Решение №605 от по гр. дело №276/276 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                           № 605
 
                                   София  15.06.2010 година
 
                                               В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и десета година в състав :
 
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                           ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 462 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисията за у. на и. ,придобито от престъпна д. /КУИППД/гр. София,представлявана от председателя К. ,чрез процесуалните представители Г. и Р. против въззивно решение № 208 от 29.12.2009г. по в.гр.д. № 580 по описа за 2009г. на Великотърновски апелативен съд,с което е потвърдено решение от № 52 от 6.07.2009г. по гр.д. № 104/2007г.на Русенски окръжен съд,с което е отхвърлено направеното от КУИППД против М. Ц. М., Г. А. М. и Ц. М. Ц. мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на подробно описано и. ,състоящо се от осем броя земеделски земи,апартамент с площ от 81.95кв.м.,сумата от 2 500лв.,представляваща равностойността на прехвърлени дружествени дялове и 70 000лв.,представляваща равностойността на продажната цена на дарен имот.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се позова на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за начина,по който следва да бъдат оценявани като разходи имуществата на проверяваните лица по ЗОПДИППД. Противоречието обосновава с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №89 от 29.01.2010г.по гр.д. № 717/09г. на ВКС. Поставя въпрос и за процесуалната възможност в хода на производството по чл.28 от ЗОПДИППД да бъдат заявени и установявани нови обстоятелства,който са от значение за у. на законността на доходите на ответник,но не са били включени в мотивираното искане на КУИППД. Позовава се на разрешение,прието с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №87 от 29.01.2010г.по гр.д. № 369/09г. на ВКС. Отделно поставя и други въпроси,за които независимо,че като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,с оглед факта,че се позовава на казуална практика на ВКС и с оглед приетото в т.3 от ТР №1/2009г.на ОС на ГК и ГК на ВКС – за коректно следва да се приеме основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Тези въпроси са за – доказателствената сила на частен документ без достоверна дата и на незаверен препис от документ,след непредставяне на оригинал, както и за значението като доказателствено средство в процеса на прието от съда заключение на експертиза.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да приеме за неоснователно искането на КУИППД въззивният съд е счел,че ответниците са доказали законен източник на доходите си за придобиване на процесното имущество. Същият обаче- в противоречие с приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС/ № 89 от 29.01.2010г.по гр.д. № 717/09г./,съгласно което-за стойност на имуществото през проверявания период следва да се приеме пазарната стойност към момента на придобиване,е оценял размера на разходите за закупуване на недвижимите имоти по посочена в нотариалните актове цена по закупуването им. Освен това -въззивният съд е постановил решението си и в противоречие с приетото в друго постановено по реда на чл.290 от ГПК решение на ВКС /№87 от 29.01.2010г.по гр.д. № 369/09г./ по въпроса за това дали в производството по чл.28 от ЗОПДИППД съдът следва да се произнася по законността на доходи на ответници,обосноваващи направени разходи за придобиване на и. ,което не е било предмет на изследване в производството пред КУИППД,не е включено в мотивираното искане, депозирано в съда, а по-късно в хода на съдебното производство. Даденият от въззивния съд отрицателен отговор на този въпрос е в противоречие с приетото от ВКС в горепосоченото решение, съгласно което с оглед характера и спецификата на производството- общите ограничения по чл.116 от ГПК/отм/ не могат да обосноват ограничаване в предмета на съдебното дирене и няма пречка обстоятелства да бъдат заявявани и установявани и в хода на съдебния процес.
Налице е –съгласно т.2 от ТР №1/2009г.на ОС на ГК и ГК на ВКС основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, което мотивира настоящият съдебен състав да допусне до касационно обжалване въззивния акт,без да обсъжда останалите изложени доводи за наличие на основание и по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
С оглед на изложеното и като съобрази,че касаторът не дължи заплащане на държавна такса, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 208 от 29.12.2009г. по в.гр.д. № 580 по описа за 2009г. на Великотърновски апелативен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар