3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр. София, 20.06.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 131 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.4 ЗМТА.
Образувано е по предявен от Мария С. Г., срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 47 т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 1088/ 29.10.12г. по арб.д.№ 1088/2012г., постановено от арбитър Б. Г..
Ищцата, Мария С. Г., иска отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради неуведомяването й за започналото срещу нея арбитражно производство, като твърди, че както призовката за проведеното заседание по арбитражното дело, така и постановеното по него решение не са й връчени.
Ответникът, [фирма], счита иска за недопустим, поради предявяването му след изтичане на законоустановения за това преклузивен срок, съответно за неоснователен, с оглед редовното уведомяване на Г. в арбитражното производство. Позовава се на чл.13, т.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем, според който призовките и съобщенията се считат за получени от изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра, поради което призоваването в арбитражното производство се основава на установяване не на факта на връчването, а на опита пратката да бъде предадена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С арбитражно решение № 1088/ 29.10.12г. по арб.д.№ 1088/2012г. на арбитър Б. Г. ищцата е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 8390,69 лева по договор от 11.01.2011г. за отпуснат револвиращ заем, ведно със законна лихва за забава от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението.
Арбитърът е изпратил призовка за заседанието и преписите от искова молба и арбитражното решение на адреса, посочен от Мария Г. в договора за револвиращ заем – на [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, с товарителници чрез куриерска служба „Е. експрес”, която е върнала пратките с обозначение „отсъствие на получател”.
В т.13.4 от Общите условия на [фирма] за револвиращ заем на физически лица, страните са уговорили, че призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора е уведомил кредитора, и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Призовките и съобщенията се считат за получени и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен.
Посочената причина за недоставянето на пратката, „отсъствие на получател” не попада в изброените по-горе хипотези на т.13.4 от Общите условия към договора, поради което съдържащата се в тях фикция за редовно уведомяване е неприложима.
С оглед нередовното връчване на арбитражното решение и узнаването за него от ищцата по настоящото производство през м. септември 2013г., възражението на [фирма] за недопустимост на иска по чл.47, т.4 ЗМТА, заведен на 22.10.2013г., поради неспазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА за предявяване му, е неоснователно.
Предвид изложеното, страната не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, поради което е налице соченото в исковата молба основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА.
В хода на процеса ищцата се е позовала и на недействителност на арбитражното споразумение, представляващо самостоятелно основание за отмяна по чл.47, т.2 ЗМТА, наведено след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА., поради което същото не може да бъде разгледано.
С оглед горното, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 47, т. 4 ЗМТА, поради което атакуваното арбитражно решение следва да бъде отменено и делото върнато на арбитъра за ново разглеждане, съобразно чл. 49 ЗМТА.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът по иска, предвид изхода на спора, дължи на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в размер на 335,63 лева, платима в полза на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ, на основание чл.47, т.4 ЗМТА, арбитражно решение № 1088/ 29.10.12г. по арб.д.№ 1088/2012г., постановено от арбитър Б. Г..
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Мария С. Г., ЕГН [ЕГН], разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати по сметката на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 335,63 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.