Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
Гр.С., 06.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.5323 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.1222/19.06.15 по г.д.№.1052/15 на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №.409/27.01.15 по г.д.№.3514/14 на Варненски районен съд за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.422 ГПК. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му.
Ответната страна Л. Т. Т. оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.
С определение №.1137/30.11.2015г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за тълкуването на Забележка 2 към т.20 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР ЧСИ/, редакция при приемането с ДВ, бр.35 от 28.04.2006г., вр. със Забележка 1 при определяне на такса по т.20 от Тарифата.
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.422 ГПК за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което той е уважен. От фактическа страна е приел, че касаторът е имал качество взискател по изп.дело №.20117370401920 по описа на ЧСИ Л.Т. с предмет събиране на парично вземане в размер на 1 000 000лв. С молба от 26.09.11г. е поискал насрочване на опис върху 45бр. възбранени недвижими имоти, описани в молбата. Със съобщение изх.№.26430/27.09.11 е бил уведомен, че следва да внесе по сметка на ЧСИ сума в размер на 20328,82лв. – от които 18360,82лв. такса по т.20 Т., платена на 24.10.11 по банков път. На 25.10.11 описът е бил извършен в присъствието на представител на взискателя и с помощта на вещо лице – за което е бил съставен съответен протокол за опис. На 29.11.13 взискателят е бил уведомен за извършения на 25.10.11 опис и за насрочената за 19.12.11-19.01.12 публична продан, както и за негово задължение към ЧСИ в размер на 117293,18лв. с ДДС – връчена му е била сметка по чл.79 ЗЧСИ и фактура за сумата 6000лв. с ДДС – частично предявена от общо определената по т.20 и неиздължена такса в размер на 83898,73лв. с ДДС. По спорния въпрос дали при горните обстоятелства се дължи претендираната сума 6000лв. като част от дължима за извършения опис такса, съдът е приел, че такава се дължи. Посочил е, че в случая съгласно т.20 от ТТР ЗЧСИ, приета с ПМС №.92/19.04.06, обн. ДВ бр.35/06г. – която е приложима спрямо момента на извършване на описа – 25.10.11г., за извършване на опис на недвижими имоти се събира такса в размер на 1,5 на сто върху сумата, за която се иска изпълнението, но не по-малко от 50лв., като съгласно забележките към тази точка когато взискателят поиска да бъде описано имущество за сума, по-малка от размера на вземането, таксата се събира върху същата сума /забележка 1/, а когато цената на описаните вещи се окаже по-голяма, такса се събира и върху разликата /забележка 2/. Отразил е, че в случая взискателят е поискал извършване на опис на 45 имота, чиято оценката /6 502 400лв./ надхвърля вземането му /1 000 000лв./ – поради което и е приложима Забележка №.2 към т.20 от ТТР ЗЧСИ; че доколкото преди извършване на описа е била платена авансово такса по т.20 ТТР ЗЧСИ – определена от ЧСИ на база сумата, за която се иска изпълнение /18360,82лв./, на основание пар.11 от ЗИД ГПК ДВ бр.49/12 правоотношенията между страните по повод окончателния размер на таксата се определят при действието на старите разпоредби, цитирани по-горе; че доколкото цената на описаните имоти е по-голяма от вземането, следва да се събере такса върху разликата /от 1000000лв. до 6502400лв. – т.е. върху 5502400лв./, като първоначално определената такса /въз основа на сума 1000000лв./ и допълнително определената такава /въз основа на сума 5502400лв./, след събирането им и начисляване на ДДС, възлиза на 117043,20лв. Доколкото след приспадане от горната сума на изплатената по делото остава разлика от 83898лв. с ДДС, въззивният съд е посочил, че претенцията за част от нея – в размер на 6000лв., е основателна. Отразил е и, че възраженията, че определената по т.20 такса е публично държавно вземане и следва да е налице еквивалентност на размера на таксата и стойността на услугата, е неоснователно.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Съгласно задължителната практика на ВКС /реш.№.329/13.12.13 по г.д.№.2490/13, ІІІ ГО на ВКС/ таксата по т.20 от ТТР ЗЧСИ е пропорционална, като цената на услугата, за която тя се дължи, е стойността на извършването на описа. Разходите за описа се състоят в разноските за действията на съдебния изпълнител и за оценката на вещо лице, поради което не могат да се съизмерват със стойността на вещта. Принципът на еквивалентност налага цената на услугата /описа/ да се изчислява като процент от стойността на вземането, а не от стойността на вещта. Следователно таксата за описа по т.20 от Тарифата не може да надвишава 1,5 на сто от стойността на вземането на взискателя, независимо каква е цената на описаната вещ. Втората забележка към т.20 Т. трябва да се тълкува само във връзка с първата, прилага се единствено когато е описано имущество за сума, по-малка от размера на вземането, внесена е такса, пропорционална на стойността на вещта, но по-ниска от 1,5 от стойността на вземането, а доколкото впоследствие се оказва, че стойността на вещта е по-голяма, по силата на втората забележка взискателят трябва да заплати 1,5% върху разликата – но само ако общият размер на таксата не надвишава 1,5% от вземането, определено по т.20 от Тарифата. Това корективно тълкуване на втората забележка съответства на четвъртата забележка на чл.26 от Тарифата – от която става ясно, че посочените в т.26 такси за изпълнението не могат да бъдат надвишавани – в който смисъл и впоследствие законодателят е променил изрично чл.83 ал.2 ЗЧСИ.
По касационната жалба:
С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, оплакванията за незаконосъобразното му разрешаване от въззивния съд са основателни.
К. е имал качество на взискател по изп.дело №.20117370401920 по описа на ЧСИ Л.Т. с предмет събиране на парично вземане в размер на 1 000 000лв.
С молба от 26.09.11г. е поискал насрочване на опис върху 45бр. възбранени недвижими имоти, описани в молбата.
Със съобщение изх.№.26430/27.09.11 е бил уведомен, че следва да внесе по сметка на ЧСИ сума в размер на 20 328,82лв. – от които 18 360,82лв. такса по т.20 Т., платена на 24.10.11 по банков път.
С. извършването на описа на 2.10.11 е бил уведомен от ЧСИ, че дължи още 83 898,73лв. с ДДС такса за описа – определена на база стойността на описаните вещи, и му е била предявена сметка от 6 000лв., съставляваща част от това неиздължено вземане
С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че така претендираната от ЧСИ сума като полагаща му се такса за извършения опис е недължима. Таксата за описа по т.20 от Тарифата не може да надвишава 1,5 на сто от стойността на вземането на взискателя, независимо каква е цената на описаната вещ. Втората забележка трябва да се тълкува само във връзка с първата и има приложение – прилага се единствено когато е описано имущество за сума, по-малка от размера на вземането, внесена е такса, пропорционална на стойността на вещта, но по-ниска от 1,5 от стойността на вземането, а доколкото впоследствие се оказва, че стойността на вещта е по-голяма, по силата на втората забележка взискателят трябва да заплати 1,5% върху разликата – но само ако общият размер на таксата не надвишава 1,5% от вземането, определено по т.20 от Тарифата. Това корективно тълкуване на втората забележка съответства на четвъртата забележка на чл.26 от Тарифата – от която става ясно, че посочените в т.26 такси за изпълнението не могат да бъдат надвишавани – в който смисъл и впоследствие законодателят е променил изрично чл.83 ал.2 ЗЧСИ /соченото от касатора решение №.82/8.05.12 по г.д.№.1891/10, ІV ГО на ВКС, в тълкувателната си част – съдържаща отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, не сочи на противен извод/. К. тълкуване е необходимо, доколкото буквалното би довело до извод /че когато цената на описаната вещ се увеличи, взискателят дължи 1,5 % от тази цена, независимо от размера на вземането му/, който противоречи на изискванията за тълкуване на правните норми, формулирани в чл.46 от Закона за нормативните актове, тъй като не съответства на целта на ЗЧСИ, на т.20 от Тарифата и на другите разпоредби, уреждащи таксите при съдебното изпълнение. Следва да се има предвид и, че макар таксите по изпълнението да имат различно значение при осъществяването му от държавен или от частен съдебен изпълнител /дължимите на държавния съдебен изпълнител такси са публични вземания, а държавният съдебен изпълнител – орган, който определя и събира таксите – докато дължимите на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител – кредитор/, то техният размер трябва да е еднакъв /независимо от различния характер на вземането за такси, събирано от ЧСИ и ДСИ/ – за да бъдат третирани равно както взискателите, така и длъжниците /в този смисъл и т.11 от ТР 2/2013 от 26.06.2015г. ОСГТК на ВКС/. Той следва да се определя с оглед действителния смисъл и разум на закона – който е да се обезпечи принудителното събиране на вземане срещу заплащане на съответна такса – но не и последната да бъде несъразмерна на събираното вземане и по естеството си да съставлява прекомерно тежко бреме, респективно допълнителна и свръхтежка неоправдана санкция за длъжника. Именно затова и в ЗЧСИ е предвидена възможност /в това число действаща и по време на редакцията на ТТР ЗЧСИ към момента на приемането й с ДВ, бр.35 от 28.04.2006г./ частните съдебни изпълнители да могат да договарят допълнителни възнаграждения – като изплатените в по-висок размер суми не се смятат за разноски по изпълнението и не се дължат от длъжника /чл.78 ал.3 ЗЧСИ/, а впоследствие, за да се избегнат колебанията в тълкуването на т.20 от Тарифата, изрично са изменени и съответните законови разпоредби – предвиденото е, че пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане, а сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението – освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер /чл.83 ал.2 – ред. ДВ бр.49/12г./.
В случая ответникът е платил изцяло определената въз основа стойността на вземането пропорционална такса – и с това е изпълнил надлежно задължението си към ЧСИ Л.Т.. Претендираната от него сума, изчислена на база стойността на описаните вещи, е недължима. Поради това и предявеният като частичен иск за признаване за установено, че на ЧСИ се дължи сумата от 6000лв. /част от неиздължен остатък от такса по т.20 от Тарифата/ е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени – вместо което предявеният иск се отхвърли. С оглед изхода на спора на ЧСИ Л.Т. не се дължат разноски.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.1222/19.06.15 по г.д.№.1052/15 на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №.409/27.01.15 по г.д.№.3514/14 на Варненски районен съд., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЧСИ Л. Т. Т., рег.№.737 в КЧСИ с район на действие Добрички Окръжен съд, със съдебен адрес [населено място], [улица].5, ет.4, ю.к.С. П., срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], р-н О., [улица], частичен иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че [фирма] дължи на ЧСИ Л. Т. Т. сумата 6000лв. – част от дължима такса по т.20 от ТТР ЗЧСИ за опис по изп.дело №.20117370401920 на ЧСИ Л.Т., като неоснователен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: