1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
гр.София, 05.06.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2864 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. П., чрез адв.М.Г., срещу въззивно решение №100/10.03.2015г., постановено по възз.гр.д.№79/2015г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение №469/15.12.2014г. по гр.д.№563/2014г. на РС – Димитровград. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу К. И. М. от [населено място], иск за заплащане на сумата 8 000 лв., представляваща стойността на шест крави и едно теле, непредадени на ищцата от ответника, след прекратяването на договор за съвместна дейност за отглеждането им.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са преповторени доводите за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Поддържат се основания за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси: 1/ „Как и въз основа на какво въззивната инстанция изгражда вътрешното си убеждение” ; 2/ Има ли задължение въззивният съд „да мотивира своята преценка на свидетелските показания, относно тяхната достоверност”.
Ответникът по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, е представил писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че по силата на сключен през 2006г. договор за съвместна дейност, страните заедно са отглеждали млекодайни животни /крави/ в обект, собственост на ответника М.. Договорът между тях е прекратен на 31.03.2011г., когато е изтекъл срокът, в който ответникът с нотариална покана известил ищцата да изведе собствените си крави от обекта. П. предприела извеждане на животните едва през м.07.2011г., като към този момент установила, че липсват 7 бр. животни – 6 бр. крави и 1 бр. теле, чиято стойност, общо в размер на 8 000 лв. претендира за заплащане по настоящото дело. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът е приел, че искът с правно основание чл.57 ал.2 ЗЗД е неоснователен, тъй като ищцата не е установила към датата на прекратяване на договора процесните животни да са били налични в обекта на ответника. Доколкото липсата им може да се приеме за установена 4 месеца след това, съдът е изложил мотиви, че в производството са събрани доказателства за погиване на част от общо отглежданите животни, вследствие недохранване и заболявания; както и за извеждане на отделни крави от сина на ищцата в периода м.03. –м.07.2011г. В заключение е прието, че след прекратяването на договора и след поканата към ищцата да вземе животните си, на която тя не се отзовала в следващите няколко месеца, рискът от случайното им погиване се носи от нея, поради което искът за заплащане стойността на животните е преценен за неоснователен и е отхвърлен.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, поставените /и уточнени от състава на ВКС/ в изложението на касаторката процесуални въпроси – за задължението на въззивната инстанция да изложи свои собствени решаващи мотиви, при съвкупна преценка на относимите за делото доказателства и да даде отговор на възраженията и доводите на страните; както и да мотивира преценката си кои свидетелски показания кредитира – не са обуславящи за спора и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Изведените въпроси по същество са относими към твърдяната евентуална неправилност на обжалваното решение – към анализа и оценката на доказателствата по делото, респ. тяхната доказателствена стойност, в т.ч. задължението на съда да се мотивира кои от свидетелските показания кредитира и защо; до обосноваността на изводите, основани на приетите за установени и доказани факти и обстоятелства по делото. В тази насока са и доводите в изложението, че е неправилна преценката на съда на представените по делото писмени доказателства, сочещи, че процесните животни са били налични към датата на прекратяване на договора; че неправилно са кредитирани част от свидетелските показания, че не е отдадено дължимото значение на свидетелските показания на ветеринарния лекар за състоянието на кравите към момента на извеждането им през м.07.2011г. Основанията за достъп до касация са изброени изчерпателно в чл. 280 ал. 1 ГПК, но те са различни от основанията за неправилност на решението, визирани в чл. 281 т. 3 ГПК. Ето защо въпросите, свързани с твърдяната неправилност на обжалваното решение, не представляват едновременно и основания за селектиране на касационната жалба. Същите могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл. 293 ГПК, но след допуснато касационно обжалване. Следва само да се отбележи, че при изпълнение на процесуалните си задължения за излагане на свои собствени решаващи мотиви по спора, като обсъди доводите на страните, прецени и анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки въз основа на кои от тях и защо приема определени факти и обстоятелства за доказани, а други не, въззивният съд не се е отклонил от приетото в задължителната съдебна практика, включително и тази, посочена от касатора.
При този изход на делото, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноските за настоящото производство е основателно и доказано за сумата 550 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №100 от 10.03.2015г. по възз.гр.д. №79/2015г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Г. П., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на К. И. М. от [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на сумата 550 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.