1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1344
София,25.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 19 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
при секретар
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3344/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Д. Н. от [населено място] е подал касационна жалба против решение по гр. д. № 2685/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване и съдебни актове – Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК и две решения на състави на касационния съд.
Ответницата В. А. от [населено място] не е взела становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският окръжен съд с въззивно решение от 07. 12. 2012 г. по гр. д. № 2685/2012 г. е потвърдил решението по гр. д. № 3058/2012 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Н. против В. И. иск за сумата 10 000 лв. съставляваща невърнат заем по договор за паричен заем, сключен на 21. 09. 2006 г.. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд и изложил свои фактически и правни съображения за неоснователност на иска поради липса на доказателства, от които може да се направи несъмнен положителен извод за сключен между страните устен договор за заем за 10 000 лв., за предаване на тази сума от ищеца като заемодател и получаване на тази сума от ответницата като заемател със задължение да я върне до 31. 12. 2006 г.. Въззивният съд е посочил също, че и при доказване на облигационната връзка между страните с падеж на връщане на заетата сума 31. 12. 2006 г., искът би бил неоснователен, с оглед направеното от ответницата възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй-като исковата молба е подадена на 27. 02. 2012 г..
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди, че с въззивното решение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за квалифициране на спорното право по чл. 240 ЗЗД, въпреки че изложената фактическа обстановка и петитума на иска налагат извод за прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В резултат на това, въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл. 240 ЗЗД, вместо по действителния предмет на спора на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с което е допуснал нарушение на диспозитивното начало и противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/17.07. 2001 г. ОСГК на ВКС.
Искането е неоснователно.
Изложените съображения за допускане на касация се основават на неправилното, според жалбоподателя, разрешение на съда относно правното основание на предявения иск, което е обусловило недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявен иск. Твърденията са несъстоятелни. Допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е предвидено в случаите на разрешаване от въззивния съд на принципни правни въпроси – материалноправни или процесуалноправни, в нарушение на задължителната съдебна практика, при противоречива практика на съдилищата или когато тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателят не сочи такова принципно разрешаване на правни въпроси, а твърди, че при конкретната фактология, изложена от него в исковата молба, съдът е допуснал неправилно прилагане на материалния закон и в резултат е постановил недопустимо решение по непредявен иск. Тези нарушения могат да бъдат обект на проверка от касационния съд по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК при вече допусната касация, но не са основания за нейното допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивното решение е постановено и с оглед направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност, което е приложимо спрямо исковата претенция при квалифицирането й както по чл. 240 ЗЗД, така и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както счита жалбоподателят ищец, т. е. крайното решение на спора остава непроменено.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07. 12. 2012 г. по гр. д. № 2685/2012 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на Д. Н. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: