П Р О Т О К О Л
№ 129
С., 04 юни 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 04 юни 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при участието на секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА
и прокурора
сложи за разглеждане дело № 452 по описа за 2018 година,
докладвано от съдията ТОТКА КАЛЧЕВА
Производството е по реда на чл. 303 ГПК
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал.1 от ГПК и на поименното повикване в 09,37 часа, страните се представиха така:
Молител – [фирма] с управител П. Н. К. – редовно и своевременно призован с призовка на 28.03.2018 година – за него се явява управителят П. К. и адвокат С.. Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Ответник по молбата за отмяна – [фирма] – редовно и своевременно призован с призовка 22.02.2018 г. – за него се явява адвокат И.. Представя пълномощно за упълномощаване на адвокатско дружество „В., Ж. и пъртньори“ и за преупълномощаването му.
Адвокат С.: Да се даде ход на делото.
Адвокат И.: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което:
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА молбата за отмяна, както и отговор на молбата за отмяна.
Адвокат С.: Поддържам молбата за отмяна. Оттеглям искането по чл. 303, ал. 1, т. 2, изр. 4 от ГПК. Оттеглям и представеното по т. 4 удостоверение № 365000-19380 от 15.06.2015 година на ОД на МВР – [населено място]. Представям и моля да приемете съдебно удостоверение от Окръжен съд Варна от 25.01.2018 година, от което се установява датата, на която е предявен искът по чл. 29 от Закона за търговския регистър. Представям списък на разноските.
Адвокат И.: Оспорвам молбата. Поддържам писмения отговор. Не се противопоставям на оттеглянето. Не оспорвам представените с молбата писмени доказателства, но считам, че същите са неотносими. Считам, че днес представеното доказателство е неотносимо към спора, но не се противопоставям да се приеме. Представям и моля да приемете списък на разноските и доказателства за направените разходи, фактура и платежно нареждане. Нямам доказателствени искания.
По направените искания ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 452/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, в частта по заявеното искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 предл. 4 от ГПК, поради оттегляне на молбата в тази част.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРИЕМА представените и описани в молбата за отмяна писмени доказателства, с изключение на писменото доказателство по т. 4 – удостоверение от 15.06.2015 година, както и представеното в днешното съдебно заседание съдебно удостоверение от Окръжен съд Варна от 25.01.2018 година.
ПРИЛАГА по делото представените списъци за разноски на двете страни и приложените договори за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
Адвокат С.: Подадената молба е основателна и доказана. Моля да отмените определението и да върнете делото за ново разглеждане във Окръжен съд Варна. Д., която се е отказала от иска, не е имала представителна власт да извърши това действие, тъй като с решението си Окръжен съд Варна е констатирал, че нейното вписване като управител е несъществуващо обстоятелство, поради което моля да отмените определението и да върнете делото за ново разглеждане.
Адвокат И.: Считам, че молбата е неоснователна. Веднъж изложих възраженията си пред вашия състав по повод създалата се практика към момента по този казус. На първо място се утвърди едно виждане на част от съставите на ВКС за уважаване на молбата и отмяна на атакуваното въззивно определение, изхождайки от т.3 на тълкувателно решение № 1 от 2002 г. на ОСГК на ВКС, като се казва, че макар и да е вписано несъществуващото обстоятелство, то не обвързва търговското дружество. Точният текст на тази част от ТР № 1/2002 г. в т.3 е, че вписаното несъществуващо обстоятелство не обвързва участниците в търговското дружество, т.е. съдружниците, макар те да са основен градивен елемент в едно търговско дружество, между субектите няма идентитет. Това, че в тълкувателното решение на ОСГК не е включено изрично търговското дружество, считам, че не е случаен пропуск и че изключването действието на вписаното несъществуващо обстоятелство, действието му е относимо само и единствено към съдружниците в дружеството. Считам, че това виждане не е правилно именно с оглед на факта, от една страна, че не е изрично предвидено и от друга страна, ако се възприеме това виждане, то тогава както се казва в част от решенията – действията на управител, за който е установено, че е вписан въз основа на невзето решение не обвързват дружеството. В такъв случай кои действия не обвързват дружеството, процесуалните действия или всички материалноправни действия, включително и сделки, защото в съдебните решения до тук не се прави разграничение. Ако се приеме, че това виждане е правилното, в такъв случай всички други действия на управителя в периода до неговото заличаване следва да не обвързват дружеството, включително и търговските и граждански сделки. Същите спокойно биха могли да бъдат атакувани като нищожни с оглед липсата на воля на лицето, което ги е извършило, на търговското дружество, след като управителя не може с действията си да обвърже търговското дружество, значи такива сделки според мен се явяват нищожни именно с оглед липсата на воля. Спокойно, стъпвайки върху така изградената практика и въз основа на това разбиране на тълкувателното решение, биха могли да бъдат предявени искове за прогласяване нищожност на всякакви действия и по-конкретно на сделки на управителя, който впоследствие е бил заличен. Тук ще възникне конфликта с разпоредбата на чл. 141, т.6 от ТЗ, която дава защита на трети добросъвестни лица и възниква въпросът кое от разрешенията трябва да бъде правилно, защото ограничавайки се само да кажем, че действията на този управител не обвързват дружеството, може би да дадем отговор на въпроса чии интереси следва да бъдат защитени, тези на търговското дружество или тези на третите лица, с които е влизал в правоотношения, защото считам за абсолютно логично, че ако действията на един управител не могат да обвържат представляваното от него лице, то тези действия са нищожни и могат да бъдат прогласени за такива. Считам, че тълкуването, което е направено при съобразяването на ТР № 1/2002 г. чрез разширяването на субектите, по отношение на които не се разпростират действията на управителя, е неправилно. Освен това, ако тези действия на вписания към този момент управител наистина не обвързват дружеството отново се повдига въпросът какво по правнопроцесуалния си характер представлява атакуваното въззивно определение, дали е правилно или дали е допустимо. Считам, че въпреки че в част от решенията се твърди с оглед характера на процесуалното действие, а именно отказ от иск, прикрепянето за в бъдеще на последиците за невъзможност за предявяването му, то това определение се явява неправилно, а не недопустимо. Не можем да се съгласим с това. Не може един субект, чийто действия не обвързват представлявания, от една страна, да извърши такива действия, които да доведат до постановяване на неправилен съдебен акт. Правилността или неправилността, съответно допустимостта или недопустимостта на един съдебен акт би бил той решение или определение се взимат предвид с оглед съответствието на материалния и на процесуалния закон. С оглед наличието и липсата на предпоставките за упражняване право на иск, които не могат да се обосноват с вида на процесуалното действие дали е отказ от иск, искова молба, жалба или друго процесуално действие, ако се приеме, че действията на такъв управител не обвързват дружеството, то тогава и извършеният отказ от иск на такъв управител води до постановяване на недопустимо определение за прекратяване. Бих искал да прочета част от мотивите на решение № 45 по гр.д. № 5124/2014 г. – трето г.о. с докладчик съдия П., където се казва, че „…когато в самостоятелно исково производство по чл. 29 от ЗТР бъде установено, че вписаното в регистъра обстоятелство за избор на председател на кооперация, /въпреки, че субектът е по-различен, считам, че е идентично разрешението/, не е възникнало валидно и на това основание вписването бъде заличено, това автоматично не означава, че извършените до този момент от председателя процесуални действия по образуване и развитие на исков процес съставляват ненадлежно упражнено право на иск.“ Както и малко по-надолу: „…Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички вкл. и съда до момента на неговото заличаване в ТР, по реда на чл. 30 ЗТР. Следователно до момента на заличаването всички действия на лицето, което е вписано като председател на кооперацията, са валидни“. Тези мотиви са постановени доста преди създалата се по случая съдебна практика и считам, че тотално се противопоставят и са в обратен смисъл. Но, ако това бъде възприето за правилно разрешенията по този казус бъдат възприети за правилни, то считам, че от една страна не се постига изискването на ВКС да уеднаквява практиката на съдилищата в България, а точно обратното създава се противоречива практика. От друга страна, аз като действащ юрист съм озадачен и объркан кое от двете разрешения да приема за правилно, защото не считам, че и двете разрешения са правилни, тъй като тълкувайки ги те са противоположни. Считам, че разрешенията, с които действията на управителя Д. към онзи момент се приема, че не обвързват дружеството, макар и непряко да не се придава обратна сила на решението по чл.29 от ЗТР, то по косвен път точно такъв е ефектът. Във всички случаи откази от искове се приемат за необвързващи, какво точно представлява обратното действие на едно такова решение. Точно това, че извършените от този управител, независимо дали материални или процесуално правни, действия с обратна сила се считат за невалидни и необвързващи дружеството и по този начин косвено се заобикаля изискването на ЗТР, че заличаването има действие само занапред. С оглед на това, че поне към момента не съм запознат вашия състав да е постановил решение по казуса, ако счетете че разрешението дадено от другите състави следва да бъде продължено или да бъде споделено, моля при постановяване на решението да съобразите тези възражения, защото считам, че има основания в тях и би следвало да бъде даден отговор именно предвид факта, че се внася едно противоречие в съдебната практика, отваря се врата за нови производства, които да доведат до други разрешения. В случай, че приемете възраженията за основателни да отхвърлите молбата и да присъдите съдебните разноски.
Адвокат С. /реплика/ – Беше цитирано едно решение на трето г.о. на ВКС. Първо, щом се цитира то, е само инцидентно. Второ, то не е обвързващо, задължително за другите състави на ВКС. Трето, говореше се за обратно действие, изрично е казано, че чл. 141, т.6 ТЗ е само по отношение на трети добросъвестни лица и то само за сделки. Пледоарията беше добра, но неоснователна. Моля да ни уважите искането и да ни присъдите разноски.
Адвокат И./дуплика/: В случай, че това решение, което цитирах се явява инцидентно и необвързващо, то със същата логика всички останали постановени до момента съдебни решения не се явяват задължителни. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе след съвещание.
Разглеждането на делото приключи в 09.58 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: