ОПРЕДЕЛ EH И Е № 922
С..06.2012,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 441 по описа за 2012г. на III г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от Д. П. Ш. от [населено място],чрез процесуалния представител -адвокат З. и от министерството на отбраната чрез процесуалния представител юрисконсулт Я. против въззивно решение от 4.07.2011г. по в.гр.д. № 4365/20 Юг.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 26.11.2009г. по гр.д.№ 37696 по описа за 2008г. на Районен съд София като е уважен предявен иск с правно основание чл.225 ал. 3 от КТ до размер на 77.62лв.за периода 17.10.07г.-19.11.08г. и е оставена без разглеждане жалбата на МО в частта относно разноските и за тях производството е прекратено.
Като основание за допустимост Д. П. Ш. се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.З от ГПК по поставения въпрос за начина,по който следва да определи размера на следващото се обезщетение за незаконно недопускане до работа,в конкретния случай,когато уволнението е от преди деноминацията/от 1994г./,а лицето е възстановено на работа след деноминацията /съдебното решение е влязло в сила през
2007г./,съответно кое следва да е определящо: общото правило да се съобразява брутното трудово възнаграждение за месеца,предхождащ уволнението/5.64 деноми-нирани лева/ или целта на нормата- да овъзмезди лицето за реалните му вреди/така все едно,че уволнение не е имало/.
Като основание за допустимост министерството на отбраната се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК без да се формулира конкретен въпрос.Изложени са доводи за това,че отправените от ищеца до работодателя заявление с рег.№ 13-00-4417 от 17.10.2007г., преписи от съдебни решения и искане за писмено становище- не представлявали „ясно изразена готовност от ищеца да продължи изпълнението на трудовите си функции“.
Всяка страна оспорва подадената от другата касационна жалба с нарочен отговор.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта им,Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.225 ал.З от КТ:в законоустановения срок ищецът е посетил работодателя/при който е бил възстановен/, подал е заявление с копие от постановените съдебни решения-което е достатъчно да се приеме,че е изразил желание да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.Съдът е определил размера на дължимото обезщетение съобразно последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението.
Съпоставката между така изложените мотиви на въззивния съд и поставените от касаторите въпроси,налага да се допусне касационно обжалване само по въпроса,поставен в жалбата на Д. П. Ш., на основание чл.280 ал.1 т.З от ГПК.Същият е от значение за решаване на спора,по него няма единна практика и решаването му изисква тълкуване на закона в съответствие със съвременните обществено-икономически отношения.
По въпроса,поставен в касационната жалба на министерството на отбраната – не следва да се допуска касационно обжалване,защото той е изяснен в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения/например № 245 от 28.06.2010г.по гр.д.№1048/09г., № 145 от 31.05.201 lr.no гр.д.№1186/10г. на Шг.о., № 191 от 4.05.201 lr.no гр.д.№ 656/11г.на IV г.о./.В тях е прието,
че еднократно отправеното изявление на работника е напълно достатъчно и обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му място за изпълнение на съответните на заеманата длъжност трудови функции. Добросъвестността налага работодателят,до когото е достигнало волеизявлението на работника за намерението да заеме длъжността, на която е възстановен,да го допусне незабавно до изпълнението й или да стори това в разумен срок, съобразно спецификата на работа.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 4.07.2011г. по в.гр.д. № 4365/2010г.на Софийски градски съд. ДЕЛОТО да се докладва за насрочване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.