Решение №61 от 42453 по нак. дело №206/206 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

5
Р Е Ш Е Н И Е

№. 61

гр. София, 24 март 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА

при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №206/2016 година

Касационното производство е образувано по саморъчно написана от подсъдимия И. И. жалба срещу въззивно решение №264 от 08.01.2016г. на Великотърновски апелативен съд /АС/, обявена по внохд №325/2015г., с което е потвърдена постановената на 16.10.2015г. присъда на Окръжен съд /ОС/- Велико Търново, по нохд №339/2015г.
В депозираната касационна жалба се релевират оплаквания, очертаващи несъответност на описаната в обвинителния акт и призната от И. И. фактическа обстановка по делото, на обективната действителност. Визира се конкретика, сочеща на реализирано от пострадалия С. Г. неправомерно поведение, обективирано в отправяне на закани и обиди спрямо подсъдимото лице, което непосредствено е предхождало инкриминираното деяние и е провокирало извършването на престъпния акт.
Изразява се недоволство и от определената наказателна санкция – 17 /СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ/ лишаване от свобода, несъобразена със степента на обществена опасност на осъщественото престъпление и с данните за личността на неговия автор /съдебно минало и здравословно състояние/.
В съдебно заседание на 18.03.2016 година, подсъдимият И. И. участва лично и със служебен защитник в настоящата процедура, като в хода на пренията поддържат изложените в жалбата доводи и възражения.
Конституираните граждански ищци М. Г., Д. Г. и М. Г., редовно уведомени, не се явяват, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по касационната жалба.
Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за оставяне в сила на въззивното решение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното:
С присъда №99 от 16.10.2015г., по нохд №339/2015г., след съкратено съдебно следствие, в предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива, Великотърновски ОС е признал И. И. И. за виновен в това, че на 10.06.2015 година, в магазин на [фирма], находящ се на [улица], №83, в гр.Е., умишлено умъртвил С. С. Г., като убийството е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.12, вр.чл.115, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК и чл.58а от същия закон му наложил наказание – СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Със същия съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, което е осъдено да заплати в полза на наследниците на починалия С. С. Г. – М. С. Г., Д. С. Г. и М. С. Г., сумите от по 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетения за причинените с престъпното деяние неимуществени вреди, ведно със законните лихви и разноските по делото.
Визираната присъда е била предмет на въззивна проверка, финализирала с решение №264 от 08.01.2016г. на АС-Велико Търново, по внохд №325/2015г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда.
Касационната жалба на подсъдимия И. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В противоречие с буквата и духа на нормативната база, очертаваща съкратеното съдебно следствие в производство пред първата инстанция, са релевираните оплаквания за несъответност на описаната в съдебния акт фактология за инкриминирания инцидент на обективната действителност и на инкорпорирания доказателствен материал по делото, обосновала неправилно приложение на материалния закон, и явна несправедливост на санкцията.
Регламентираната в чл.370-чл.374 от НПК диференцирана процедура е насочена към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателното производство, поради което и съпроводена с компромисни поведенчески прояви на процесуалните участници, и предопределени от същите процесуалноправни и материалноправни ползи, и тежести. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия и осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо своевременно осъждане и санкциониране на престъпните посегателства, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на наказателната отговорност. Подсъдимият получава по–леко наказание, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора фактически констатации и да участвува непосредствено в събирането, и проверката на доказателствени източници, подкрепящи и оборващи обвинението, които осуетяват претенциите за накърнено право на защита в тази насока, и стесняват обсега на свързаните с него нарушения.
Заявеното от И. И. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в съдебно заседание на 16.10.2015 година, пред Великотърновски ОС, е създало процесуални предпоставки за прилагане на особените правила на чл.370-374 от НПК, в предвидената по чл.371, т.2 от НПК форма.
Първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на подсъдимото лице е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване чрез свидетелските показания на Р. В., С. И., П. Н., Й. Й., Д. Г., Д. Р., Г. П., П. Д. и С. М.; писмената документация /протоколи за оглед, за иззети кръвни проби, предмети и вещи/; и кореспондират на изготвените медицинска, психолого-психиатрична, техническа и комплексна експертизи, удовлетворявайки основополагащия принцип в чл.31 от Конституцията, възпроизведен в чл.116 от НПК, за недопустимост обвинението и присъдата да се основават на самопризнание.
Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на подсъдимото лице, и предпоставеното от нея определение по чл.372, ал.4 от НПК, е проведено при стриктно спазване на специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 от НПК хипотеза и финализирало със съдебен акт, с който компетентният орган при съблюдаване на нормата на чл.373, ал.3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност и наложеното наказание.
Логическа закономерност от реализираното съкратено съдебно следствие, доброволно инициирано от подсъдимия И. И., е обхватът на мисловната и доказателствена дейност на първостепенния съд, обективираща изпълнение на предписаното от чл.301 на НПК, и словно материализирана в постановената от ОС-Велико Търново осъдителна присъда Неговите съдържание и параметри са предопределени от описаната в прокурорския акт, и призната от подсъдимото лице фактология на инкриминираното престъпление, с произтичащите от това последици -занижени процесуални изисквания при доказателствената интерпретация. Очертаните в акта на обвинителната власт обстоятелства сочат, че на 10.06.2015 година, около 16.30 часа, в магазин на [фирма], находящ се на [улица], №83, в гр.Е., между И. И. и С. Г., които били във влошени отношения, възникнал словесен конфликт, предпоставен от отправена от последния реплика „какъв си ти, че да се месиш на хората”, на която подсъдимият реагирал с ругатня и нанасяне на удар с нож в областта на гърдите на пострадалото лице.
Визираните факти, ценени компетентно и с проявен професионализъм от съдебните инстанции, убедително обосновават заключение за извършване на престъпното деяние от И. И. и категорично изключват лансираната в касационната жалба теза, че осъществените от него действия са провокирани от неправомерно поведение на С. Г., изразило се в отправяне на сериозни закани и обиди спрямо подсъдимото лице, което е ирелевантно за правните очертания на инкриминираното посегателство /нормата на чл.118 от НК е неприложима за престъпления по чл.116, ал.1, т.12 от НК/, но безспорно е от значение при индивидуализация на наказателната санкция.
Характерът и особеностите на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК мотивират изводите на настоящия състав за процесуална недопустимост на подобни възражения, индициращи на несъответност на описаните от прокурора факти, признати от подсъдимото лице и впоследствие възпроизведени в съдебните актове, на реалната действителност След като подсъдимият И. И. по своя воля е създал предпоставки за разглеждане на делото по този процесуален ред, отказвайки се от участие в един състезателен наказателен процес, и диференцираната процедура е проведена в съответствие с предписанията на чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, той не може да релевира фактология, различна от очертаната в обвинителния акт и да претендира обезпечаването й с доказателствени искания; респективно за решаващия съдебен орган съществува процесуална пречка да установява несъвместими с признатите от лицето фактически положения и да инкорпорира подкрепящи ги доказателства по делото. При визираното производство по чл.371, т.2 от НПК допустимата защита на подсъдимото лице остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по акта на представителя на обвинителната власт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици и начина им на изтърпяване.1
Предложената аргументация формира заключението на касационния съд за проведена при съблюдаване на законовите изисквания диференцирана процедура по Глава Двадесет и седма от НПК и за правилно лимитирана, в обсега на приетите за установени от представителя на обвинителната власт и признати от подсъдимото лице фактически положения за инкриминираното престъпление, правна квалификация по чл.116, ал.1, т.12, вр.чл.29 от НК.
В съответствие с императивните предписания на закона и задължителната константна съдебна практика, контролираната инстанция е отмерила и наказателната отговорност на подсъдимия И. И..
_____________________________________________________________________________________________________________________
1.ТР1/06.04.2009г., по т.д.№1/2008г. на ОСНК на ВКС на РБ

Буквалното и логическо тълкуване на действащата разпоредба на чл.58а, ал.2 и 3 от НК очертава в хронологическа последователност действията на решаващия орган при лимитиране на санкцията в осъдителен съдебен акт, с който финализира производството по чл.371, т.2 от НПК. Според установения нормативен регламент, в случаите на чл.57, ал.1 от НК, когато компетентният орган определи като най-подходящо наказанието ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, то се заменя с ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ДВАДЕСЕТ ДО ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ, като конкретното наказание се определя в рамките на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, предвидено в ал.2 на чл.58а от НК и в Особената част на НК. 1
Визираните общи правила, съотнесени към санкциите в чл.116 от НК, очертават възможност за индивидуализация на наказателната отговорност, в обсега на границите от ПЕТНАДЕСЕТ ДО ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ, в обсега на които първостепенният и въззивен съд, базирайки се на възприетата фактология, съобразно тежестта на престъпното посегателство и личната опасност на неговия извършител, и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност, са наложили на подсъдимия И. наказание – лишаване от свобода за срок от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ.
При лимитиране на вида и параметрите на подлежащата на изтърпяване от И. санкция, инстанциите са анализирали очертаващите облика на извършеното престъпление време, място, начин на извършване, използвано средство, и оценили неговата насоченост към охраняваните обществени отношения, свързани с правото на най-ценното благо – човешкият живот.
Обсъдена е и конкретиката от обстоятелства, характеризиращи личността на подсъдимия с регрес в социалното функциониране до ниво оцеляване и системна употреба на алкохол, с високо ниво на депресивност, несигурност, импулсивност и тревожност, с висока фрустрация, и с тенденция към конфликтни ситуации, асоциални постъпки и пренебрежение към законите и обществения морал. Отдадено е необходимото внимание на доказаните от приобщения доказателствен материал и съдебни експертизи факти за неговия социален и трудов статус, възраст, образователен ценз, семейно положение, здравословно състояние, психологически профил и процесуално поведение по време на наказателното разследване, и на съдържимите се в приложените бюлетини за съдимост данни, установяващи 5 /пет/ предходни осъждания за И. И., извън релевантните за правната квалификация по чл.116, ал.1, т.12, чл.29, ал.1, б. б.”б” от НК – опасен рецидив, които професионално са коментирани, в контекста на специалната и генерална превенции, обуславящи адекватна на репресивната, възпираща и поправително-възпитателна роля на наказанието санкция.
_____________________________________________________________________________________________________________________

1.ТР2/19.06.2015г., по т.д.№2/2015г. на ОСНК на ВКС на РБ
Високата степен на обществена опасност на инкриминираното престъпление, проектираните в процеса на неговото извършване личностни качества на подсъдимия и социалният отзвук на тези неправомерни посегателства, интерпретирани в аспекта на предвидените в нормата на чл.36 от НК цели на наканието, обуславят съразмерност на определената на И. И. санкция с критериите за справедливост, и не налагат редуцирането й.
Мотивиран от предложената аргументация, касационният състав счита, че в пределите на възложената му компетентност в настоящото производство, образувано по жалба на подсъдимото лице, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на АС-Велико Търново, с който е потвърдена присъда №99 от 16.10.2015г. на Великотърновски ОС, по нохд № 339/15г.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №264 от 08.01.2016г., постановено по внохд №325/2015г., по описа на Великотърновски АС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар