О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 15.12. 2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 869 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. В. М. и Б. Б. М., чрез пълномощниците им адвокат К. Б. и адвокат В. Ц., против решение от 24.07.2012 г., постановено по гр.д. № 803 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение от 5.08.2011 г. по гр.д. № 2/2008 г. на Районен съд-Дупница за отхвърляне на предявените от Т. В. М. и Б. Б. М. против [фирма], [населено място] ревандикациионен иск по отношение силажна яма и част от парцел ХХ-18,19,20,21,22, а именно ХХ-21,22 по парцеларния план на [населено място] и иск за заплащане обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 13.04.2006 г. – 2.01.2008 г. общо в размер на 10 000 лв.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], както и конституираните в производството негови трети лаца-помагачи Я. Г. Й. и Ю. М. Й. не са подали писмен отговор.
Ищците основали претендираното право на собственост на договор за покупко-продажба, сключен между Б. М. и Ликвидационен съвет на земеделска кооперация [населено място], [община] от 8.11.1994 г., проведен от ЛС на 8.11.1995 г. търг, спечелен от Б. М., за което бил съставен протокол № 26 и бил сключен договор за покупко-продажба от 13.06.1997 г. с Общото събрание на правоимащите. В рамките на наведените от ответника и третите лица-помагачи оспорвания, въззивният съд е приел, че твърденията на ищците са противоречиви – ако считат себе си за собственици въз основа на договора от 1994 г., то позоваването им на договора от 1997 г. е лишено от правен интерес, но е разгледано и доколко всяко от сочените основания може да ги легитимира като собственици. Прието е, че собствеността не е придобита въз основа на договора от 8.11.1994 г., тъй като не са представени доказателства за проведен търг в съответствие с изискванията в чл.48 и чл.48а ППЗСПЗЗ в редакцията им към 1994 г., а и в договора липсва подпис на купувач, т.е. валидна сделка между страните за продажба на имота. В договорът от 1997 г. като продавачи се сочат пълномощници на правоимащите, а не ликвидационен съвет, поради което същият не може да се разглежда като продължение на започналата през 1995 г. процедура по продажба на вещта, а и предмет на този договор е само сграда, като теренът, в който е разположена не е индивидуализиран напълно, като не са посочени границите и съседите му, поради което не става ясно дали се касае до процесния имот /заключението на вещото лице за идентичност не е възприето, тъй като е обосновано единствено с отразената в договора от 1994 г. площ на терена/, а е установено, че в границите на имоти 21 и 22 има две силажни ями и остава неясно коя от двете е предмет на сделката.
К. считат, че съществения по делото въпрос е за собствеността на претендирания от тях имот, който се владее от ответното дружество, който въпрос е разрешен в противоречие с разрешението по решение № 661/12.01.2010 г. по гр.д. № 4319/2008 г., ВКС, ІІІ г.о., постановено при същата фактическа обстановки относно придобиване правото на собственост, с което е прието, че съгласно чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ вр. № 29, ал.1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ в редакцията към момента на подписването на протокола от 12.05.1996 г. земеделската кооперация е придобила правото на собственост, като от данните по делото е видно, че упълномощените по реда на § 29, ал.1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ от Общото събрание на правоимащите лица по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ при заличеното ТКЗС са продали на ищцовата кооперация оранжерийния комплекс. Поставеният въпрос „според коя редакция на правните норми на ЗСПЗЗ се преценява има ли вещнотранслативен ефект договор, сключен през 1997 г. от представители на Общото събрание на правоимащите след проведен от ликвидационен съвет през 1995 г. търг”, уточнен с оглед наведените от касаторите твърдения, е относим към извода на въззивния съд, че договорът от 13.06.1997 г. не може да се приеме като продължение на започналата през 1995 г. процедура за продажба чрез търг, при който съдът не е отчел промяната в нормативната уредба и прекратяване дейността на ликвидационните съвети /§ 28 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ – ДВ бр.45/1995 г./. В решение № 661/12.01.2010 г. по гр.д. № 4319/2008 г., ВКС, ІІІ г.о., макар и постановено при различна фактическа обстановка, е прието, че вещнотранслативния ефект се преценява според редакцията на ЗСПЗЗ, действала към момента на сключване на договора, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.07.2012 г., постановено по гр.д. № 803 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 387.50 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата, по която не са изпълнени указанията ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: