Изложена е следната фактическа обстановка: На 24.03.2017г. дружеството извършва износ за К…….. Сеута с митническа декларация. Стоката е доставена в складова база в Алгезирас. Превозът е осъществен от фирма „………..“ ООД, наета от „ …….“ ЕООД. Цялата документация по износа остава в шофьора и не е предадена на фирмата получател в склада в Алгезирас. Вносителят задейства други документи за износ от Алгезирас към Сеута. Митническите документи за износа, направени в митница Стара Загора остават неприключени и не е закрит износът. Митническо бюро Стара Загора отказва да закрие износа по митническата декларация от 24.03.2017г. и заверка на същата, като се основава на чл.148, ал.4, б.“в“ от Регламент 2015/2446 в случай на деклариране на стоките в повече от една митническа декларация.
Поставени са следните въпроси: Как в случая да се защити извършения износ, относно доказване на доставката по чл.28, т.1 и 2 от ЗДДС и чл.21 от ППЗДДС, след като няма приключен митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, но има документ за износ от Алгезирас-Испания до Сеута, от където се вижда, че износителят е дружеството. Издадено е и бордеро за платените от фирмата такси и мита.
В конкретния случай, последният описан документ от Алгезирас към Сеута достатъчен ли е да се докаже износа при данъчна проверка и ако не – какъв е начинът за доказване?
Към преписката са приложени и коментираните документи.
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 28 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. На основание чл. 21, ал. 1 от Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
– митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
– фактура за доставката;
– документ за превоза на тези стоки.
В случаите, когато българско дружество, регистрирано по ЗДДС, изпраща или превозва от свое име или за своя сметка или от името или за сметка на получателя, когато същият не е установен на територията на страната, стоката си от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, с цел изпращането й до дестинация извън митническата територия на Общността е налице една единствена облагаема доставка, за която е приложима нулевата ставка на данъка по чл. 28 от ЗДДС, доколкото българското дружество разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, независимо, че митническата декларация за износ на стоката е подадена пред съответното компетентно митническо учреждение на износа на другата държава членка.
Предвид гореизложеното, след като при изпращането или транспортирането на стоката, за Вашето дружество е налице основание да счита, че стоката, от територията на другата държава членка – Испания, ще напусне митническата територия на Общността, то следва да се приеме, че е извършена една единствена доставка. За тази доставка ще е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, доколкото притежавате документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС и ще се приложи нулевата ставка на данъка.