Решение №159 от 41670 по нак. дело №66/66 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 159

София, 31.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември………………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 5010/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. д. на М., [населено място], срещу решение № 215 от 16.09.2013 година по гр.д. № 172/2013 година на окръжен съд-Добрич, с което е отменено решение № 36 от 29.10.2012 година по гр.д. № 6416/2011 година на Добричкия районен съд. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу С. „С. к. по к.-Д.-1905” за сумата 6 320,16 лева, съставляваща изплатено обезщетение на полицай за претърпяна средна телесна повреда при изпълнение на служебни задължения при охрана на състезание, съгласно договор от 03.05.2011 г. Доводите са за недопустимост и неправилност на решението – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът С. „С. к. по к.-Д.-1905”, [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирана страна и е процесуално допустима. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на О. д. на М., [населено място], е застъпено становището, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК поради това, че «съдът измества предмета на спора, който е реализирането на договорна отговорност на изправна страна по валидно сключен договор за охрана», както и че съдът «изземва функциите на страните и се самосезира по спор, за който не е сезиран». От данните по делото е видно, че искът е разгледан на основание чл.74 ЗЗД, въпреки че ищецът, сега касатор, е установил наличието на договорно правоотношение между него и ответника и е претендирал осъждането му на това основание.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от касатора основания за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1 ГПК. В тази насока се съобразява с приетото в т.1 на ТР № 1/10 г. по т.д. № 1/09 г. на ОСГТК разрешение, според което при съществуваща вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо, Върховният касационен съд следва да се произнесе с решение по същество на подадената касационна жалба и това е негово служебно задължение, дори и основанието да не е посочено от касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 215 от 16.09.2013 година по гр.д. № 172/2013 година на окръжен съд-Добрич. УКАЗВА на касатора в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 126,40 лева, което да му се съобщи.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване с оглед изпълнението на указанието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top