Решение №630 от 43042 по нак. дело №993/993 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София, 03.11.2017 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1403/2017 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 28 от 31.01.2017 г. по в. гр. д. № 948/2016 г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено постановеното от Плевенски районен съд решение № 1600 от 20.10.2016 г. по гр. д. № 6219/2015 г. и делото е върнато на същия за ново разглеждане от друг състав. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от Б. И. И. – В. и В. Ц. В., двамата от [населено място], против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 З. за прогласяване нищожността на клаузата на т. 9.4. от Раздел ІІІ на Общите условия, при които [фирма] предоставя на физически лица кредити, обезпечени с права върху недвижими вещи – ипотечни кредити, приложими по сключения между страните договор за банков ипотечен кредит № 103/06.08.2008 г., връчени на ищците на 02.12.2015 г. и е уважен предявеният срещу банката частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 5 000 лв., недължимо платена по същия договор за банков кредит.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е недопустимо и неправилно. Според касатора, решаващият състав неоснователно е преценил исковата молба като нередовна поради противоречие между обстоятелствената част и петитума й, без да отчете многократно заявяваното от ищците в поредица техни уточнителни молби, че предмет на предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 З. е клаузата на т. 9.4. от Общите условия Общите условия, при които [фирма] предоставя на физически лица кредити, обезпечени с права върху недвижими вещи – ипотечни кредити, връчени на ищците на 02.12.2015 г., като в нарушение на установените в закона и задължителната практика по прилагането му свои правомощия не е отстранил сам констатираната от него нередовност, а е върнал делото на първоинстанционния съд. Несъгласие е изразено и с извода на въззивната инстанция, че двата иска не са самостоятелни, а осъдителният иск е обусловен от установителния иск.
Като обосноваващи допускането на касационното обжалване, с твърдението, че са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. При констатирана от въззивния съд нередовност на исковата молба, следва ли първоинстанционното решение да се обезсили; При констатирано от въззивния съд противоречие между петитума и обстоятелствената част на исковата молба, следва ли първоинстанционното решение да бъде обезсилено като постановено по непредявен иск; 2. Допустимо ли е съдът да определя предмета на спора въз основа на обстоятелствата, на които страната не се е позовала нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство“. Като релевантна съдебна практика, касаторът посочва съответно: по първия въпрос – Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС (т. 4), Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 49 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 1211/2013 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 61 от 29.04.2011 г. по т. д. № 495/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и по втория въпрос – решение № 124 от 24.03.2011 г. по гр. д. 0 882/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 398 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ІV г. о.
Ответниците по касация – Б. И. И. – В. и В. Ц. В., двамата от [населено място] – считат касационната жалба за основателна и молят за допускането й до разглеждане по съображения, изложени в писмен отговор от 10.05.2017г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С въззивното решение съдът е обезсилил постановеното от Плевенски районен съд решение изцяло, като е приел, че налице нередовност на исковата молба, произтичаща от противоречието между обстоятелствената част и петитума й, доколкото ищците твърдят нищожност на клауза от Общите условия на ответната банка, които са приети след сключване на процесния договор за кредит и поради това са неприложими към него. Според решаващия състав, отстраняването на това противоречие във въззивната инстанция е недопустимо, тъй като би се стигнало до произнасянето за първи път от въззивния съд относно нищожността на клауза от Общите условия, които не са били предмет на спора в първоинстанционното производство. Обезсилването на първоинстанционния акт изцяло, т. е. и по отношение на иска за неоснователно обогатяване, е аргументирано с обусловеността на същия от установителния иск за нищожност.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по единия от заявените въпроси, а именно по процесуалноправния въпрос: „При констатирана от въззивния съд нередовност на исковата молба, следва ли първоинстанционното решение да се обезсили“. С оглед мотивите на въззивния акт, този въпрос се явява значим за изхода на конкретното дело, тъй като от решаването му е обусловено обезсилването на първоинстанционното решение. Доказано е и поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въпросът е решен в противоречие с посочената от касатора задължителната съдебна практика – тълкувателна и формирана по реда на чл. 290 ГПК. Като относим към правилността на направените от въззивния съд изводи, вторият поставен процесуалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол и по него съдът дължи произнасяне при разглеждане на жалбата по същество.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 28 от 31.01.2017 г. по в. гр. д. № 948/2016 г. на Плевенски окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 125 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Решение №436 от 31.10.2008 по нак. дело №358/358 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                      Р   Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                      №436                                  гр.София, 31 октомври 2008 год.                                       В ИМЕТО НА НАРОДА              Върховният касационен съд на  Република България трето

Прочети »
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest