3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
гр.София, 05 юли 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 593 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор П. А. И., чрез пълномощника М. П. Н. срещу въззивно решение № 7542 от 17.10.2016 г. по в.гр.д. № 7145/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 185/21.03.2016 г. по гр. дело № 41799/2015 г. на Софийски районен съд, 57 състав, с което са уважени предявените от Н. Г. Г. срещу [фирма] искове за признаване на незаконно и отмяна на Заповед № 49/19.05.2015 г. за уволнението на Н. Г. Г. като Ръководител отдел „Инженерни дейности”, на основание чл.328, ал.2 КТ, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност, както и за обезщетение в размер на 19 578 лева, за оставане без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението на въззивния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл обуславящ изхода на делото и уточнен, при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК, на ВКС, материалноправен въпрос, а именно: При нов договор за възлагане на управлението, има ли значение обстоятелството дали икономическият план (т.н. стратегия, бизнес програма), е бил изменян преди или след сключване на договора за управление, респективно дали бизнес програмата е нова, сходна или идентично по съдържание с предходната, с оглед правата по чл.328, ал.2 КТ. Изложени са съображения, че въпросът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, формирана с решение № 47/10.02.2014 г. по гр.д. № 4303/2013 г. на ІV г.о. и решение № 76/27.03.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г. на III г.о. и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От Н. Г. Г., чрез адвокат В. А. от САК, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като претендира разноските пред настоящата инстанция.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е заемала по трудов договор длъжността Ръководител отдел „Инженерни дейности“ при [фирма], който е бил прекратен със Заповед № 49/19.05.2015 г. на основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 20.05.2015 г. В предприятието е бил сключен нов договор за управление от 03.12.2014 г. до 01.07.2016 г., а според съда, наличието на бизнес план е условие за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя на основание чл.328, ал.2 КТ, поради което в обжалваното решение се приема, че при липсата на актуална бизнес програма (представената е за периода 2012 г. – 2014 г.) към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата – 20.05.2015 г., изпълнителният директор на дружеството не е разполагал с конкретно изработен и утвърден бизнес план, поради което прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ е незаконосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, тъй като въззивната инстанция по същество е приела, че след като не е налице актуална бизнес задача, възложена на изпълнителния директор на дружеството, прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ е незаконосъобразно, което противоречи на дадените разрешения в решение № 76/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 937/2011 г., III г.о. и решение № 481/13.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 168/2011 г., IІІ г.о, двете постановени по чл.290 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7542 от 17.10.2016 г. по в.гр.д. № 7145/2016 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор П. А. И., чрез пълномощника М. П. Н., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 441,74 (четиристотин четиридесет и един лева, седемдесет и четири стотинки) лева.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.