О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
София, 18.12.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 717/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. д. “А” АД, гр. С. срещу решение от 10.04.2009 г. по гр. д. № 267/2008 г. на Софийски градски съд, ІV “А” състав. С атакуваното решение въззивният съд е отменил постановеното от Софийски районен съд, 76 състав решение от 21.11.2007 г. по гр. д. № 15494/2006 г. и е уважил предявения от “М” АД срещу ЗПАД “А” иск по чл. 399 ТЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 260 щатски долара по застрахователна полица № 0* от 17.06.2005 г. за първа, втора, трета, четвърта и пета лизингови вноски по договор от 06.06.2005 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 16.12.2005 г., като е присъдил и разноски в полза на ищеца в размер на сумата 416.08 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда за възникнало застрахователно правоотношение по конкретната застрахователна полица, предвид липсата на доказателства за плащане на първоначалната лизингова вноска. Релевира оплакване, че в атакуваното решение не са обсъдени в пълнота представените по делото доказателства и преди всичко налице ли е изпълнение на задължението на застрахования по т. А.3.7. от Общите условия за застраховка срещу неплащане на дължими вноски по договори за лизинг и договори за продажба на изплащане да прекрати лизинговия договор при неплащане на трета поредна лизингова вноска с цел ограничаване на вредите по смисъла на чл. 389, ал. 2 ТЗ /отм./. По отношение на присъдените трета, четвърта и пета лизингови вноски, касаторът счита, че същите са недължими и на друго самостоятелно основание – прекратяване на рамковия лизингов договор, имащо за последица автоматично прекратяване и на всички сключени въз основа на него застрахователни полици /добавъци/, в т. ч. и процесната застрахователна полица, като изразява несъгласие с приетото в обратен смисъл от решаващия състав.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по основополагащи правни въпроси, които, поради отсъствието на императивна нормативна уредба и доброволния характер на този вид застраховка, са решавани противоречиво от съдилищата, а това предопределя значимостта на правилното им решаване, което ще доведе до точното прилагане на закона и развитието на правото. Според касатора, това са въпросите: към кой момент е налице застрахователен риск, съответно застрахователен интерес по застраховките “финансов риск”, които са основно застраховки по кредитни и лизингови договори; доколко при наличие на специални уговорки по застрахователния договор са приложими действащите Общи условия на застрахователя; следва ли застрахованото лице да предприема действия по опазване на имуществения си интерес и прекратяването на рамковата полица води ли до прекратяване и на застрахователната полица, направена за конкретен обект при действието на специалните условия на рамковата полица и Общите условия на застрахователя.
В подкрепа на твърдението си за противоречива практика касаторът е представил множество невлезли в сила решения на Софийски районен и Софийски градски съд.
Ответникът по касация – “М” АД, гр. С. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор от 27.07.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск с правно основание чл. 399 ТЗ /отм./, въззивният съд е приел, че между страните по него “М” АД, гр. С. и ЗПАД “А”, гр. С. е възникнало застрахователно правоотношение по сключения рамков договор № 0* и добавък по застрахователна полица № 0* от 17.06.2005 г. и че е настъпило застрахователното събитие – неплащане на първите пет лизингови вноски по лизингов договор от 06.06.2005 г., сключен между ищеца и третото неучастващо в делото лице Н. Г. И. Като неоснователно, с оглед клаузата на т.ІІІ.3. на рамковия договор за застраховка и факта на издаването на процесния добавък, е преценено основното възражение на дружеството-застраховател, че застрахователната полица не е породила действие, тъй като лизингополучателят не е заплатил първоначалната вноска по процесния лизингов договор. Не е споделено и поддържаното от застрахователя становище, че с прекратяването на рамковата полица автоматично са прекратени всички издадени въз основа на нея конкретни застрахователни полици /добавъци/, в т. ч. и процесната. В тази насока е прието, че всяка отделна полица индивидуализира конкретен застрахователен риск и съдържа необходимите реквизити по чл. 381 ТЗ /отм./, като ведно с Общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка урежда самостоятелно правоотношение. Като допълнителен аргумент е посочено, че конкретната полица не фигурира в списъка на полиците, обективиран в нотариалната покана от 23.11.2005 г., за които ответникът едностранно е прекратил застрахователното правоотношение. С оглед на това и предвид установеното своевременно уведомяване на застрахователя за неплащане на всяка от процесните лизингови вноски, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗПАД “А” АД за заплащане на претендираната в исковата молба сума за застрахователно обезщетение.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на първия поставен въпрос – към кой момент е налице застрахователен риск, съответно застрахователен интерес по застраховките “финансов риск” – не е налице главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като този въпрос изобщо не е бил заявен от страните и поради това не е бил и предмет на обсъждане във въззивното решение.
По отношение на останалите въпроси общото изискване за допускане на касационното обжалване е изпълнено, доколкото решаването им е обусловило изхода на конкретния спор. Независимо от това, обаче, касационното обжалване не следва да бъде допуснато предвид липсата на допълнителните предпоставки, специфични за поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
С оглед обстоятелството, че всички представени с приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни решения /първоинстанционни и въззивни/ са обжалваеми и липсват данни за влизането им в сила, същите не доказват “разрешаване” на релевантните за спора въпроси и поради това не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Ето защо, основанието по чл. 280, ал. 1 ,т. 2 ГПК е недоказано.
Неоснователно е и твърдението на касатора, че решаването на тези въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Решаването на тези въпроси е обусловено от конкретните клаузи на рамковата застрахователна полица и сключените въз основа на нея добавъци, респ. на Общите условия на застрахователя за този вид застраховка, тълкуването на които е част от същинската правораздавателна дейност. Следователно, отговорът на тези въпроси не е в зависимост от прилагането на правни норми, чиято неяснота, непълнота или противоречивост би могла да бъде преодоляна в касационното производство, което би довело до еднаквото и точното им прилагане и съответно до развитие на правото. Що се отнася до правилността на изводите на съда, проверката й е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му.
Отделно от изложеното, по въпроса прекратяването на рамковата полица има ли за последица прекратяване и на застрахователната полица, направена за конкретен обект при действието на специалните условия на рамковата полица и Общите условия на застрахователя вече е налице произнасяне на Върховен касационен съд. С решение № 138 от 19.11.2009 г. по т. д. № 367/2009 г. на І т. о., е прието, че прекратяването на рамковата застрахователна полица не води до прекратяването на всички издадени въз основа на нея полици /добавъци/, респ. до непредоставянето занапред на застрахователно обезщетение за събития след датата на прекратяването. Тъй като е постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК, това решение има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо, по отношение на разрешения в него въпрос не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 10.04.2009 г. по гр. д. № 267/2008 г. на Софийски градски съд, ІV “А” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: