3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№816
София, 28.12. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 163 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 517 от 29.11.2010 год. по т.д.№ 274/2010 год. на Софийския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу тази част от Решение № 47 от 22.05.2008 год. по гр.д.№ 104/2007 год. на Благоевградския окръжен съд с която първоинстанционният съд уважил обективно съединеният иск с правно основание чл.71 ТЗ предявен от [фирма] срещу [фирма]. Като е счел, че искът е неоснователен, съставът на САС го е отхвърлил.
Съобразно исковата молба и допълнителните уточнения, твърдението на [фирма] в качеството му на акционер в [фирма] е, че не е загубил качеството си на такъв, тъй като дружеството неправилно е приложило чл.189 ал.3 вр.ал.2 ТЗ. Тезата му е, че допълнителните вноски са били внесени в негова полза от трето на спора лице, както и, че хипотезата не се простира по отношение на притежаваните от него акции, записани и заплатени при учредяването на дружеството. Бил е предявен и обективно съединен иск с правно основание чл.74 ТЗ, който е отхвърлен и като не обжалвано, решението по отношение на него е влязло в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Като обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, процесуалният представител на [фирма] сочи въпроса: „Наличието на предпоставките за изключване но доверителя ми, като акционер на ответното дружество [фирма]. Така формулиран, въпросът не отговаря на критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС и е поставен общо. Ще следва да се отбележи, че нито в правната доктрина, нито в съдебната практика съществува спор относно предпоставките за прилагането на чл.189 ТЗ. Дали във всеки конкретен случай наличието на предпоставките е доказано е въпрос на фактите, а не въпрос на правото.
Независимо от обстоятелството, че валиден правен въпрос не е формулиран, Съдебният състав счита, че не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и поради следното:
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът свързва с тезата си за произнасяне на състав на П. с Решение № 487/2006 год. по гр.д.№ 647/2006 год. Разбирането на касатора относно приложимостта на тази хипотеза е неправилно. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е наличието на противоречива практика на съдилищата, произнесли се с необжалваеми/влезли в сила съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по това дело. Цитираната практика не съдържа противоречие по правния въпрос – предпоставките и последиците при прилагането на чл.189 ТЗ. Различното произнасяне на съдилищата по сходни казуси, при обсъждане на различни факти, искания и възражения на страните по различните дела и оттук – различен краен резултат, не съставлява предпоставка по т.2 на чл.280 ГПК. Ако преценката на въззивния съд по доказаността на фактите е евентуално неправилна, това би обусловило основание по чл.281 ГПК за касиране на въззивния акт, но е без значение за допускането на контрол по чл.280 ал.1 ГПК.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то е свързано с последиците по чл.189 ал.3 ТЗ. Позоваването на касатора е на липсата на задължителна съдебна практика по въпроса, простират ли се последиците само по отношение на новоемитираните акции или и по отношение на вече притежаваните такива. Сочи се различие в правната доктрина – становището на проф.Г. относно това, че последиците по ал.3 вр.ал.2 на чл.189 ТЗ се простират по отношение на цялостните членствени права, независимо от обстоятелството, че стойността на част от акциите е заплатена и становището на проф.К. и проф.Б., че последиците по ал.3 вр.ал.2 на чл.189 ТЗ се простират само по отношение на тези акции, стойността на които не е заплатена.
Настоящият съдебен състав счита, че въпросът за кадуциране на акциите има отношение към иска по чл.71 ТЗ за наличие на членствени права. Поради което касационен контрол ще следва да бъде допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: При увеличение на капитала на акционерното дружество, последиците по ал.3 вр.ал.2 на чл.189 ТЗ по отношение на кои акции се простират – по отношение на всички притежавани от акционера или само по отношение на тези, за които той е неизправен при плащането на дължимите вноски?
Касаторът ще следва да внесе на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП държавна такса в размер на 40 лв. в 1-седмичен срок от съобщението и представи вносен документ.в
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 517 от 29.11.2010 год. по т.д.№ 274/2010 год. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. в 1-седмичен срок от съобщението и представи вносен документ.
След изтичането на срока и с оглед изпълнението на указанията, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.