Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
София, 16 май 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2241/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура, срещу въззивна присъда № 20 от 20.06.2012г. на Софийски апелативен съд, постановена по внохд №377/11г.
Депозирана е касационна жалба и от гражданския ищец и частен обвинител М. Ц..
В протеста и допълнението към него се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Протестът е насочен към постановената оправдателна присъда по обвиненията по пункт втори и пункт трети от обвинителния акт. По отношение и на двете обвинения, а именно за престъпление по чл.282, ал.2, пр.1, и пр.2, вр. ал.1 от НК и чл.143, ал.3, пр.10, вр. ал.1, пр.1 от НК се аргументира невярна оценка на доказателствата, обусловила неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд затова, че подсъдимата М. следва да носи наказателна отговорност за престъпленията по посочените по-горе пунктове на обвинителния акт са правилни и законосъобразни, а наложеното й от първата инстанция наказание е справедливо определено, поради което въззивната присъда се явява неправилна и подлежи на отмяна. Изричното искане на прокуратурата е за отмяна на въззивната присъда в посочените части и връщане на делото за ново разглеждане.
В жалбата на частния обвинител и граждански ищец се прави оплакване за нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда по обвинението за извършено от подсъдимата престъпление по чл.143, ал.3, пр.10, вр. ал.1 от НК. Искането на този касатор е за отмяна и изменение на въззивната присъда в тази й част, като на основание чл.354, ал.2, т.5 от НПК гражданският иск бъде уважен изцяло. Алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста с оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закони. Отново уточнява, че протестът касае пункт втори и трети на обвинението, досежно които е постановена неправилна присъда, при игнориране на събраните доказателства. Моли за уважаване на протеста по съображенията, изложени в него. Изразява становище за основателност на касационната жалба, депозирана от частния обвинител и граждански ищец.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител изцяло поддържа касационната жалба на доверителката си, както и касационния протест.
Адвокат В., защитник на подсъдимата М., в хода на пренията оспорва протеста и моли да бъде оставен без уважение.Намира за правилна и законосъобразна присъдата на въззивната инстанция, поради което счита, че следва да бъде оставена в сила. Представя писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за неоснователност на протеста.
Адвокат Б., който също е защитник на подсъдимата, изразява становище за бланкетно изложение на касационните основания в протеста. Твърди, че при провеждане на досъдебното производство са били допуснати нарушения, тъй като всички доказателства, касателно обвинението по чл.143 от НПК са били събрани на досъдебното производство, докато следствието се е водело срещу неизвестен извършител. Моли протестът да бъде оставен без уважение. Представя писмени бележки, с аргументи оспорващи основателността на протеста.
Подсъдимата М. М., редовно призована за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 18 от 25.01.2011г., постановена по нохд №2095/10г. по описа на СГС, НО, 12 състав, подсъдимата М. А. М. е била призната за виновна в това, че за времето от 16.06.2006г. до 20.06.2006г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК, заемащо отговорно служебно положение-Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите [населено място], е нарушила служебните си задължения съгласно чл.10, ал.1, т.4 от Закона за Национална агенция за приходите: “Изпълнителният директор дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията”, изразяващи се в даване на незаконосъобразни указания на Л. А. – главен инспектор по приходите при Териториална дирекция “Големи данъкоплатци и осигурители” [населено място], изложени в и-мейл – [email protected], изпратен на 18.06.2006г. в 15.53 часа от А. С. и в и-мейл – [email protected] изпратен на 19.06.2006г. в 11.22 часа от Ц. Я., потвърдени с писмо, подписано от Изпълнителния директор на НАП изх.№ 24.29.385/19.06.2006г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите, вх. №01-03-621/20.06.06г. по описа на Териториална дирекция “Големи данъкоплатци и осигурители” [населено място], с което е указала извършване на промяна в констатациите в Ревизионен доклад № 240/16.05.06г. относно:
І. Извършеното преобразуване по години на финансовия резултат с отчетените разходи във връзка със сключен договор с френското дружество „Европейско дружество за текстилно производство” (ЕФТ);
II. Извършено увеличение на финансовия резултат за съответните години със стойността на отчетените разходи за начислени допълнителни възнаграждения на персонала;
III. Извършените увеличения на финансовия резултат с разходи свързани с амортизируеми активи, несъответстващи с нормите на данъчното законодателство – чл. 15 от Закон за корпоративното подоходно облагане /отм./ в редакцията – ДВ, бр. 105 от 2000г. ал.1: В случаите по чл.13 и чл.14, когато брутният размер на доходите, начислени в полза на данъчните субекти е намален, при определяне на данъчната основа се вземат предвид сумите, произтичащи от търговските и финансовите взаимоотношения, ал. 2: В случаите по чл.13 и чл.14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки, ал.3: Разпоредбата по ал. 2 се отнася и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице: 1. /изм. -ДВ, бр. 105 от 2000г./ увеличаване или намаляване на цени при извършване на взаимни сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени с повече от 20 на сто; 2.заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени; 3.получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността; 4.заплащане на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързани лица; 5.извършване на разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал, без съответно равностойно предоставяне на трудова престация; 6.определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица; 7.определяне на разходите за заготовка, транспорт, амбалаж, пласмент и други между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица, – чл.23, ал.2,т.13 и т. 16 от Закон за корпоративното подоходно облагане /отм./ в редакцията му ДВ, бр.105 от 2000г.“, (2) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава със: 13. (изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2000 г.) разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания, които водят до намаляване на финансовия резултат; 16. разходите, произтичащи от сделки между свързани лица и от сделки с трети лица, съгласно глава първа, раздел IV, чл.23, ал.2, т.13 и т. 17 от Закон за корпоративното подоходно облагане /отм./в редакцията му ДВ, бр.110 от 2001 г.
(2) Счетоводният финансов резултат /печалба или загуба/ се увеличава със: 13.разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, или отчетени в нарушение на счетоводните изисквания; когато в нарушение на счетоводните правила придобиването на един дълготраен актив е отчетено като текущ разход, се извършва преобразуване само с разликата над полагащата се данъчна амортизация;
17.разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки
или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV;
чл.23, ал.2,т.11 и т. 13 от ЗАКОН за корпоративното подоходно облагане /отм./в редакцията му ДВ,бр.119 от 2002г.
(2) Финансовият резултат /счетоводната печалба/загуба/ за данъчни цели се увеличава със:
11.приходите, неотчетени съгласно определения с нормативните актове ред;
13. разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV;
– чл.23, ал.2, т.13 от ЗАКОН за корпоративното подоходно облагане /отм./ в редакцията му ДВ, бр.109 от 2003 г.
(2) Финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава със: 13. разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV; чл. 4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс “Органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона”
– чл.119, ал.3, т.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
-3.Определеният със заповедта орган изисква преписката от органите, извършили ревизията, и в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение: 1.издава ревизионен акт, или…,
-съобразно които с Ревизионен акт №240/16.06.06г., издаден и връчен на 19.06.2006г. е намалено данъчното задължение на „Плевен 1999″ООД /населено място/ по реда на Закон за корпоративното подоходно облагане с 1 817 217.93лв./главница и лихва/, с цел да набави за „Плевен 1999″ООД [населено място] имотна облага и от това са настъпили значителни вредни последици – щета за Републиканския бюджет в размер на 1 323 332.03лв. /един милион триста двадесет и три хиляди триста тридесет и два и 0.03 лева/./главница/ от несъбрани публични задължения на „Плевен 1999″ООД [населено място] с характер на корпоративен данък – престъпление по чл. 282, ал.2, пр.1, и пр.2, вр. ал.1, пр.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 НК й налага наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и на основание чл.37, ал.1, т.6 от НК наказание лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност за срок от шест години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда, подсъдимата М. М. е призната за виновна в това, че за времето от 15.02.2007г. до 30.01.2008г. в гр.София,, като Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите е принудила служител от данъчната администрация по повод изпълнение на службата – М. Ц.-Териториален директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите -гр.С., да извърши нещо противно на волята си – да подаде молба за напускане като териториален директор, чрез подадено писмено предизвестие до Изпълнителния директор на НАП, изх.№202/30.01.2008г. относно прекратяване на трудов договор, като употребила за това заплашване, изразяващо се в обстоятелството, че ако не си подаде молба за напускане ще бъде дисциплинарно уволнена, поради което и на основание чл. 143, ал.3, пр.10, вр. ал.1, пр.1 от НК и чл.54 НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл.23, ал.1 НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание между така наложените, а именно четири години лишаване от свобода и е присъединил наказанието лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност за срок от шест години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД подсъдимата М. М. е била осъдена да заплати на М. Ц. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.143, ал.3, пр.10, вр. ал.1, пр.1 от НК в размер на 10 000лв., ведно със законната лихва от 07.05.2009г. до окончателното изплащане, както и направени разноски в размер на 200лв., като гражданския иск до пълния предявен размер от 20 000 лв. е бил отхвърлен, като неоснователен.
В тежест на подсъдимата са били възложени деловодните разноски и дължимите се държавни такси.
С горепосочената присъда подсъдимата М. М. е призната за невиновна в това, че за времето от месец април до 30 юни 2006г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.11 б.”а” от НК, заемащо отговорно служебно положение – Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите [населено място] е нарушила служебните си задължения съгласно чл.10, ал.1, т.4 от Закона за Национална агенция за приходите: “Изпълнителният директор дава задължителни указания на органите на Агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията”, изразяващи се в даване на незаконосъобразни устни указания на Л. П.- директор на офис „Средни данъкоплатци и осигурители” при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – София -град за прилагане процедура по чл.129 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс: „Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго” от органите по приходите от офис „Център“ и офис „Средни данъкоплатци и осигурители” при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите София -град, вследствие на което са били изготвени Актове за прихващане или възстановяване на основание подадени молби и споразумителни протоколи от „Стил Комотидис”АД както следва: Офис „Център” АПВ № 3622/09.05.2006г., АПВ № 3676/10.05.2006г. АПВ № 3677/10.05.2006г. Офис “СДО” АПВ № 194/05.05.2006г. АПВ № 307/10.05.2006г, с които е извършено прихващане за сумата от 11 564 180,63/единадесет милиона петстотин шестдесет и четири хиляди сто и осемдесет 0.63 лева/лева между В. К. З. и „Стил Комотидис” АД [населено място] и Национална агенция за приходите, потвърдени с писмо, подписано от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите до Л. П. изх.№94-В-88/08.06.2006г. на Национална агенция за приходите в нарушение на чл.103 от Закон за задълженията и договорите:,, Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си”, без да са налице две от изискванията – вземанията да са насрещни и субектите да са идентични, с цел да набави за В. З. имотна облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Републиканския бюджет, изразяващи се в създаване на невъзможност за Национална агенция за приходите да се съобразят, зачетат и съберат своевременно публични държавни вземания от „Стил Комотидис” АД, установени с Ревизионен акт № К 1917/07.07.2006г., с който за периода 18.11.2005г.- 31.12.2005г. са установени данъчни задължения – ДДС в размер на 14 355.38 лв./четиринадесет хиляди триста петдесет и пет и 0.38 лева /главница и лихви за закъснения в размер на 155.75лв./ сто петдесет и пет и 0,75 лв., издаден и връчен след извършване на прихващането – престъпление по чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК я е оправдал по така повдигнатото обвинение.
Подсъдимата М. М. е призната за невиновна и в това, че на 07.12.2005 г., в [населено място], потвърдила неистина в писмена декларация с вх. № 3124/07.12.2005 г., на Сметна палата на Република България, която се изисква по силата на закон – чл.4, ал.1, т.1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности – „ Лицата по чл.2, ал.1 декларират: 1.имуществото по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 4 в срок до един месец от встъпването им в длъжност или от освобождаването им от длъжност”, в която е декларирала в т.1 от декларацията една втора идеална част от неурегулиран поземлен имот – нива и лозе, находящо се в [населено място], местност „Б.” с площ 517 кв.м. за цена 8000лв., придобит през 2004г. вместо да декларира недвижим имот, представляващ УПИ /урегулиран поземлен имот/ IX -5002 по плана на местността „Б.“ в землището на [населено място] с площ 492 кв.м., която декларация е дадена пред орган на властта – Сметна палата на Република България за удостоверяване истинността на обстоятелствата, посочени в т.1 на декларацията, поради което и на основание чл.304 от НК я е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.313, ал.1, пр.1 от НК.
С въззивна присъда № 20 от 20.06.2012г., постановена по внохд № 377/11г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение -6 състав, първоинстанционната присъда е била отменена в наказателно-осъдителната й част, включително приложението на чл.23 от НК, чл.59 и чл.61 от ЗИНЗС, чл.189 от НПК, както и в гражданско-осъдителната, като подсъдимата М. М. е била призната за невиновна по обвиненията по пункт втори и трети на обвинителния акт. В останалата част присъдата на СГС е била потвърдена.
Пределите на касационната проверка по настоящото делото се определят от протестираната с протеста на САП, респективно обжалвана от гражданския ищец и частен обвинител М. Ц., част на въззивната присъда, а това са обвиненията, за които въззивният съд е признал подсъдимата М. М. за невиновна, а именно по пункт втори на обвинителния акт – за престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, пр.1 от НК и по пункт трети досежно престъплението по чл.143, ал.3, пр.10, вр. ал.1, пр.1 от НК, както и произнасянето по гражданския иск. Липсата на протест или жалби по отношение на потвърдителната част на присъдата, изключва възможността за касационен контрол.
І.По протеста на Софийска апелативна прокуратура.
1.По пункт втори на обвинението, прокуратурата излага доводи за процесуални нарушения, които свързва с невярна оценка на доказателствата, обусловила неправилно приложение на материалния закон.
Решаващите съдилища са изпълнили задълженията си по чл.107 от НПК, свързани със събирането и проверката на доказателствата. Въззивният съд е анализирал доказателствената съвкупност, включваща както доказателства събрани в рамките на първоинстанционното съдебно следствие, така и тези, които самият той е събрал при проведеното въззивно следствие. Неоснователни са възраженията на прокуратурата за допуснато нарушение на чл.13 от НПК, тъй като въззивният съд обективно, всестранно и в необходимата пълнота е изпълнил задълженията си, досежно интерпретацията на доказателствената съвкупност. Освен, че е дал оценка, при това вярна на аналитичната дейност на първия съд, апелативната инстанция е извършила самостоятелен доказателствен анализ, като е обсъдила в пълнота всички относими към предмета на доказване по този пункт доказателства, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Интерпретацията на доказателствата и доказателствените източници, освен вярна, сочи на една изключителна задълбоченост. Съдът е изложил убедителни аргументи при оценката на всички доказателства, който детайлно е обсъдил. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в безкритичност, както се твърди в протеста, тъй като в рамките на аналитичната си дейност, апелативната инстанция не е допуснала недооценяване, подценяване или невярна оценка на което и да било доказателство. Противно на това, доказателственият анализ, направен в мотивите на въззивната присъда по този пункт, сочи на едно високо професионално умение на съда по отношение на доказателствения процес. Правилни са изводите на въззивния съд за едностранчивост при обсъждането на доказателствата от страна на първата инстанция, като в голямата си част първият съд се е аргументирал с житейски и логически предположения. Внимателно са оценени гласните доказателствени източници, като не може да бъде възприето за основателно твърдението на прокуратурата, че неправилно въззивният съд не е кредитирал показанията на св.А. от досъдебното производство, приобщени към доказателствената маса по надлежен ред. Противно на това правилно в съответствие с процесуалните правила и конкретиката на този доказателствен източник, втората инстанция е оценила показанията на тази свидетелка. Депозираните от нея показания, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, законосъобразно не са кредитирани в тяхната цялост и по-точно относно действията и поведението на подсъдимата по време на проведеното на 16.06.2006г. съвещание. По отношение на тези факти, те са единствен източник на доказателства и при положение, че свидетелката А. не поддържа заявеното на досъдебното производство в тази им част, както и забраната по чл.281, ал.8 от НПК, същите не могат да бъдат ползвани в основата на фактическите изводи. Не могат да бъдат възприети за основателни аргументите, изложени в протеста, че свидетелката не се отрича от показанията си, а само променя изразните средства, като смекчава думите си. В наказателния процес свидетелите дават показания за възприетите от тях факти, като без оглед на изразните средства, техните възприятия следва по несъмнен и категоричен начин да бъдат заявени в хода на разпита, а в случая свидетелката А. променя показанията си, като сочи, че съобщеното на досъдебното производство всъщност са нейни изводи от разговора, проведен с подсъдимата.
Сред фактическите си констатации, въззивният съд е приел за установени и действия по упражнен натиск върху самата подсъдима, от което не следва еднозначно, че тя е упражнила такъв във връзка с изготвянето на ревизионния акт на дружеството “Плевен 1999г.” ООД. Верни са изводите на съда, че не всяка форма на натиск е престъпно деяние. При някои от възможните форми на натиск лицето, спрямо което той се упражнява, може да ги изтълкува нееднозначно и да не се стигне до желания резултат, при които форми няма да е налице изискуемата се причинна връзка между натиска, изразен с определени думи или действия, и последвалото поведение на лицето, спрямо което е упражнен той. Противното, както е приел и апелативният съд, би означавало в причинноследствения процес да се включат и субективните мисли и изживявания на обекта на натиска, което е недопустимо. Изложеното не се променя от застъпеното в протеста разбиране, че свидетелката А. е незаинтересована, непредубедена и непознаваща се с подсъдимата, като неуместен е паралелът, който се прави в протеста с престъплението грабеж.
На следващо място, отново касателно доказателствения анализ следва да се посочи, че няма допуснато нарушение при оценката на обясненията на подс.М. по този пункт на обвинението, както и на показанията на свидетелите О. и К., като в тази си дейност съдът се е съобразил със специфичния характер на обясненията на подсъдимата, като източник на доказателства, като не са били игнорирани и отношенията, в които са се намирали тримата. Твърденията, че свидетелят О. не излага факти, които не са изгодни за подсъдимата, тъй като се били в много добри отношения, нещо което не може да се каже за свидетеля К., не е аргумент, който може да бъде използван при анализа на даден доказателствен източник. Принципно предубедеността, без оглед на причините за нейното проявление, е сред предпоставките, които могат да обуславят не кредитирането на дадени гласни доказателства, но такъв извод следва да намира опора в данните по делото, а не да почива на предположения, изводими само от наличните служебни или лични отношения/ добри или конфликтни/, още повече, че свидетелите без оглед на длъжностните си качества са наказателно отговорни за показанията си. По отношение на св.К. и свидетелката И., въззивната инстанция при оценката на показанията им е отчела и техния производен характер. Тези констатации са правилни, тъй като двамата свидетели досежно разговора, провел се в кабинета на подс.М. дават показания, които по своя характер са производни, доколкото те не са присъствали, а пресъздават съобщеното им от св.А.. Три са хипотезите, при които производните доказателствени средства могат да бъдат източник на доказателства в наказателния процес, като една от тях е за проверка на първични и преки доказателства, каквито са показанията на сочената свидетелка, но не и да ги заместят. Още повече, че по посочената фактология, има събрани и други първични, преки гласни доказателства, а именно показанията на свидетелките Я. и С.. Не могат да се възприемат за основателни твърденията на прокуратурата, че тези доказателствени средства са невярно оценени от апелативния съд. Твърденията, че на срещата при подсъдимата двете експертки-методолози, са изразили “вече готови мнения” и тази среща е проведената проформа, са били предмет на въззивна проверка, но обосновано са били отхвърлени, тъй като са свързани с предположения, а не с обективни данни/каквито липсват по делото/, които да сочат на горното. Апелативният съд е подходил изключително прецизно при анализа показанията на свидетелките Я. и С., като не е подценен факта на тяхната служебна зависимост от подсъдимата. Споделят се изводите на съда, че от тези показания, както и от останалите гласни доказателствени източници се установява еднопосочно, че казусът се е отличавал с изключителна сложност и при изразените нови становища, свидетелките не са били повлияни по никакъв начин от действия или думи от страна на подсъдимата, а променили становищата си по тяхно лично усмотрение. Така заявеното от свидетелките не се опровергава от останалите доказателства.
В обобщение на горното, касателно аналитичната дейност на въззивния съд по отношение на гласните доказателствени източници, може да се каже, че подходът на съда е правилен, тъй като тяхната значимост във връзка с предмета на доказване е от гледна точка на достоверността им. Изводите за последната следва да се основават на тяхната хронологическа и логическа последователност, както и на непротиворечивост с останалите доказателства, събрани по делото. Аргументите, изложени в протеста в подкрепа на възражението за невярна оценка на тези доказателства излизат извън рамките на горното.Същите са свързани с предположения в нормалната житейска логика, включително и с аспекти на лични впечатления и емоционално състояние на свидетелите по време на разпитите/по преценка на прокуратурата/. Всичко това принципно е неотносимо при установяване обективната истина в наказателния процес. Също така в настоящия акт не могат да бъдат предмет на коментар тези части от изложението на протеста, които сочат на необоснованост на въззивния акт, както и пресъздаването на казаното от свидетелите и подсъдимата, придружено с оценка от страна на прокуратурата, доколкото сме в хипотеза на касационно производство.
По-нататък, касационната инстанция намира за неоснователни твърденията в протеста, досежно назначената от САС съдебно-икономическа експертиза и нейната оценката като средство за проверка на доказателствата. В правомощията на решаващите инстанции е преценката за обема и вида доказателства, които да съберат, както и кои доказателствени средства да използват. Независимо от това тази преценка не е субективна, а следва да е обусловена от обстоятелствата, включващи се в предмета на доказване, доказателствата да допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото и да са установени по реда, предвиден в НПК. Правилно съдът е допуснал и приел нова съдебно-икономическа експертиза, доколкото е констатирал, че експертът изготвил заключението по кредитираната от първата инстанция експертиза е направил изводи извън компетентността си и е дал заключение по правни въпроси, което безспорно е недопустимо. Невярно е твърдението, че съдът не е изложил мотиви, за да се кредитира това заключение, видно от мотивите на въззивната присъда.
В резултат на прецизния анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд е извел и верни фактически констатации, относими към този пункт на обвинението. В голямата си част е възприел тези, установени от първия съд, но в рамките на правомощията си е приел и нови фактически положения, резултат на задълбочена оценка на доказателствената маса. Независимо от обвързаността на този съд досежно приетите за установени факти, следва да се посочи, че извън подробната хронология на фактически относимите констатации, съдът е систематизирал пряко значимите по този пункт на обвинението факти, а именно: подсъдимата М. проявила интерес по случая по нареждане на св.О., тогава министър на финансите; тя се обадила на К. Я., за да й каже, че има оплакване във връзка с начина на провеждане на ревизията в “Плевен 1999” ООД и е необходимо да изясни обстоятелствата; по инициатива на подсъдимата било свикано съвещанието на 16.06.2006г., с участието на св.А., Я., Я., С. и самата подсъдима; на срещата подсъдимата заявила, че в продължение на 10 дни и се обажда лице по телефона и упражнява натиск, ревизионният акт да не излезе във вида и констатациите, отразени в ревизионния доклад; след това подсъдимата заявила, че следва отново да обсъдят още веднъж проблемите и да се вземе крайно решение; след като св.А. изложила становището си в подкрепа на дружеството и изразила съмнение относно правилността на становището на методолозите, подсъдимата разпоредила всеки от тях да изготви аргументирано становище затова дали счита ревизията за правилна или не, като го изпрати по и-мейл на ревизиращия екип; след получаване на становището, то дословно било пренесено в ревизионния акт; за републиканския бюджет не са настъпили вреди в резултат на отразяванията внесени в ревизионния акт, които били различни от първоначално, залегналите в ревизионния доклад.
При тези констатации, въззивният съд е извел и правилни правни изводи, а именно, че подсъдимата М. не следва да носи наказателна отговорност за престъплението по пункт втори, тъй като не е доказано осъществяването му както от обективна, така и от субективна страна. Изцяло се споделя разбирането на контролираната инстанция, че от обективна страна не е установено подсъдимата М. да е нарушила служебните си задължения, произтичащи от разпоредбата на чл.10, ал.1, т.4 от ЗНАП, като е дала незаконосъобразни задължителни указания на св.Л.А., изложени в изпратен и-мейл и след това потвърдени с писмо, подписано от подсъдимата. Подробно и задълбочено, съставът на апелативната инстанция е обсъдили и отхвърлил становището на първия съд за допуснато нарушение на служебните задължения от страна на подсъдимата. Доколкото мотивите са изчерпателни и се споделят от настоящата инстанция не е необходимо преповтарянето им. След това, въззивният съд е изложил своите съображения, за да приеме, че подсъдимата не е извършила инкриминираното й нарушение. Правилно е прието, че ДОПК прогласява принципа на независимост на органите по приходите при осъществяване на тяхната дейност и всякаква намеса е недопустима. Също така, разпоредбата на чл.10 от ЗНАП очертава правата и задълженията на изпълнителния директор, като в точка едно е вменено задължение да организира, ръководи и контролира цялата дейност на агенцията. Правилно е прието, че във връзка