О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
гр. София, 03.10.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 5504 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. К. В. и М. Н. В. срещу определение № 236/09.07.2014 г., постановено по гр. дело № 3922/2014 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за отмяна на влязлото в сила решение от 07.01.2009 г. по гр. дело № 12227/2008 г. на Софийския районен съд и е прекратено производството по делото пред ВКС.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. В тази връзка се поддържа, че в молбата си за отмяна на влезлия в сила съдебен акт жалбоподателите посочили обстоятелства, които навеждат за основанието за отмяна, като предоставили на съда да формулира точно правното основание по чл. 303 от ГПК.
Ответното по частната жалба [фирма], в отговора на жалбата излага становище и съображения за неоснователност на същата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на жалбоподателите за отмяна на влязлото в сила решение, съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е приел, че молбата недопустима. В тази връзка е приел за установено, че в нея молителите (сега жалбоподатели) са изложили твърдения, свързани с правилността на влязлото в сила решение, но не са посочили основания за отмяна от кръга на визираните в чл. 303 от ГПК. По повод дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване нередовността на молбата, те са подали молба от 19.03.2014 г., в която са посочили, че жалбоподателката С. В. не е била страна по делото, но влязлото в сила решение по него касае плащани от нея суми, поради което тя е легитимирана да го оспорва; както и че жалбоподателят М. В. претендира отмяната въз основа на ново писмено доказателство – определение № 1071/01.08.2011 г. по гр. дело № 1772/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което не му било известно и е от съществено значение. Съставът на ВКС е установил и че в последваща молба от 07.07.2014 г. жалбоподателите-молители са изложили твърдения, че не са получавали процесната сума 2 044 лв. и че са били измамени от представляващия ответното дружество, но и в тази молба не са посочили основания за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК. При така установените обстоятелства, съставът на ВКС е намерил, че по отношение на жалбоподателката В. липсва правен интерес от исканата отмяна, тъй като тя не е страна по делото, по което е постановено влязлото в сила решение и то няма сила за нея – ако тя претендира, че е титуляр на спорното вземане, може да търси защитата му от свое име, но не е легитимира да иска отмяна на решение за същото вземане между трети лица. По отношение на жалбоподателя В. е прието, че основанието за недопустимост е нередовност на молбата за отмяна – липса на точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, съгласно изискването на чл. 306, ал. 1 от ГПК, която нередовност не е отстранена след дадените указания. В тази връзка е пояснено и че възможността за разглеждане по същество на оплакванията за неправилност на влязлото в сила решение е изчерпана, тъй като първоинстанционното решение, с което е уважен отрицателния установителен иск срещу жалбоподателя В. за недължимост на процесната сума 2 044 лв., е потвърдено от въззивната инстанция, а въззивното решение не е допуснато до касационен контрол, поради което спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат релевирани никакви възражения по правилността на влязлото в сила решение. Посочено е и че определение № 1071/01.08.2011 г. по гр. дело № 1772/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по делото, не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, а държавен властнически акт, който слага край на правния спор. Прието е и че тъй като жалбоподателят В. не е представил точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, неговата молба подлежи на връщане съгласно чл. 306, ал. 2, във вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Определението е правилно.
Процесуално легитимирано да иска отмяна на влязло в сила решение е само това трето лице, което не е било страна по делото, и което излага твърдения в молбата си за отмяна, които могат да се подведат под хипотезата на основанието за отмяна по чл. 304, във вр. с чл. 216, ал. 2 от ГПК. Изложените в случая от страна на жалбоподателката В. твърдения, че и тя е плащала процесната сума, дължимостта на която от страна на ответното дружество към жалбоподателя В. е отречена с влязлото в сила решение, не сочат последното да има сила и за тази жалбоподателка като необходим другар на жалбоподателя (чл. 216, ал. 2 от ГПК), т.е. тези нейни твърдения по никакъв начин не могат да наведат на основанието за отмяна по чл. 304 от ГПК, както неоснователно се поддържа в частната жалба.
Неоснователни са твърденията в частната жалба, че и по отношение на жалбоподателя В. в молбата за отмяна били изложени обстоятелства, навеждащи на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, което съдът следвало да квалифицира. Както съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, така и първоинстанционният съд, който е администрирал молбата за отмяна, правилно са установили, че тя не отговаря на изискването на чл. 306, ал. 1 от ГПК, а именно – не съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, а съдържа оплаквания за неправилност на влезлия в сила съдебен акт, чието разглеждане е вече преклудирано, както подробно е разяснено с обжалваното определение. Посоченото в уточнителната молба на жалбоподателите, определение на ВКС, с което не е допуснато касационното обжалване по същото дело, принципно не би могло да се разглежда като ново писмено доказателство по смисъла чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. След като въпреки указанията на първоинстанционния съд жалбоподателят В. не е отстранил нередовността на молбата си за отмяна съобразно изискването на чл. 306, ал. 1 от ГПК, то съгласно разпоредбите на чл. 306, ал. 2, във вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 и чл. 307, ал. 1 от ГПК е недопустимо ВКС да разглежда тази молба по същество.
По изложените съображения, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 236/09.07.2014 г., постановено по гр. дело № 3922/2014 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.