О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№797
гр. София,06.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 693 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 203 от 24.09.2012г. по т. д. № 1012/2011г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за изменение/отмяна, допълване и поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното по чл.288 от ГПК по същото дело определение № 572/ 12.07.2012г. за недопускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и се уважи молбата му за изменение, допълване и поправка на определението по чл.288 от ГПК. Поддържа, че доколкото съдебната практика приема определението по чл.288 от ГПК за непреграждащо, то може да бъде изменяно, отменяно, допълвано и поправяно от съда, който го е постановил, поради което молбата му по чл.253, чл.250, ал.1 и чл.247, ал.1 ГПК е недопустима и неправилно е оставена без разглеждане. Сочи, че след като е посочено, че определението по чл.288 от ГПК не подлежи на обжалване, то не се явява преграждащо развитието на делото, като в противоречие на това с атакуваното определение е прието, че определението по чл.288 от ГПК слага край на делото, от което се прави извод за преграждащия характер на акта. Изведен е изводът, че ако определението по чл.288 от ГПК е непреграждащо развитието на делото, то е допустима неговата оттегляемост по чл.253 от ГПК, а ако се приеме, че е преграждащо- то подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Според жалбоподателя, чрез разпоредбата на чл.253 от ГПК е уредена възможността определенията, които не слагат край на делото, да бъдат проверявани за грешки или пропуск, съответно изменяни и отменяни от съда, който ги е постановил. По този начин, според жалбоподателя, се постига пълнота в режима за проверка на правилността на определенията, преграждащи или непреграждащи хода на делото. Жалбоподателят се позовава на логически грешки, допуснати при постановяването на акта по чл.288 от ГПК, дължащи се на неправилно възприемане и посочване на фактите по делото, при което е достигнал до погрешен извод, че поставен в изложението въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, съответно е допусната логическа грешка как е разрешен този въпрос в обжалваното въззивно определение, водеща до постановяване на неправилно определение по чл.288 от ГПК, с което не е допусната до разглеждане касационната жалба. Допусната грешка, според касаторът, дава основание за изменение/отмяна на определението по чл.288 от ГПК от същия съд по реда на чл.253 от ГПК, тъй като определението не е сред тези, които слагат край на делото и не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Ако се установи, че посочената грешка не е логическа, а действителната воля на ВКС е погрешно отразена, то същата следва да бъде поправена по реда на поправката на очевидна фактическа грешка, на основание чл.247, ал.1 от ГПК. Твърди се, че в определението по чл.288 от ГПК съдът не се е произнесъл по всички наведени от дружеството основания за допускане на касационно обжалване. Липсата на произнасяне от съда по някои от формулираните от жалбоподателя въпроси /№№1, 7, 8 и 9/, което от своя страна води до непълнота и неправилност на постановения съдебен акт Непроизнасянето по въпрос №1 е изведено от факта, че касационният съд е изтъкнал само, че не се прави разлика между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК, с която аргументация не се отговаря на доводите на жалбоподателя и не се формира воля дали е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 , т.1 от ГПК. Сочи се, че въпрос №7 въобще не е цитиран, съответно обсъден, а в мотивите на акта по отношение на въпроси №№8 и 9 само е посочено, че това са въпроси по съществото на спора, съобразно фактите по делото и доказването им, като аргументът на ВКС, с който тези въпроси са били оставени без разглеждане е неправилен. Липсата на произнасяне на ВКС по конкретни въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, води и до непълнота на съдебния акт, поради което, ако се приеме, че е неоснователно искането за изменение/ отмяна на определението по реда на чл.253 от ГПК, същото следва да бъде допълнено по реда на чл.250 от ГПК, който се прилага и по отношение на определенията. Акцентира се върху това, че непроизнасянето на съда по всички наведени основания за допускане на касационно обжалване, представлява непълнота на определението. Неправилност се извежда и относно частта на атакуваното определение, с което е оставена без разглеждане молба за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247, ал.1 ГПК, изразяваща се в това, че в определението по чл.288 от ГПК неправилно е посочено, че „десетият въпрос не е разрешен в противоречие с решение №610/09.12.2008г. по т.д. № 391/2008г. на ВКС, I ТО, с което е прието, че предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предмет на делото”, тъй като от анализа на мотивите на ВКС и цитираните в него съдебни актове става ясно, че в действителност е налице противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос №10 в обжалваното въззивно решение и цитираната практика.
Ответниците по частната жалба не вземат становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], молба по чл.253, чл.250 и чл.247, ал.1 ГПК по отношение на определението по чл.288 от ГПК, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че: 1/ Определението по чл.288 ГПК слага край на делото по арг. на разпоредбата на чл.296, т.3 ГПК, поради което по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл.253 от ГПК; 2/ Недопустимо е под формата на допълване на акта да се цели промяна на постановеното от съда, като по отделните доводи и възражения на страните те не могат да искат допълване по чл.250 от ГПК; 3/ Искането по чл.247, ал.1 ГПК е недопустимо, тъй като по същество не се иска поправка на очевидна фактическа грешка, а се цели промяна на крайния резултат в постановеното от съда т.е заместване на формираната от съда воля.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на молбата за изменение/отмяна, допълване и поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното по чл.288 от ГПК определение е в съответствие с разпоредбите на чл.253, чл.250, ал.1 и чл.247, ал.1 ГПК.
Определението по чл.288 от ГПК не подлежи на изменение по реда на чл.253 от ГПК от постановилия го състав, нито на обжалване пред друг състав на ВКС, тъй като е окончателен акт, спрямо който е недопустимо осъществяването на контрол за правилността му. Безспорно, определението не е преграждащо по смисъла на чл.274 от ГПК, с оглед на това, че разглежданите въпроси са извън предмета на делото между страните, съгласно дадените в т.1 на ТР № 2/28.09.2011г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Това не означава, че то може да бъде изменяно от постановилия го съд, тъй като това би се отразило на стабилитета на постановеното въззивно решение, което при недопускане на касационно обжалване, влиза в сила с постановяване на определението по чл.288 от ГПК. Противното би означавало посредством изменение на определението по чл.288 от ГПК да се пререши въпроса относно влизане в сила на обжалваното съдебно решение, което е недопустимо. Ето защо, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че изменение на определението по чл.288 от ГПК по реда на чл.253 от ГПК е недопустимо.
Допуснати логически грешки при формиране на волята на съда, непълнотата на мотивите или извеждане на изводи, различни от доводите на жалбоподателя, при постановяването на акта по чл.288 от ГПК, не са основания за допълване на определението или поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.250 ГПК, съответно на чл.247, ал.1 ГПК, а твърдения за неправилност. Доколкото в случая частният жалбоподател под формата на искане за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка на определението по чл.288 от ГПК цели неговото ревизиране и постигането на друг резултат- допускане на касационно обжалване, исканията правилно са приети за недопустими от предходния тричленен състав на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 203 от 24.09.2011г. по т. д. № 1012/2012г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.