Запитване според разпоредбите на ЗДДФЛ и ЗДДС

    
През м.май 2015г. лицето, като физическо лице участва в публична продан на частен съдебен изпълнител и е закупило движима вещ – земеделска техника. След покупката е издадено постановление за възлагане на движима вещ от 01.06.2016г. и Приложение № 20 към чл.83, ал.3 – Уведомление за извършена продажба по чл.131 от ЗДДС с вх. № …./ 01.06.2016г.
Поставен е следният въпрос:

Закупената вещ може ли да се впише в активите на фирмата – ЕТ „……“, ЕИК, регистрирана като земеделски производител и има ли право на данъчен кредит за покупката?
Относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ:
На първо място следва да се поясни, че при регистриране на търговско предприятие на едноличен търговец не възниква нов правен субект, различен от физическото лице – едноличният търговец няма собствена правосубектност.   
Поради тази причина, вещи, движими и недвижими, принадлежащи на физическото лице, не могат да се прехвърлят на предприятието на едноличния търговец с правна сделка (никой не може да договаря сам със себе си). В тази връзка, за данъчни цели, в чл. 27 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ е предвиден специален ред за използване на лично имущество на физическото лице за стопанската му дейност като ЕТ.  
   На основание чл. 27, ал. 1 от ЗДДФЛ, физическо лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:

не са в режим на съсобственост, или
са част от съпружеска имуществена общност.

В тези случаи съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДФЛ, вещите се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване /това е цената, посочена в документа, с който физическото лице е придобило вещта/.
Като доказателство за обстоятелството, че определени вещи – движими и недвижими, са включени в имуществото на едноличния търговец, следва да бъде съставен протокол, в който се посочва вида на имуществото и цената по ал. 2 /чл. 27, ал. 3 от ЗДДФЛ/.

   В ЗДДФЛ не е посочено изискване съставеният протокол по реда на чл.27, ал.3 от същия закон да е с нотариална заверка на подписите.
   Това условие е поставено само, когато имуществото е съпружеска имуществена общност. Съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗДДФЛ, другият съпруг декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.
   Следва да имате предвид разпоредбата на ал. 5 от чл. 27 на ЗДДФЛ, според която, ако впоследствие вещта по ал. 1, бъде изключена от имуществото на едноличния търговец и премине към физическото лице – собственик, за данъчни цели се смята, че физическото лице – собственик на едноличния търговец, извършва продажба на тази вещ по пазарна цена, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от ЗДДФЛ. В този случай, облагаемият доход се определя като разлика между:

пазарната цена и данъчната стойност – за данъчни амортизируеми активи по Закона за корпоративното подоходно облагане;
пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване – за всички други вещи.

   Предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от същия закон, при последваща продажба или замяна на вещта от физическото лице – собственик, както и при последващо завеждане на имуществото в счетоводството на едноличния търговец пазарната цена по ал. 5 се приема за цена на придобиване.
   Във връзка с дефинирането на понятието „пазарна цена“, законът препраща към Данъчно осигурителния процесуален кодекс /§ 1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ /.
   По смисъла на т. 8 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Данъчно осигурителния процесуален кодекс „пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
   Завеждането на вещта/вещите в счетоводството на предприятието Едноличен търговец създава законово основание разходите, свързани с експлоатацията им да се признават за данъчни цели. За активите, които представляват дълготраен материален актив по смисъла на СС 16 „Дълготрайни материални активи“ се начисляват счетоводни разходи за амортизации при спазване разпоредбите на СС № 4 „Отчитане на амортизации“.

Относно прилагане на нормите на ЗДДС:
   Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне  данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
   За получателят по доставката при публична продан – купувач, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, при спазване на общите изисквания за упражняване на това право, регламентирани в глава седма от закона.
   На основание чл.59 от ППЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни от регистрираното лице – купувач  въз основа на документа по чл.83, ал.1 при спазване на общите изисквания за упражняване на това право.
   Съгласно чл.71, т.6 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава документ по чл. 131, ал. 1, т. 2.
   За да приспадне лицето данъчен кредит, следва да се спазят и сроковете, регламентирани в чл.72, ал.1 от ЗДДС. Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.
20-21-111

Оценете статията

Вашият коментар