О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 07.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1210 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №581/11.05.2010г. по гр.д.№1902/09г. на В. окръжен съд е отменено решение №3448/05.12.08г., допълнено с решение №2419/18.07.09г. по гр.д.№329/07г. на В. районен съд и е уважен предявеният от К. Т. К. иск по чл.109 от ЗС – М. И. Ф., Д. К. Н., М. И. Н., Д. Х. П., И. И. Г., Н. Х. М. и С. К. С. са осъдени да премахнат четириетажната жилищна сграда, находяща се в[населено място], [улица], построена в УПИ V-5, кв.36 по плана на 8 микрорайон на[населено място].
Въззивният съд е приел, че поземленият имот, в който е изградена процесната сграда, е съседен на имота, в който е жилището на ищеца – УПИ ІV-4. По невлязъл в сила ПУП, одобрен със заповед № Г-29/16.02.04г. на зам.кмета на [община], предвиждащ сключено /свързано/ застрояване между двата съседни имота, е издадено строително разрешение и одобрен архитектурен проект, въз основа на които на страничната регулационна линия между имотите е застроена процесната четириетажна жилищна сграда. Тази сграда отстои на 10см от сградата, в която се намира жилището на ищеца и закрива прозорците на детската стая и спалнята на ищеца, които са станали неизползваеми. Прието е, че сградата, в която се намира жилището на ищеца, е построена като свободно стояща в първата половина на ХХ в. и южната и фасада не е калканен зид, тъй като на нея има прозорци и балкон. Това не е съобразено в ПУП от 2004г., което е довело до нарушения на нормативите на застрояване.
При тези данни от правна страна е прието, че искът по чл.109 от ЗС е основателен. Ищецът е собственик на жилище, на което две от стаите са със зазидани прозорци, вследствие новото строителство на сградата в УПИ V-5 от кв.36 по плана на[населено място]. Тази сграда пречи на допустимото пълноценно ползване на имота на ищеца според предназначението му. Новата сграда, макар да е изпълнена съобразно строителните книжа и разрешението за строеж, е построена въз основа на невлязъл в сила ПУП, в който има нарушения на нормативите на застрояване. При предвиденото свързано застрояване се стига до покриване на южната фасада на сградата в съседния имот, която не е калканна стена по смисъла на §5, т.56 от ДР на ЗУТ. Освен това, с предвиденото свързано застрояване, е нарушена нормата на чл.30, ал.1 от ЗУТ, според която дълбочината на застрояване на жилищните сгради при свързано застрояване е най-малко 16 м., а в случая дълбочината е по-голяма, което е довело до неправомерно припокриване на калкана на новопостроената сграда. Налице е строеж, изпълнен в отклонение на нормите на строителство, който собственикът на съседния имот не е длъжен да понася, тъй като ограничава правото му на пълноценно използване на собствеността. Като се е позовал на ТР №31/1984г., въззивният съд е приел, че е нищожна заповедта, с която е одобрен ПУП от 2004г., както и строителното разрешение, издадено въз основа на този план. Направен е извод, че строежът в УПИ V-5 е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.5 от ЗУТ, тъй като е изпълнен в несъответствие с действащия ПУП. По тези причини предявеният иск по чл.109 от ЗС е уважен и ответниците са осъдени да съборят сградата в УПИ V-5 от кв.36 по плана на 8 микрорайон на[населено място].
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от единия от ответниците – Н. Х. М..
В изложението към жалбата се поставя въпрос, свързан с допустимостта на въззивното решение – следва ли в производството по иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който се иска събаряне на една жилищна сграда, да участват като задължителни другари съпрузите на ответниците, предвид обстоятелството, че предмет на спора са вещи, намиращи се в режим на СИО. По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като се сочи практика на ВКС по въпроса за задължителното другарство на съпрузите, когато се касае за спор, засягащ вещ в СИО.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се поддържа и по въпрос, свързан с правилността на решението – може ли в производство по чл.109 от ЗС съдът да подлага на косвен съдебен контрол влезли в сила административни актове, когато в административното производство по обжалването им са взели участие и двете страни в исковото производство и тези актове са признати за законни от административния съд. По този въпрос се поддържа противоречие между въззивното решение и определение №172 от 30.12.08г. по гр.д.№5295/08г. на ІV ГО на ВКС.
С допълнително изложение, представено в срока по чл.283 от ГПК, отново се поставят двата въпроса, съдържащи се в основното изложение, но се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса с каква защита се ползва вещното право на собственост на ответника по негаторен иск, което е засегнато от исковата претенция. Развиват се съображения, че това право също е под закрилата на Протокол №1 към ЕКЗПЧОС и съдът следва да разсъждава върху връзката “защита-санкция” в гражданското право, като се посочат пределите, до които въздействието на института на чл.109 от ЗС може да се разпростре.
Ответникът в производството К. Т. К. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по първия въпрос – за задължителното другарство на съпрузите, когато предмет на спора е имуществено право върху вещ в режим на СИО. Въпросът е свързан с допустимостта на обжалваното решение и по него действително има противоречива съдебна практика.
Нещо повече – в производството по чл.288 от ГПК Върховният съд може и служебно да поставя въпроси, свързани с валидността и допустимостта на обжалваното решение – в този смисъл е т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай следва да се постави въпросът дали в производството по чл.109 от ЗС са задължителни другари всички етажни собственици в сградата, събарянето на която се иска, и длъжен ли е съдът да осигури участието им като страни в производството по делото. По този въпрос обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване по другите два въпроса, поставени от жалбоподателя.
Въпросът за косвения съдебен контрол върху влезли в сила административни актове не е определящ за изхода на делото. Вярно е, че в случая съдът е приел в мотивите на обжалваното решение, че строителното разрешение, въз основа на което е изпълнена процесната сграда, представлява нищожен административен акт, като същевременно жалбата на К. К. срещу това разрешение е отхвърлена с влязло в сила решение на административния съд. Решаващите съображения на въззивния съд за уважаване на иска по чл.109 от ЗС обаче са свързани с безспорно установеното по делото обстоятелство, че строителството на сградата е извършено по невлязъл в сила ПУП, който не е съобразен с обстоятелството, че южната фасада на сградата в УПИ ІV-4 не е калканна и не дава възможност за сключено /свързано/ застрояване, каквото е предвидено с плана. Решаващ е и мотивът, че изградената въз основа на невлезлия в сила ПУП сграда в УПИ V-5 пречи на пълноценното използване на жилището на ищеца според неговото предназначение.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса с каква защита се ползва правото на собственост на ответника по негаторен иск, което е засегнато от исковата претенция. Самият институт на чл.109 от ЗС е изграден на идеята за защитата на правото на собственост на ищеца, когато то е накърнено или застрашено от противоправно поведение на ответника. Идеята да се осигури защита и на собствеността на ответника, дори когато с нея се засяга противоправно правото на собственост на ищеца, ще обезсмисли института на чл.109 от ЗС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №581/11.05.2010г. по гр.д.№1902/09г. на В. окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: