5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5240/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр.София, 02.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
със секретар Даниела Цветкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5240/2013 година
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 808 от 01.03.2013 год., постановено по в.гр.дело № 930/2012 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2902 от 08.04.2011 год. по гр.дело № 1099/2008 год. на Благоевградския районен съд за признаване за установено по отношение на К. П. Б., ЕГН [ЕГН] от Б., [улица], ет.1, Р. П. К., ЕГН [ЕГН] от Б., [улица], ет.2 и Н. П. У., ЕГН [ЕГН] от Б., [улица], на правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че наследодателят на Л. И. М., ЕГН [ЕГН], Х. К. Х., ЕГН [ЕГН], Е. К. Х., ЕГН [ЕГН], С. П. М., ЕГН [ЕГН], В. К. Х., ЕГН [ЕГН], Х. К. С., ЕГН [ЕГН] и Ю. К. Б., ЕГН [ЕГН]-Х. В. М., бивш жител на [населено място], общ.Б., роден на 06.01.1899 год. и починал на 11.02.1955 год.-към момента на колективизацията е бил собственик на нива с площ 1.893 дка, намираща се в местността М. баир, землище на [населено място], при съседи-С. М., Г. Г., Я. Н. Г. и П. Ч., отразена като част от имот п л.№ 8066 по отменения кадастрален план на Б., а по действащата кадастрална карта на [населено място] заснета като част от поземлен имот с идентификатор 04279.625.101 с площ на имота 2.424 кв.м.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите К. П. Б., Р. П. К. и Н. П. У., представлявани от адвокат А. Г., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е неправилно, необосновано, постановено в противоречие на материалния и процесуален закон като не са обсъдени писмените доказателства, представени при първото разглеждане на делото от окръжния съд.
Процесуалният представител адвокат Г. поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита.
От ответниците по касация С. П. М., В. К. Х., Х. К. С., Ю. К. Б., Х. К. Х. и Л. И. М., представлявани от адвокат М. А. в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК заявяват становище за неоснователност.
Процесуалният представител адвокат М. Й. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмения отговор и писмената защита.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно, че на ищците по спора като наследници на Х. В. М., починал на 11.02.1955 год., с решение на ПК-Б. № 1421 от 28.05.1998 год. е възстановено правото на собственост върху земеделски имот-нива с площ 12.840 дка, заснети като имот пл.№ 8067 и е отказано възстановяването за разликата от 13.160 дка на основание чл.10б ЗСПЗЗ, за които са обезщетени, а на ответниците /сега касатори/ като наследници на П. Н. В., починал на 19.01.1976 год., е възстановена нива от 2.418 дка-имот пл.№ 8066 с решение на ОСЗГ Б. № 1670 от 26.09.2005 год. и е отказано възстановяването на 3.583 дка, за които са обезщетени като двата възстановени имота се препокриват с площта 1.893 дка на нивата, предмет на настоящия спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ поради изместване на имотите на изток при пренасяне на данните от помощния план в кадастралната карта. Съобразени са заключенията на техническите експертизи като в.л.В. е констатирало, че границите между двата имота по плана на водния синдикат от 1934 год. е правилно отразено в помощния план, а съответно в кадастралния план и кадастралната карта е изместена с около 25 м към имота на ищците, при което кадастралния план на водния синдикат е в локална координатна система и не може да се извърши трансформация на координатната система от 1970 год., в каквато са кадастралния план и кадастралната карта; в.л. Г. е посочило, че границите и площите на имотите са пренесени правилно от плана на водния синдикат върху помощния кадастрален план, но е допусната техническа грешка при одобряването на кадастралния план за двата жилищни комплекса – „Бялата висота”/където е процесния имот/ и „А. мак”, а в.л. К. е отразила, че за имотите по плана водния синдикат и помощния план „Бялата висота” са с минимални разлики, като двата имота нямат обща граница, между тях се намира имот 193, който не е възстановен, но следва да остане като имот и да се ползва от общината, при което като причини за застъпване на имотите е посочено – неправилното нанасяне на имотите на ответниците както и наследниците на В. М., наследници на С. В./К. М./ и на имота на ищците в кадастралния план.
С определение № 630, постановено на 11.12.2013 год. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли имот, за който има данни, че е държавна собственост като отчужден – да бъде предмет на спор с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
На възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат земите, които собствениците са притежавали към момента на образуване на ТКЗС. Това е правилото на чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, което действа преди приемането на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ/изм.-„Държавен вестник”, бр.122 от 19.12.1997 год./.
Съдебната практика е трайна, че държавен имот /като отчужден/ не може да бъде предмет на иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Характерът на имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл.2 от ЗСПЗЗ, който определя земеделските имоти съобразно предназначението им за земеделско ползване и /кумулативно/ ако не се намират в границите на населени места и селищни образования, определени с подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения, религиозни общности, или други обществени организации, нито представляват дворове, или складови помещения към тях. По ЗСПЗЗ обаче се възстановяват и незастроени имоти, или незастроени части от такива, които попадат в урбанизираните територии в хипотезата на чл.10, ал.7, чл.10б от ЗСПЗЗ. Кадастралните планове, определят възстановимите на терена стари реални граници, съгласно чл.18б, ал.1 от ППЗСПЗЗ, т.е. те служат за идентифициране на имотите. Решенията на ОСЗГ по чл.18ж, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, които имат конститутивно действие, независимо дали собствеността се възстановява в стари /възстановими/ реални граници, или с план за земеразделяне, определят пространствените предели на правото на собственост на обекта на реституция. Съгласно пар.6, ал.7 от ЗУТ кадастрални планове, плановете за земеразделяне и другите планове, свързани с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и земи и гори от горския фонд, се ползват за изработване на схеми и планове до изработването и влизането в сила на кадастрална карта за съответната територия. Одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър следва да отразяват действителното право на собственост, съгласно уредбата в ЗКИР. Те както и плановете по ЗУТ нямат вещно отчуждително действие, но отразяват актуалното състояние на пространствените предели на собствеността поне до опровергаване на доказателствената им сила, като официални документи. Следователно кадастралните планове са само основа за идентифициране на подлежащия на реституция имот, но пространствените предели на правото на собственост се определят от картата на възстановената собственост, респективно от устройствените планове за урбанизираните територии, които трябва да отразяват действителното право на собственост.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот /а в случая и към минал момент/ страните, които оспорват правата на предявилите иска лица, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищците придобивно основание, носят по правилата на чл.127 ГПК/отм./, респ. чл.154 ГПК тежестта да докажат осъществяването на основанието, на което твърдят, че са придобили спорното право, респ. наличието на пречки за придобивното основание на ищците, т.е. да докажат правоизключващите или правопогасяващите си възражения.
С решение № 396 от 19.10.2012 год. по гр.дело № 279/2012 год. Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение, е отменил решение № 437 от 23.12.2011 год. по в.гр.дело № 673/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение поради недопустимост на иска по чл.14, ал.4 ГПК.
При повторното разглеждане на делото от въззивния съд липсва произнасяне по оплакванията във въззивната жалба.
Когато страната се е позовала на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или на необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, включително ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материално-правна норма, въззивният съд е длъжен служебно да събере тези доказателства, в това число да назначи експертиза/експертизи/
При наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът следва да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация, ако и двете са формирани от същия обем доказателства. Това задължение произтича от нормата на чл.161, изр.2 от ГПК/отм./. Същият извод може да се направи и от чл.203, изр.2 от действащия ГПК и от обстоятелството, че при създаденото противоречие по въпрос, касаещ специални знания, съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което не може да почива на предположения.
В случая са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК и въззивната инстанция следва да допусне исканата с жалба вх.№ 2884 от 10.05.2011 год. експертиза, която след съответните справки в Министерски съвет, Министерство на правосъдието и Министерство на отбраната и оглед на място да даде заключение за статута на процесния имот с оглед безспорно установеното, че ТКЗС е образувано през 1957 год.
Понеже се налага повтарянето и извършването на нови съдопроизводствени действия съгласно чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав с оглед указанията.
По изложените съображения и на основание чл.294 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 808 от 01.03.2013 год., постановено по в.гр.дело № 930/2012 год. по описа на Благоевградския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ