4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София,18.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2481/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 305 от 20.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 131/2010 г. на Ловешки окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 356 от 20.10.2009 г. по гр. д. № 597/2009 г. на Ловешки районен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол сумата 18 930.64 лв. – неустойка за забава върху неплатена в срок девета разсрочена погасителна вноска по договор от 30.07.1998 г. за приватизационна продажба на акции от капитала на [фирма] – [населено място], ведно с направените по делото разноски, и след отмяна на решението в частта, с която е прекратено производството по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за периода от 15.12.2008 г. до окончателното плащане на девета годишна погасителна вноска и в частта, с която е отхвърлен искът по чл.92, ал.1 ЗЗД за горницата до 19 463.76 лв., [фирма] е осъдено да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол сумата 533.12 лв. – разлика над 18 903.64 лв. до претендираните 19 463.76 лв., представляваща неустойка за забава върху девета разсрочена вноска по договора от 30.07.1998 г. за времето от 31.07.2008 г. до плащане на дължимата сума, изчислена към 15.12.2008 г.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. К. навежда оплаквания, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е обсъдил относимите към спора доказателства и доводите му във въззивната му жалба за нищожност на уговорената в чл.15.3 от приватизационния договор неустойка. Позовава се на необоснованост на решението и на нарушения на материалния закон – чл.20 ЗЗД, чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, при разрешаването на спора за базата, върху която следва да се изчисли неустойката, действителността на клаузата за неустойка и липсата на прекомерност на неустойката.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.3, по следния значим за изхода на делото правен въпрос : „Предвидената в чл.15.3 от приватизационния договор между Агенция за приватизация и [фирма] клауза за неустойка за забава в размер на 0.06 % на ден от дължимата сума при неизпълнение на чл.7 от договора не е нищожна съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД”.
В срока по чл.287 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касация Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Ловешки окръжен съд е приел, че в качеството на купувач по сключен на 30.07.1998 г. договор за приватизационна продажба на акции от капитала на [фирма] – [населено място], ответникът [фирма] не е платил на падежа /30.07.2008 г./ дължимата по договора девета разсрочена вноска от цената, увеличена по правилото на чл.7.3 от договора, поради което дължи неустойка за неизпълнението, уговорена в клаузата на чл.15.3 в размер на 0.06 % на ден върху стойността на забавената вноска. Позовавайки се на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, според което неустойката върху дължимата сума от 235 068.46 лв. за периода 31.07.2008 г. – 15.12.2008 г. възлиза на 19 463.67 лв., въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта относно уважаването на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 18 930.64 лв. и след частична отмяна на решението е присъдил на ищеца още 533.12 лв., представляващи разлика над сумата 18 930.64 лв. до претендираните 19 463.67 лв. Развитите във въззивната жалба на ответника доводи за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави и със закона – чл.86, ал.1 ЗЗД, не са обсъдени при произнасянето по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и в обжалваната от ищеца Агенция за приватизация и следприватизационен контрол част, с която е прекратено производството по иска за заплащане на неустойка върху непогасената девета вноска за периода след 15.12.2008 г. до окончателното плащане на вноската, и е разрешил спора по същество като е присъдил така поисканата неустойка. Изразил е несъгласие с преценката на първата инстанция, че претенцията за неустойка за периода от 15.12.2008 г. до датата на предявяване на иска – 21.04.2009 г., не е конкретизирана по размер и след даване на указания до ищеца за уточняването й. Присъждането на неустойка за времето след предявяване на иска до окончателното плащане на погасителната вноска /в която част производството по делото е счетено за недопустимо от първоинстанционния съд/ не е подкрепено с мотиви.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в частта, с която искът по чл.92, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 19 463.76 лв., представляваща неустойка по чл.15.3 от приватизационния договор върху неплатената девета погасителна вноска за периода 31.07.2008 г. – 15.12.2008 г. Единственият въпрос, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е за действителността на уговорената в приватизационния договор неустойка. Макар да е бил сезиран с доводи за нищожност на клаузата за неустойка, въззивният съд не е обсъждал евентуалната нищожност на неустойката и не е формирал изводи в тази насока. При липса на изрично произнасяне поставеният материалноправен въпрос не е обуславящ за изхода на делото и не отговаря на общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. К. не е посочил като значим за изхода на делото процесуалноправният въпрос за неизпълнение на задълженията на съда да следи служебно за нищожността на уговорената в приватизационния договор неустойка /т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и да обсъди наведените доводи за нищожност. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол по въпрос, който не е въведен от обжалващата страна, а е изведен служебно от касационната инстанция.
Касационно обжалване следва да се допусне по отношение на частта от въззивното решение, с която въззивният съд е присъдил неустойка върху неплатената девета погасителна вноска за времето след 15.12.2008 г. до окончателното плащане на вноската. Допускането на касационно обжалване се налага поради вероятността решението да е процесуално недопустимо с оглед на обстоятелството, че въззивният съд е разгледал и уважил иск за неустойка за периода от 15.12.2008 г. до датата на предявяване на иска – 21.04.2009 г., който не е уточнен по размер в исковата молба, и е присъдил неустойка за забава за неограничен период от време, следващ предявяването на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305 от 20.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 131/2010 г. на Ловешки окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 356 от 20.10.2009 г. по гр. д. № 597/2009 г. на Ловешки районен съд [фирма] е осъдено на основание чл.92, ал.1 ЗЗД да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол сумите 18 930.64 лв. и 533.12 лв. – неустойка за забава върху неплатена в срок девета разсрочена погасителна вноска по договор от 30.07.1998 г. за приватизационна продажба на акции от капитала на [фирма] – [населено място], за времето от 30.07.2008 г. до 15.12.2008 г., ведно с разноски по делото.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305 от 20.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 131/2010 г. на Ловешки окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 356 от 20.10.2009 г. по гр. д. № 597/2009 г. на Ловешки районен съд в частта за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за периода от 15.12.2008 г. до окончателното плащане [фирма] е осъдено да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол неустойка за забава върху девета разсрочена вноска по договор от 30.07.1998 г. за приватизационна продажба на акции от капитала на [фирма] – [населено място], за периода след 15.12.2008 г. до окончателното плащане на дължимата сума.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 361 лв. /триста шестдесет и един лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :