О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№691
[населено място], 22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3447 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/, представлявано синдика Ц. Б, чрез юрисконсулт Т. Ч. и адв.Б. В., срещу решение № 67/26.06.2015г. по в.т.д. № 98/2015г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 343/30.12.2014г. по т.д. № 193/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е обявен за окончателен сключеният между кастора и [фирма] предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който касаторът се е задължил да прехвърли на [фирма] правото на собственост върху недвижим имот– част от сградите на почивна база „К.”, находяща се в [населено място], [община], обл.Б., и касаторът е осъден да заплати на другата страна разноски по делото в размер на 5000лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма], [населено място] в писмения отговор на касационната жалба излага съображения за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно осн. чл.19, ал.3 ЗЗД вр. чл.297 и сл. ГПК / отм./. Въззивната инстанция е установила факта на сключване на предварителен договор между страните в процеса, по силата на който касаторът се е задължил да прехвърли с окончателен договор правото на собственост върху процесния имот, а ответникът по касационната жалба – да заплати в деня на нотариално изповядване на сделката цена за този имот в размер на 2 000 000лв. без ДДС. Предварителният договор е бил сключен от изп.директор на [фирма] към деня на подписването му – В. З.. Според БАС са били установени вещните права на продавача върху процесния имот. Въззивният съд не е споделил възражението на кастора за приложимост на чл.114, ал.2 ЗППЦК, поради неустановеност на предвидените по него предпоставки, за да се приеме, че е налице нарушение на същата норма, а оттам и че предварителният договор е нищожен. БАС се е позовал на редакцията на чл.114, ал.4 ЗППЦК към датата на предварителния договор, според която в кръга на заинтересованите лица не се включват представителите на юридическите лица, членове на управителните и контролните органи на публичното дружество. С оглед на което съдът е отрекъл качеството на заинтересовано лице на О. И. – член на СД на [фирма] и едновременно с това управител на [фирма], което дружество е било член на Надзорния съвет на [фирма] /н/ към момента на сключване на предварителния договор. БАС е приел, че същият договор не е развален въз основа на изявление за разваляне, подписано от юрисконсулт Т. Ч., тъй като не са били ангажирани доказателства за установяване на оспорената от ищеца дата на представеното от касатора пълномощно за извършване на посоченото действие от посоченото лице, а и същото правомощие не е включено в трудовата функция на Т.Ч. според длъжностната му характеристика. Решаващият съд е намерил, че и твърдяното неизпълнение , основание за разваляне на договора, е незначително. Не е било споделено и възражението на касатора за приложение на чл.644, ал.1 ТЗ, тъй като БАС е счел, че нормата поставя условие неизпълнението на договора да е на насрещната страна по него, а не на несъстоятелното дружество, чийто синдик отправя на предизвестие за прекратяване. В случая не е било констатирано неизпълнение на задължението на купувача, защото основното му задължение да заплати продажната цена по предварителния договор е уговорено да се осъществи в деня на нотариално изповядване на окончателния договор. Предвид тези съображения БАС е намерил искът по чл.19, ал.3 ЗЗД за основателен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси :1/ по допустимостта на обжалваното решение, доколкото се твърди произнасяне по недопустимо изменен иск, а дори и да се приеме, че се касае до конкретизация на исковата молба е налице произнасяне от въззивния съд по нещо различно от поисканото; 2/ Допустимо ли е имота, описан в предмета на предварителния договор, съществено да се различава от имота в съдебното решение по иск по чл.19, ал.3 ЗЗД заместващо нотариалния акт?; 3/Допустимо ли е на база кадастрална карта да се разширява предметът на предварителния договор чрез промяна етажността и площта на съществуващите сгради, описани по предварителния договор, както и да се претендират имоти със самостоятелни кадастрални номера, които имоти са извън описаните в предварителния договор?; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да разгледа съществените факти и обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. и тези довели до промяна в предмета на процесния предварителен договор или представляващи основание за неговата недействителност, при произнасянето по иск, предявен на осн. чл.19, ал.3 ЗЗД?; 5/ Може ли синдикът по реда на чл.644 ТЗ да прекратява с предизвестие всякакви неизпълнени договори, вкл. и предварителен по чл.19, ал.3 ЗЗД, без значение от коя страна са неизпълнени или може да прекратява само договорите, които не са изпълнени от съконтрагента на несъстоятелния длъжник? ; 6/ налице ли е сделка с участие на заинтересовани лица по см. на чл.114, ал.2 ЗППЦК / редакция към 12.08.2005г./, когато едно и също физическо лице е едновременно член на Съвета на директорите на юридическо лице- купувач по сделката и управител на юридическото лице , което е член на надзорния съвет на публично дружество- продавач на сделката? ; 7/ Учредяването на търговско дружество може ли да бъде привидна сделка по см. на чл.17 ЗЗД ?; 8/ Документ с предходна спрямо пълномощното дата, който е подписан от трети за упълномощителната сделка лица и в който са дадени същите права, каквито са и по пълномощното, доказва ли достоверната дата на издаденото пълномощно?
Касаторът счита, че даденото от БАС разрешение по тези въпроси е в противоречие със задължителната съдебна практика, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК както следва : по втория поставен въпрос – с обективираната в Решение № 241/16.07.2010г. по гр.д. № 3650/2008г. на ВКС , ГК, IV г.о. ; по четвърти въпрос – с обективираната в т.19 от ТР №1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, Решение № 199/17.12.2009г. по т.д. № 386/2009г. на ВКС,ТК, Решение № 463/25.05.2010г. по гр.д. № 1261/2009г. на ВКС ,IV г.о. По трети, пети, шести, седми и осми въпрос въвежда допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по пети въпрос и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие с решения на други съдилища: Решение № 579/20.11.2013г. по т.д. № 988/2013г. на П., решение № 133/17.05.2011г по т.д. № 63/2011Г. на ВтАС; решение № 358/28.02.2014г. по т.д. № 755/2013г. на СГС и решение №129/15.01.2015г. по гр.д. №297/2014г. на БАС.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е невалидно или недопустимо касационният съд е длъжен служебно да допусне това решение до касационен контрол. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
ВКС намира, че в конкретния случай не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. На осн. чл.19, ал.2 ЗЗД достатъчно е предварителният договор да съдържа уговорка относно съществено условие, в случая недвижим имот, описан по начин, който да ползволява индивидуализацията му към датата на сключване на окончателния договор. Създадената в този смисъл константна съдебна практика отчита възможността във времето за фактически промени в самия имот или промени в действащите за имота административните планове и карти , в които той се нанася и по чиято сигнатура се идентифицира. Следва да се има предвид, че за точната индивидуализция на имота по действащия към момента на завеждане на иска устройствен план и за фактическото му състояние /описание/ е допустимо назначаването на СТЕ.
По отношение на въведените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси съдът намира следното:
Въпроси втори, трети и осми не касят приложението на материалноправна или процесуалноправна норма, а предполагат, за да бъде даден отговор по тях анализ на събраните доказателства, което е правомощие на касационната инстанция във фазата на разглеждане на касационната жалба по същество, ако бъде допуснат касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Поради което същите въпроси не отговарят на изискването за наличие на общо основание по см. на чл. 280, ал.1 ГПК.
Касационно обжалване не следва да се допуска и по седми въпрос, тъй като учредяването на търговско дружество се извършва не въз основа на сделка по ЗЗД, а на решение на учредителите-съдружници, респ. акционери и приемане на дружествен договор, респ. устав. Решенията на ОС според т. 1 от ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност, а приложими са критериите по ТЗ.
ВКС намира , че са осъществени както общото, така и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на пети въпрос, доуточнен от настоящата инстанция в следния смисъл: Може ли синдикът по реда на чл.644 ТЗ да прекратява с предизвестие неизпълнен договор, ако неизпълнението по него е на несъстоятелния длъжник? Произнасянето по същия въпрос е обусловило крайните правни изводи на съда и на настоящия състав не е известно да е създадена практика по него. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не се установява визираните от касатора съдебни решения да са влезли в сила.
По отношение на въпроси шести и четвърти, касаещи напрактика оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, настоящата инстанция ще се произнесе с решението си по съществото на касационната жалба като ги разгледа като касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 7 160лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 67/26.06.2015г. по в.т.д. № 98/2015г. на Бургаски апелативен съд,
УКАЗВА на касатора [фирма] /н/ в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 7160 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: