Р Е Ш Е Н И Е
№ 878/09
С., 14.01.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3785 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 79 от 12.11.2008 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решение от 04.03.2008 година по гр. д. № 601/2007 г. на Русенски окръжен съд. С решението на Русенски окръжен съд по гр.д. № 601/2007 година е оставено в сила решение на Русенски районен съд от 18.05.2007 г. по гр.д. № 527/2007 г., с което Н. Д. С. от [населено място] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ сумата 6610,84 лева, съставляващи обезщетение за причинени вреди от липси; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 856,92 лева и 748,71 лева разноски по делото. В решението е прието, че отчетникът не е доказал произхода на щетата, поради което отговаря за пълния размер на констатираните липси, независимо че предприятието работодател не е създало необходимите условия за съхранение на поверените на отчетника стоково-материални ценности. Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за пълната имуществена отговорност на работника при неизпълнение на задълженията на работодателя да осигури условия за съхранение на повереното имущество – за приложението на чл. 83 ЗЗД в хипотези на отговорност на работника по чл. 207 КТ, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
По приложението на чл. чл. 207, ал.1, т.2 КТ и чл. 83, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл. 211 КТ, пълната имуществена отговорност на работника се осъществява по съдебен ред. С осъдителния иск по чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл. 126, т.8 КТ) за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск (чл. 204 ЗЗД); оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост (чл. 46 ЗЗД); поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят (чл. 83, ал.1 ЗЗД), като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания (в този смисъл т. 14 от Постановление № 5 от 15.X..1955 г., Пленум на ВС РБ). При възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата (чл. 127, ал.1, т.2 КТ); да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материалните ценности.
В обжалваното решение на Русенски окръжен съд е прието за установено, че ответника по делото Н. Д. С. в изпълнение на трудов договор от 10.09.2005 година е заемала длъжността “изчислител по труда” към “локомотивен и вагонен завод” ЕАД, [населено място]. Трудовите и функции са включвали и задължения на магазинер на склада с имущество на Държавен резерв и военно-временни запаси, намиращ се на територията на работодателя. Складът, в който са се съхранявали стоково-материални ценности на Държавен резерв и военно-временни запаси е съставлявал част от друг склад за съхранение на резервни вагонни части с друго материално отговорно лице. Поверения на ответницата склад, намиращ се в един от ъглите на общия склад, е бил отделен от една страна с метални палети с височина от 1,80 м. с отвори по 40 см. (с възможност за преминаване на човек), а от друга – с оградна мрежа с височина 2,40 метра, поставена на височина 80 см. от пода, а отвора е бил уплътнен с метални макари с тежест, позволяваща преместването им. Ответницата не е имала самостоятелен достъп до поверения и склад на Държавен резерв и военно-временни запаси, тъй като не и е бил поверен ключ от общия склад. Посещенията в склада е извършвала в присъствие на материално отговорното лице, осигуряващо и достъп до голямото складово помещение. Условията за съхранение на имуществото на Държавния резерв са позволявали материалните ценности да се изнасят безпрепятствено и безпроблемно, без отговорника на склада да е в състояние да констатира или да попречи на това изнасяне от пригоденото за склад ограждение, изградено от подръчни заводски материали. При извършена инвентаризация на склада през месец януари 2006 година са били констатирани липси на стоково-материални ценности на Държавен резерв и военно-временни запаси – месингови и бронзови блокове и кабели на обща стойност 6610,84 лева.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ е основателен; че ответницата като материално отговорно лице не е изпълнила задължението си да настоява пред ръководството на работодателя да обезопаси и осигури надеждна охрана на имуществото на държавния резерв, поради което презумпцията за виновност за причиняване на щетата не е оборена. Приел е, че ответницата в качеството си на отчетник отговаря за констатирана липса в пълния и размер от 6610,84 лева, която сума я е осъдил да заплати, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2006 година до окончателното и заплащане.
В касационната жалба против въззивното решение на Русенски окръжен съд се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 207, ал.1, т.2 КТ, присъждайки обезщетение в пълния размер на липсата; че въпреки доказателствата, че работодателят не е създал условия за съхранение на повереното на ответника имущество, е формирал необоснования извод, че презумпцията за вина на отчетника не е оборена.
Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания да основателни. Изводите, че ответницата, в качеството си на материално отговорно лице е следвало да сигнализира ръководството на предприятието работодател за липсата на условия за съхранение на повереното и имущество; че по делото не е установено да е предприела каквито и да е действия за уведомяване на ръководството за съществуващите условия за неправомерни посегателства над стоковите ценности; че не е предприела и лични мерки за създаване на по-добра организация за проверка на имуществото и правилното му съхраняване. Неправилен обаче е изводът, че ответницата следва да отговаря в качеството си на материално отговорно лице за пълния размер на констатираната липса, въпреки, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото. Вината за настъпилата щета – за неизпълнението на задължението по опазване на поверените стоково-материални ценности е не само на ответника, но и на работодателя, съпричинил щетата с проявена небрежност към интересите си, поради което обезщетението за вреди подлежи на намаляване на основание чл. 83, ал.1 ЗЗД. Отчитайки всички обстоятелства, довели до настъпване на щетата – обстоятелствата, за които отговаря ответникът и тези, за които е отговорен кредиторът работодател, съставът на съда намира, че обезщетението за вреди следва да бъде намалено наполовина – до размер на 3305,42 лева, над който размер искът с правно основание чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 207, ал.1, т.2 КТ и чл. 83, ал.1 КТ, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск с правно основание чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ се отхвърли като неоснователен над размер от 3305,42 лева. С оглед обусловения му характер, като неоснователен до размер над 428,46 лева следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски, които следва да бъдат редуцирани до размер от 374,35 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 92 от 04.03.2008 година по гр. д. № 601/2007 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която Н. Д. С. от [населено място] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ сума над размер на 3305,42 лева, съставляващи обезщетение за причинени вреди от липси; на основание чл. 86 ЗЗД сума над 428,46 лева и разноски по делото над сумата 374,35 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма], [населено място] против Н. Д. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ за разликата между 3305,42 лева и 6610,84 лева, съставляващи обезщетение за причинени вреди от липси, както и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата между 428,46 лева и 856,92 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1