О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
гр. София, 30.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 117 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] против решение № 266/02.11.2015г.по в.т.д. № 370/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 245/26.03.2015г. по т.д. № 2412/2012г. на ОС-Варна за осъждане на касатора да заплати на В. И. В. сумата от 24 031,20 лв. – дължима част от печалбата на дружеството за 2006г. , подлежаща на разпределение като дивидент по решение на ОСА от 29.06.207г., на осн. чл.181,ал.1, пр.2 във вр. с чл.247а ТЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.09.2012г. до окончателното изплащане на главницата и обезщетение за забава в размер на 7499,61 лв. за периода 27.09.2009г.-26.09.2012г., на осн. чл.86 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията В. В. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въз основа на решение по чл.566 ГПК и предвид факта на вписването на ищеца в списъците на акционерите за проведени ОС същият се легитимира като акционер в дружеството-касатор. Общото събрание на акционерите от 29.06.2007г. е взело решение за разпределяне на част от печалбата за 2006г. като дивидент, при изпълнение и на другите необходими условия : изтичане на финансовата година според § 2 от ДР на ЗС и приемане на годишен счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител. Въззивната инстанция е кредитирала заключението на ССЕ, че от определената за разпределяне като дивидент сума дължимата на ищеца като акционер, съобразно участието му в капитала, е в размер на 24 031,20 лв. след приспадане на дължимия данък. Същата според апелативния съд е следвало да бъде заплатена на осн. чл.247а ТЗ в тримесечен срок от вземане на решението от ОСА. Не са били налице доказателства за заплащането й от дружеството. ВнАС е приел за неоснователно възражението за погасяване на вземането по давност, тъй като е счел, че то се погасява с петгодишна такава, а от момента на изискуемост на вземането – 29.09.2007г. до завеждане на иска – 26.09.2012г. този срок не е бил изтекъл.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда следните правни въпроси : 1/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните ? ; 2/Периодично вземане ли е вземането за дивидент? По първия въпрос се поддържа допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по т.гр.д. № 1/2000г., Решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 127/05.04.2011г. на ВКС по гр.д. № 1321/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 392/10.01.2012г. на ВКС, I г.о. и Решение № 68/24.04.2013г. по т.д. № 78/2012г. на ВКС, II т.о. По втори въпрос се поддържа селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че първи въпрос е от естество да обуслови решаващата воля на съда при постановяване на крайния съдебен акт, но не е изпълнено изискването за осъществяване на наведеното селективно основание. Въззивният съд в рамките на правомощията си, очертани със закона и разяснени със задължителните указания в т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и в съответствие с цитираната от касатора практика по чл.290 ГПК изрично се е произнесъл по релевантно за спора възражение, направено в отговора на исковата молба, а именно – това за погасяване на претендираното вземане по давност. Направен е извод за приложимост към конкретното като вид спорно вземане на общия петгодишен давностен период. Следователно апелативният съд е разгледал конкретни факти и е приложил към тях относима според него правна норма, поради което е направил окончателен правен извод за непогасяване по давност на вземането. Несъгласието на касатора с приложението на общата погасителна давност от 5г., а не с по-краткия период от 3 г., е касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на атакуваното въззивно решение. Проверка относно това дали правилно са установени релевантните факти по делото и правилно ли е приложена съответната правна норма от ВнАС, не може да бъде извършена от настоящата инстанция във фазата по селекция на касационната жалба.
По втори въпрос е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, основано на ТР №3/ 18.05.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС, ОСГТК. В него е изяснено съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б.”в” ЗЗД, обосновано е, че законодателят е посочил примерно две периодични плащания – вземания за наем и лихви, и е прието, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества и на доставчици на комуникационни услуги съставляват периодични плащания по см. на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, и за тях се прилага тригодишна давност, като не е възможно да бъдат изброени всички периодични плащания, тъй като право-пораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни. Така не е даден отговор дали задължението за плащане на дивидент представлява периодично плащане. Не се сочат решения на ВКС по чл.290 ГПК по конкретния въпрос, които да дават разрешение различно от това във въззивното решение.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 266/02.11.2015г. по в.т.д. № 370/2015г. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: