Р Е Ш Е Н И Е
№ 333
гр. София, 08 октомври 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 887/ 2015 година
Производството е образувано по искане на осъдения Б. Б. за отмяна на влязлата в сила присъда №14 от 27.02.2015г., обявена по нчхд №589/2014г. на Районен съд /РС/-Смолян и изменена с решение от 24.04.2015г. на Смолянски окръжен съд /ОС/, по внчхд №31/2015г., по реда на на възобновяването /чл.425, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК/.
В депозираното искане и допълнително представени от договорния адвокат писмени бележки се релевират бланкетни оплаквания за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, логическа последица от които е постановяването на осъдителен съдебен акт, при недоказаност на повдигнатото с частната тъжба обвинение.
Излагат се лишени от конкретика доводи за повърхностна интерпретация на приобщените доказателствени източници, сочещи на несъблюдаване на императивните разпоредби на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, и на неизпълнение на задълженията на решаващия орган за разкриване на обективната истина в процеса, довели до неправилното прилагане на материалния закон.
Очертава се липса на мотиви, обективирана в непълнота на съображенията по фактите, подкрепящите ги доказателства, приложимото право и отмерените санкции, и по свързаните с тях възражения на процесуалните страни, предпоставило непреодолими пороци в атакувания съдебен акт.
Декларира се престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.130, ал.1 от НК, и несправедливост на наказанието на Б. Б..
Предлага се отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на осъдения, или връщане на делото за ново разглеждане от ОС-Смолян.
В съдебно заседание на 06.10.2015г. осъденият Б. и упълномощеният му защитник се явяват лично, поддържат искането за възобновяване и допълнението към него, като в хода на пренията се обръща внимание и на грубото накърняване на правото на защита на Б. Б. от въззивния състав, който на 20.04.2015г. дал ход на внчхд №31/2015г. и го разгледал, при налична молба от договорния адвокат – Р. К. за отлагане, поради предварително поет и неотложен служебен ангажимент, доказан с надлежно връчена призовка от Софийски градски съд.
Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за упражняване на предвидените в чл.425, ал.1, т.1 от НПК правомощия.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №14 от 27.02.2015г., по нчхд №589/2014г., Смолянски РС е признал Б. С. Б. за виновен в това, че на 10.06.2014г., в [населено място] причинил на Г. К. Ч., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК /контузия на главата и сътресение на мозъка/, поради което на основание чл.130, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание – ПРОБАЦИЯ, с мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес, при определена периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като го оправдал по обвинението по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК.
С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като в съответствие с изискванията на чл.45 от ЗЗД, Б. Б. е осъден да заплати в полза на пострадалия Ч. сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъпното посегателство неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
Присъдата е била предмет на проверка по внчхд №31/2015г., финализирала с решение №194/24.04.2015г. на ОС-Смолян, с което първоинстанционният съдебен акт е изменен в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на частния тъжител, като е намален техния размер от 800 /осемстотин/ лева на 400 /четиристотин/ лева.
Искането на осъдения Б. е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при установения от нормите на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, и преценено при съблюдаване на очертаните доводи и възражения сочи на основателност.
При реализирания извънреден контрол, настоящият състав констатира допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, накърняващи конституционно установеното и гарантирано право на адвокатска защита на Б. Б., налагащи отмяна на решение №194/24.04.2015г., обявено по внчхд №31/2015г., по описа на ОС-Смолян, с което е изменена постановената по нчхд №589/2014г. присъда от 27.02.2015г. на Смолянски РС, и връщане на делото за ново разглеждане.
Смолянски ОС е дерогирал грубо разпоредбите на чл.15 и чл.55, ал.1 НПК, като в съдебно заседание на 20.04.2015 година, е дал ход на делото и реализирал процесуална дейност, приключила с обявяване на въззивното решение, без изискуемото се от закона предоставяне на регламентираните процесуални способи, необходими за охрана правата и интересите на подсъдимото лице в производството, и при неизпълнение на задължението за осигуряване на възможности, предпоставящо тяхното упражняване.
Видно от приложената писмена документация и според текстовото съдържание на изготвения съдебен протокол, пред въззивната инстанция е постъпила молба от договорния защитник на Б. Б. – адвокат Р. К., ведно с пълномощно, за отлагане на делото, поради обективна невъзможност да присъства, дължаща се на служебна ангажираност в граждански процес, като е представена изпратена на 29.01.2015г. от Софийски градски съд и надлежно връчена призовка.
На посочената дата /20.04.2015 година/, въззивният състав след констатация за наличие на редовно уведомяване на подсъдимия Б. Б. и на участвалия до иницииране на въззивното производство негов защитник Н. М., приел липса на процесуални пречки за разглеждане на делото и със съображения, сочещи на правоприлагане на нормата на чл.271, ал.3 от НПК, оставил без уважение молбата на встъпилия в процеса пред Смолянски ОС – адвокат Р. К., за отлагане на съдебното заседание.
При вземане на процесуалното решение за даване ход на делото в отсъствието на подсъдимия и на лице, упражняващо адвокатска професия, въззивният съд неправилно е интерпретирал вложената в чл.271, ал.3 от НПК законодателна воля, предписваща възможност за разглеждане на делото при упълномощени повече от един защитници и неявяването на някой от тях, на каквито факти не индицира конкретиката в настоящия наказателен казус.
Очевидно е, че в процесния ден на 20.04.2015г., в насроченото от ОС-Смолян открито заседание не са се явили подсъдимият и никой от неговите упълномощени представители, което при депозираното искане на един от договорните адвокати за отлагане на делото, поради налични и доказани уважителни причини, възпрепяства приложението на чл.271, ал.3 от НПК.
Очертаното обстоятелство, обсъдено във взаимовръзка с данните по делото за липса на прояви на некоректно процесуално поведение и злоупотреба с права от подсъдимия и участващите адвокати, и при установената бланкетност на въззивната жалба, в която изрично е посочено, че „подробни доводи и възражения ще бъдат изложени в съдебно заседание, след запознаване с мотивите на първоинстанционната присъда”, обосновава заключение за нарушено право на защита на Б. Б., в хода на проведеното съдебно производство пред състав на Смолянски ОС.
Правото на адвокатска защита е едно от основните права на гражданите, прокламирано в чл.30, ал.4 от Конституцията на Р България, и регламентирано като принцип в разпоредбата на чл.15 от НПК, развит и гарантиран в действуващата наказателноправна процесуална уредба. Съдебната практика по правоприлагане на визираните конституционни и наказателни процесуални норми, реагира на предявените национални и европейски обществени изисквания, за обезпечаване на реална възможност, подсъдимите да се защитават с установените от закона средства и механизми, като поставя нужния акцент на участието на лице, упражняващо адвокатска професия в досъдебното и съдебно производство, което представлява важна гаранция за пълна реализация на правото на защита, в наказателния процес.
Въззивният съд е пренебрегнал задълженията си, произтичащи от конституционно установеното и закрепено в процесуалния закон /чл.15 и чл.55 от НПК/ право на адвокатска защита, като по този начин несъмнено е засегнал интересите на осъдения Б. Б., чрез ограничаване на неговите процесуални възможности в наказателното производство, и безусловно предпоставил пороци в постановеното и влязло в сила решение.
Мотивиран от предложената аргументация, настоящият състав намира, че в пределите на предоставената компетентност, следва да възобнови внчхд №31/2015г. на ОС-Смолян и да отмени атакувания съдебен акт от 24.04.2015г., поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване на правото на адвокатска защита на осъдения Б. Б., като делото бъде върнато на въззивния съд, за ново разглеждане, от друг състав, който да вземе отношение и по останалите релевирани в искането оплаквания за недостатъци при анализа и оценката на доказателствата, и съответното им обективиране в постановеното решение.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК,
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА внчхд №31/2015г., по описа на Смолянски ОС.
ОТМЕНЯ въззивно решение №194 от 24.04.2015г., обявено по внчхд №31/2015г. на ОС-Смолян, с което е изменена присъда от 27.02.2015г., по нчхд №589/2014г. на Смолянски ОС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Смолян.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.