3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 21.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 543/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. от [населено място] срещу решение № 1895 от 21.10.2013 г. по гр. д. № 1743/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, VІІ състав решение № 8008 от 30.11.2012 г. по гр. д. № 16056/2011 г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл.226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 19.09.2010 г. за разликата от 70 000 лв. до пълния претендиран размер 100 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано с твърдението, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени конкретните обстоятелства по делото и е направен произволен извод за съществуването на потенциална възможност за касатора да сключи нов брак, което намалява обема на претърпените от него морални вреди от смъртта на съпругата му.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради това, че атакуваното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен въпрос – за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и е решаван противоречиво от съдилищата. В подкрепа на своето твърдение касаторът се позовава на ППВС № 4/68 г., ТРОСГК на ВКС № 1/2001 г. и на постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение № 227 от 12.09.2011 г. по т. д. № 1020/2009 г. на ІІ т. о., решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ІV г. о. и решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV г. о.
Ответникът по касация – Застрахователна компания [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която предявеният от Г. П. Г. от [населено място] срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до пълния претендиран размер 100 000 лв., въззвният съд е приел, че присъдената от първата инстанция сума е достатъчна да възмезди причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на съпругата му К. И. В., като е преценил болките и страданията от тази загуба за продължителни и интензивни, но същевременно е съобразил възрастта на ищеца и възможността да сключи друг брак.
С оглед мотивите на атакуваното решение, настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е значим за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск.
Осъществено е и допълнителното изискване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, обобщена в ППВС № 4 от 1968 г., тъй като съдът не е съобразил установените с нея критерии за определяне на обезщетението.
С оглед именно наличието на цитираната задължителна практика, касационното обжалване следва да бъде допуснато само на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предвид освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса, постановено от Председателя на Софийски градски съд с разпореждане от 22.12.2011 г., такава не се дължи и за касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1895 от 21.10.2013 г. по гр. д. № 1743/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, VІІ състав решение № 8008 от 30.11.2012 г. по гр. д. № 16056/2011 г. за отхвърляне на предявения от Г. П. Г. от [населено място] срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 19.09.2010 г. за разликата от 70 000 лв. до пълния претендиран размер 100 000 лв.
.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: