Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. София, 10 февруари 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №3136/2011 г.
Производството е образувано по искане на осъдения П. Ш. за отмяна на влязлата в сила присъда №97 от 08.10.2010г., обявена по нохд №642/2010г. на Ловешки районен съд /РС/, по реда на възобновяването.
Депозираното искане на осъденото лице обективира израз на недоволство от атакувания съдебен акт, постановен при грубо погазване на процесуалните норми, довело до ограничаване на правото му на защита и до явна несправедливост на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В подкрепа на релевираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК се излагат доводи за незаконосъобразен отказ на РС – Ловеч да приложи диференцираната процедура по Глава двадесет и седма на НПК- Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, при заявено от осъдения Ш. и неговите съпросници пълно признание на фактите в обвинителния акт, по чл.371, т.2 от НПК, с произтичащите от това последици-невъзможност за индивидуализация на наказателната отговорност, в рамките на чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58а от НК.
Предлага се отмяна на постановената и влязла в сила присъда, и връщане на делото за ново разглеждане, по правилата на особената процедура
В открито съдебно заседание на 07.02.2012г. осъденото лице и назначеният му служебен защитник се явяват лично пред настоящия състав, като поддържат искането и съображенията в него.
Представител на Върховната касационна прокуратура аргументира позиция за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния способ за контрол, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №97/08.10.2010г., постановена по нохд №642/2010г. Ловешки РС е признал П. Ц. Ш. за виновен в това, че за времето от 06.12.2009г. до 04.01.2010г., при условията на опасен рецив и продължавано престъпление, в съучастие с Б. Л. и П. Т., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство, отнел от владението на М. В. /материално-отговорно лице в складова база на „Агрохимическо обслужване” ООД, гр.Ловеч/ чужди движими вещи, на обща стойност 5 447 лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.3 и 4, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, вр. чл.29, ал.1, б. „Б” и чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим.
С визирания съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на Б. Б. Л. и П. М. Т. за престъпления по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.3 и 4, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, вр. чл.29, ал.1, б. „А” и „Б” и по чл.195, ал.1,т.т.3, 4 и 7, вр. чл.20, ал.2 и чл.28 от НК, като при съблюдаване изискванията на чл.54 от НК са санкционирани с наказания лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ за Л. и ЕДНА ГОДИНА за Т., с приложение института на чл.68 от НК за последния.
Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка по внохд №140/2011г. на Окръжен съд /ОС/- Ловеч, финализирала с решение №80 от 20.06.2011г., с което е изменена, чрез оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения за инкриминирания период от 27.12.2009г. до 04.01.2010г. и чрез намаляване на определените на Б. Л. и П. Т. санкции – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съответно на ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА за Л. и на ДЕСЕТ МЕСЕЦА за Т..
При осъществения извънреден съдебен контрол, настоящият състав установи допуснато от Ловешки РС съществено процесуално нарушение с отказа за прилагане на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма на НПК – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, при налични формални предпоставки за това, което е констатирано в обсега на упражнените от въззивния съд правомощия, но не е преодоляно чрез аналитична преценка на отмереното, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, наказание на осъдения П. Ш..
Районна прокуратура – Ловеч е повдигнала обвинение срещу П. Ш. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.26 от НК, в съответния компетентен първостепенен съд.
В съдебно заседание на 18.05.2010г., явилият се лично и със защитник пред Ловешки РС подсъдим е заявил желание за разглеждане на делото по диференцираната процедура по Глава двадесет и седма – Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като категорична воля в тази насока са обективирали и съпроцесниците му Т. и Л..
В хода на допуснатото от решаващия орган предварително изслушване по чл.372, ал.1 от НПК представителят на обвинителната власт е отправил молба за корекция в отразените в обвинителния акт данни за самоличността на П. Ш. (дата на раждане /безспорно установена в материалите от досъдебното разследване/ и място на раждане), и във връзка с това поискал да бъде изготвена служебна справка за съдимост на посоченото лице.
Последвало е представяне на 5 /пет/ броя бюлетини, които съдържат данни за предходни осъждания на П. Ш. и индицират на основание за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, при съществено изменение на обвинението, предпоставящо ревизия в правната квалификация на извършеното от подсъдимия инкриминирано неправомерно посегателство.
Игнорирайки обстоятелството, че очертаните усложнения при предхождащото особената процедура изслушване са логическа последица от грешки и пропуски в процесуалната дейност на прокурора, въпреки изискуемите се предпоставки за провеждане на съкратено следствие /признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимите лица и налични доказателства, събрани при досъдебното разследване, обезпечаващи самопризнанието/, РС-Ловеч с лишено от конкретика на мотивите определение, е отказал разглеждане на делото по Глава двадесет и седма на НПК и дал ход на съдебното следстве по общия ред
В рамките на проведеното производство обвинението срещу П. Ш., на основание чл.287, ал.1 от НПК е изменено от прокурора, в по-тежко наказуемо престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.3 и 4, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, вр. чл.29, ал.1, б. „Б”, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е ангажирана неговата наказателна отговорност. Толерирането на процесуалното бездействие на представителя на обвинителната власт и опитът за саниране на допуснатите недостатъци в неговата работа от съда, чрез съобразяване с исканията за отстраняване на относимите към самоличността на Ш. неточности и за приобщаване на нови доказателства за съдебното му минало, които в качеството си на субект, осъществяващ ръководни функции в досъдебната фаза на процеса, той е имал задължение да установи по безспорен начин, са препятствали възможността на подсъдимия да участва в особеното наказателно производство.
С очертания от чл.371, т.2 и чл. 372, ал.4 от НПК нормативен регламент законодателят предписва развитие на наказателния процес в съдебната му фаза като съкратено следствие, когато при предварителното изслушване подсъдимият признае изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, изразявайки съгласие да не се събират доказателства за тях и съдът прецени, че са налице визираните в процесуалния кодекс условия.
Решението за предварително изслушване на страните с последващо съкратено следствие е израз на правомощието на органа по процесуално ръководство-първостепенния съд, по свой почин или по заявено искане на подсъдимия, да определи реда за провеждане на съдебното производство. Предоставената власт обаче е ограничена, чрез посочване на критериите, от които трябва да се ръководи съдът, при произнасянето по този въпрос.
Така очертаната позиция се потвърждава изрично от въведените със ЗИДНПК (ДВ, бр.109 от 23.12.2008 г.) промени. Според актуалната редакция на чл.370, ал.2 НПК съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване, съответно – за допускане на съкратено съдебно следствие, при наличието на условията по Глава двадесет и седма от НПК. Основание за отказ по чл.370, ал.1, във вр. с чл.371, т.2 НПК е липсата на визираните в чл. 371, т. 2 НПК и чл. 372, ал. 4 НПК предпоставки – признание на фактите по обвинителния акт, съчетано със съгласието да не се събират доказателства за тези факти и обезпечаност на самопризнанието с изискуемия се интензитет от приобщените в досъдебното производство доказателства. Недопустимо е решаващият орган да откаже предвидената диференцирана процедура с мотиви, базиращи се на тежестта на престъплението, намерила отражение в настъпилите общественоопасни последици и в предвидените наказателни санкции; на личната опасност на дееца (предходни осъждания, характеристични данни); на фактическа и правна сложност на делото; на обоснована от интересите на правосъдието необходимост от съдебно следствие по общия ред; или на това, че процедурата не е предвидена като алтернатива на съдебното следствие при бързото и незабавното производство по Глава двадесет и четвърта, и Глава двадесет и пета от НПК. Това не може да бъде направено и по съображения за несправедливост на наказанието с оглед на задължителното приложение на чл.58а от НК – материалноправна привилегия, предназначена да компенсира подсъдимия в замяна на проявеното съдействие за бързото и ефективно приключване на делото, още повече, че подобен подход е в конфликт с презумпцията за невиновност.1
Неправилно е отказът на решаващия орган да бъде предпоставен и от релевирани в хода на предварителното изслушване от представителя на прокуратурата нови обстоятелства и подкрепящи ги доказателства, които са от значение за определяне фактическия състав на инкриминираното деяние и сочат на основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-тежко или по-леко наказуемо престъпление, при съществено изменение на обвинението. Per argumentum a fortiori това е неприемливо, когато неизяснените факти и доказателствената непълнота се дължат на процесуално бездействие или на допуснати пропуски и грешки в досъдебната фаза на наказателния процес, каквато е конкретиката в разисквания казус .
_________________________________________________________________
1.Тълкувателно решение №1/06.04.2009г., по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС
Действително при диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, както при допустимата за подсъдимия защита, правомощията на прокурора по чл.287, ал.1 от НПК остават ограничени в обхвата на описаните и признати фактически положения по обвинителния акт.
В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкцонните последици и начина им на изтърпяване.
Логическо следствие от това е възможността за прилагане на чл.287, ал.1, вр.чл.384 от НПК, при предвидената в чл.371, т.2 от процесуалния кодекс алтернатива на съкратеното съдебно следствие, само при условие на съвместимост с фактологията по обвинителния акт, като то се изчерпва с хипотезата – повдигане на обвинение за по-тежко наказуемо престъпление, без
При налично описание на значимите за престъпната съставомерност факти в прокурорския акт, неправилно интерпретирани при лимитиране на правните очертания на инкриминираното посегателство, изменение по чл.287, ал.1 от НПК е допустимо в особеното производство по чл.370-374 от НПК.
Изведеното заключение не обосновава обаче накърнени права на представителя на обвинителната власт. Упражнявайки предоставената му от закона компетентност по чл.246 от НПК, прокурорът при формирано вътрешно убеждение и ясно изразена воля, че са събрани при досъдебното разследване необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, е повдигнал обвинение срещу подсъдимия, чрез внесения в съда акт, конкретизирано по време, място, механизъм на извършване на престъплението, пострадали лица, размер на причинените вреди и квалифициращи обстоятелства.
Признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при условията на чл.371, т.2 от НПК, предпоставя реализация на претендираната от прокурора наказателна отговорност на посочения подсъдим за инкриминираното чрез очертаното фактическо обвинение деяние и удовлетворява преследваните с производството по чл.370-374 от НПК, цели.
Особената процедура, уредена в Глава Двадесет и седма е насочена към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателния процес и изградена на базата на разумния компромис между обвинението и защитата. Прилагането й води до предоставяне на процесуалноправни и материалноправни ползи, съответно – възлагане на тежести на основните страни в съдебното производство. Прокурорът е улеснен в осъществяването на дейността по доказване на своята теза като постига бързо осъждане и своевременно санкциониране на престъпленията, но е обвързан от закона да приеме по-голяма снизходителност при индивидуализация на наказателната отговорност в рамките на повдигнатото фактическо обвинение.
Подсъдимият получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това – да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинителната теза.
В тази насока законът стеснява обсега на процесуалните искания и действия на страните, и неминуемо редуцира претенциите за нарушени права.
Констатираното несъблюдаване на процесуалния закон от Ловешки РС, при отказа за провеждане на диференцирана процедура по правилата на чл.370-374 от НПК, с императивно произтичащите от това по-благоприятни санкционни последици за П. Ш., е довело до релевираните ограничения на наказателноправното положение на осъденото лице, обективирани в преквалификация на инкриминираното деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.3 и 4, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, вр. чл.29, ал.1, б. „Б” от НК, след изменение на обвинението при разглеждане на делото по общия ред и в явна несправедливост на наложеното за това престъпление наказание, които не са преодоляни при осъществената въззивна проверка.
Това обаче не налага отмяна на постановените от съдебните инстанции присъда и решение, и връщане на делото за ново разглеждане.
Проведеното по предписанията на чл.276-290 от НПК съдебно следствие по общия ред е създало необходимите гаранции за установяване на обективната истина по делото – в условията на публичност, устност и състезателност са събрани нужните доказателства за включените в предмета на доказване обстоятелства; страните са реализирали възможността си да направят своите доказателствени искания и да развият тезите си по обвинението; и съдът е изпълнил задължението си да постанови акт при пълно и задълбочено обсъждане на инкорпорирания доказателствен материал. Осъщественото по общия ред съдебно следствие, в рамките на стандартния модел на наказателното производство обезпечава охрана на процесуалния статут на всички страни, включително и на подсъдимото лице.
Връщането на делото за ново разглеждане за прилагане на диференцираното производство е несъвместимо и с вложената в нормативната уредба на особената процедура законодателна идея – постигането на бързина и ефективност на наказателния процес. То винаги има за последица неоправдана забава и препятства приключването на наказателния процес в разумни срокове.
Неоснователният отказ на първостепенния съд да допусне съкратено съдебно следствие, при налични предпоставки за това, пренебрегнат и от въззивната инстанция, е лишило обаче П. Ш. от материално-правната изгода да бъде санкциониран по правилата на чл.373, ал. 2 НПК, във вр. с чл.58а от НК за повдигнатото му с прокурорския акт обвинение по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.26 от НК, което неминуемо рефлектира върху справедливостта на наложеното на осъдения наказание. Очертаното процесуално нарушение може да бъде коригирано от ВКС, с упражняване на правомощията по чл.425, ал.1, т.3, вр.чл. 422, ал.1, т.5 от НПК
В обсега на предоставената от закона компетентност и при установените в хода на проведеното съдебно следствие по общия ред факти, кореспондиращи на тези, описани в обвинителния акт, настоящият съд е обвързан да приложи чл.58а от НК, в редакция /ДВ, бр.27/10.04.2009г./, явяваща се по-благоприятна от действащата към момента правна норма и да лимитира наказателната отговорност на П. Ш., при условията на чл.55 от НК, по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.26 от НК.
В рамките на обсъдените от съдебните инстанции правнозначими за наказателната отговорност на осъдения Ш. обстоятелства, свързани с тежестта на инкриминираното престъпление /продължавана престъпна дейност, извършена в съучастие и при кумулирани квалифициращи признаци/ и с личната опасност на дееца /ценена в аспекта на наличните данни за неговата възраст, семейно положение и родителски задължения, съдебно минало и процесуално поведение/, справедливо отмерената санкция, необходима за реализиране на индивидуалната и генерална превенция, е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.3, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА нохд №642/2010г., по описа на РС-Ловеч и внохд №140/2011г. на Ловешки ОС.
ИЗМЕНЯ присъда №97/08.10.2010г., постановена по нохд №642/2010г. на Ловешки РС и ревизирана с решение от 20.06.2011г. на ОС-Ловеч, по внохд №140/2011г., в санкционната й част, като НАМАЛЯВА наложеното на П. Ц. Ш. наказание – лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.