въззивното производство. В т. 6 на тълкувателното решение е прието, че нови доказателства по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК /отм./ са тези, които са релевантни за изхода на делото и за пръв път се иска тяхното допускане пред въззивната инстанция. Нови доказателства са и такива, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но не е сторил това поради виновно процесуално поведение.
Като е отказал да допусне поискани за първи път от въззивника доказателства, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, тъй като е лишило К. П. от възможността да ангажира доказателства във връзка с твърденията си относно размера на претендираните обезщетения.
По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1 от 04.01.2008г. по в.гр.д. № 474/2007г. на Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Председател:
Членове: