3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№______
София, ______ 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 505 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Б. Б. срещу Решение № 95 от 12.02.2010 год. по т.д.№ 3045/2009 год. на Софийския апелативен съд с която е потвърдено решението от 31.07.2009 год. по гр.д.№ 826/2008 год. на Софийски градски съд в обжалваната му част. С нея е бил уважен до размера на 6921.29 лв. предявеният от „И. срещу „Б. Б. иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД и са присъдени разноски.
В частта с която Софийски градски съд е отхвърлил, като погасен чрез плащане в хода на процеса, иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 41478.51 лв.1 както и в частта с който искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 6921.29 лв. и до предявения размер от 7078.05 лв., като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Като основание за допускане на касационно обжалване, „Б. Б. е посочил всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. В тази част на касационната жалба, депозирана на 18.03.2010 год., имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 предл.1 ГПК е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за делото и са обусловили крайните му изводи по предмета на спора: 1./. Материалноправен въпрос – „Този материалноправен въпрос е иска по чл.86 ЗЗД.; 2./ „Изводите на съда по определяне на разноските е процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран, чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му”. Приложени са решения на 3-членни състави на ВКС и ВС на РБ, както и решение на 5-членен състав, постановени при действието на ГПК-отменен. Приложено е и обжалваемо решение на Пловдивския окръжен съд за което няма данни да е влязло в сила.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация „И., не е представил писмен отговор.
Становището, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол се основава на следното:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалния представител на касатора не е формулирал валидно материалноправен и процесуалноправен въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Първият от цитираните по-горе въпроси е поставен общо, като доводите, свързани с него са за нередовност на ИМ относно акцесорната претенция. Тази част на изложението възпроизвежда частично доводите по въззивната жалба относно липсата на материалноправна легитимация по претенцията за обезщетение, както и липсата на конкретизация досежно периода и. Преди всичко, това е въпрос по правилността на въззивния (а и на първоинстанционния) акт – чл.281 т.3 ГПК, но следва да се отбележи и това, че съдилищата са изложили подробни мотиви защо приемат, че „И. е активно легитимиран да проведе главният иск, произтичащ от доставена, но незаплатена арматурна заготовка, въпреки сключеният с „Б. (сега „У. Б. договор за факторинг.
Вторият въпрос също е свързан с правилността на първоинстанционното решение (имащо характер на определение в тази част) с което са определени дължимостта и размера на разноските. Отново се поставя въпроса за правната квалификация посочена в диспозитива на първоинстанционния акт – чл.64 ал.1 ГПК при посочен в мотивите чл.78 ал.1 ГПК. Наличието на техническа грешка е подробно обсъдено от въззивния съд, а и трудно този въпрос би могъл да бъде квалифициран като „правен”. Ще следва да се отбележи и това, че разноските не са част от спорното право, каквото е позоваването на касатора при цитирането на т.1 от ТР № 1/2010 год. Именно поради това, искане относно тях не би могло и да бъде въведено в петитума на ИМ.
Ще следва да се отбележи и това, че съгласно цитираното вече ТР № 1/2010 год., за да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по обуславящия правен въпрос следва да е в противоречие със задължителната практика на ВС на Н., ВС на РБ и на ВКС, каквито цитираните решения не са, а и практиката в тях не е противоречива.
Касаторът смесва основанията за неправилност на съдебното решение с основанията за допускане на касационен контрол. Дори твърдяните в изложението нарушения да са били допуснати, те касаят преценката на конкретните факти и обстоятелствата по делото, поради което произнасянето би било без значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 95 от 12.02.2010 год. по т.д.№ 3045/2009 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.