Решение №922 от 42292 по гр. дело №3292/3292 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 922

Гр.С., 15.10.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3292 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №.546/17.11.14 по г.д.№.743/14 на Пернишки окръжен съд – с което е отменено реш.№.111/17.04.14 по г.д.№.97/13 на Радомирски районен съд и предявеният от [община] срещу С. П. П. и Е. Ж. П. иск за прогласяване нищожността на сключения на 17.12.04 между страните договор за продажба на имот частна общинска собственост е отхвърлен като неоснователен.
Ответните страни С. П. и К. П. оспорват жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение Пернишки окръжен съд е намерил предявения иск с правно основание чл.26 ЗЗД за неоснователен и, като е отменил първоинстанционното решение, с което той е бил уважен, го е отхвърлил. Приел е, че релевираните в исковата молба основания за нищожност на договора поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на предмет и невъзможен предмет, са свързани с твърдения, че взетото след спирането на търга решение на ОС Ковачевци от 26.11.04г. за продажба на имота е нищожно поради това, че не е била подадена нова молба за продажба на имота, не е бил извършен нов правен анализ и нова оценка, неопределено е кой имот следва да бъде продаден и съответно липсва валидно формирана воля за продажба на конкретен имот – което прави продажбата сключена при липса на съгласие. Посочил е, че формираният от първоинстанционния съд извод, че имотът е неиндивидуализиран в решението на ОС от 26.11.04, е неправилен, тъй като няма пречки един административен акт – какъвто е то, да препраща към други документи, в които е налице надлежна индивидуализация – какъвто е случая /решението препраща към А. №.14/12.03.97г. – в който имотът е индивидуализиран в достатъчна степен по площ, местонахождение и граници/, а и за страните е било ясно какъв имот е предмет на сделката /реш.№.486/8.10.09 по гд.№.9/09 на ВКС/. При това положение е приел, че решението съдържа ясно изразена воля на ОС и не може да се приеме, че липсва валидно формирана воля за продажба на конкретен имот – поради което и договорът, сключен въз основа на това решение, не е нищожен поради липса на съгласие и невъзможен предмет. Съдът е намерил за неоснователни и твърденията, че договорът е нищожен поради неподаване на нова молба, тъй като ответникът е бил сезирал ищеца с молба за продажба, която не е била оттегляна и няма основание тя периодично да се подновява, вкл. след спиране на започналата тръжна процедура. Отразил е и, че липсата на нов правен анализ и правна оценка също не водят до нищожност на договора -такова нормативно изискване не е съществувало в приложимата нормативна уредба, а дори да е било налице, неспазването му би било основание за незаконосъобразност на решението на О., чиято законосъобразно може да бъде оспорена по друг ред /чл.45 ал.2 З./. Обобщил е, че договорът не е нищожен на основанията, посочени в исковата молба, а приетото от първоинстанционният съд – че е нищожен тъй като ответникът не е доказал, че бунгалата, находящи се в имота, са изградени законно, и съответно не е било налице основанието на чл.35 ал.2 ЗОС за продажба на имота, е съставлявало произнасяне по ненаведено основание. Посочил е – без да отчете допуснатото в първото съдебно заседание уточнение на исковата молба – че в същата не е била релевирана като основание за нищожност липса на предпоставки на чл.35 ал.2 ЗОС – а именно купувачът да е собственик на постройки, които са законно изградени, а съдът е длъжен да се произнесе само по предявения иск съобразно чл.6 ГПК.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите – 1. „Може ли въззивната инстанция да откаже да приложи императивна правна норма, установена в обществен интерес, която е приложена от първоинстанционния съд?”; 2.”Следи ли съдът за нищожност по чл.26 ЗЗД служебно?”; 3.”Следва ли ищецът да даде правна квалификация на иска си и представлява ли изричното посочване на нарушените правни норми?”, 4. „При кумулативно наведени основания за нищожност на договор следва ли съдът да разгледа всяко от основанията за нищожност като отделен иск и респективно да се произнесе с отделен диспозитив за всяко едно от основанията?”, 5. „Всяко нарушение на закона ли следва да бъде разглеждано като самостоятелен иск с основание „противоречие със закон”?, 6. „Следва ли ищецът да даде правна квалификация на направените нарушения на закона и следва ли съдът да изброява в диспозитива на решението правната квалификация на всяко от констатираните нарушения на закона, обосноваващи наличието на някоя от хипотезите на чл.26 ЗЗД?”, като първите три са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС /ТР 1/2013, ОСГТК/, а останалите са от значиено за развитието на правото и точното приложение на закона.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по четвъртия въпрос – който, предвид процедирането на въззивния съд, е относим към предмета на спора и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 348,56лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.546/17.11.14 по г.д.№.743/14 на Пернишки окръжен съд.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 348,56лв и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ:

Определение №307 от 39773 по ч.пр. дело №274/274 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                       № 307Гр.София, 21.11.2008 г.     ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,

Прочети »
Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
today