1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 315
гр.София, 22 октомври 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора…………………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2766 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Г. и Й. И. Г., чрез адв. М.Р. и адв. Св.Й., срещу въззивно решение от 22.01.2015г., постановено по възз.гр.д. №11681/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.05.2013г. по гр.д. №44936/2010г. на Районен съд – София. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от И. Н. Г. и Й. И. Г. срещу Т. Г. Т. и В. Г. Т. иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в това, че свидетелите М. Л. М., Т. Т. Т. и К. Ц. П. са дали неверни показания при разпита им пред съда по гр.д. №659/1993г. по описа на Районен съд – Благоевград.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и се моли за неговото обезсилване, а евентуално – че е неправилно, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Ответниците В. Г. Т. и Т. Г. Т., чрез адв. А. Б., поддържат становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С определение №737/09.06.2015г. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на атакуваното решение, изразяващо се в неконституиране за участие в процеса на всички пасивно легитимирани да отговарят по иска с правно основание чл.124 ал.5 ГПК ответни страни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н. М. Г. (заместен в хода на процеса от своите наследници И. Н. Г. и Й. И. Г.) срещу Т. Г. Т. и В. Г. Т., иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК за установяване, че свидетелите М. Л. М., Т. Т. Т. и К. Ц. П. са дали неистински показания по гр.дело №695/1993г. по описа на Районен съд – Ботевград, на които показания се основава решението по цитираното дело. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като ищците имат правен интерес от завеждането му – наказателното преследване за твърдяното престъпление по чл.290 НК не може да бъде възбудено, поради изтекъл абсолютен давностен срок, което се установява и от представеното по делото прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за установяване на престъпно обстоятелство е отхвърлен, въззивната инстанция, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, е направила извод, че тримата свидетели по гр.д. № 695/1993г. на РС – Ботевград не са дали неверни показания. Същевременно, лицата, сочени за извършители на престъпното деяние, наказателната отговорност за което е погасена по давност, не са конституирани като ответници по предявения иск.
С ТР №20/1968г. на ОСГК на ВС е прието, че по иск, предявен на основание чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./, като ответници следва да бъдат конституирани както лицата, извършили престъплението, предмет на установителния иск, така и лицата, по отношение на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. Когато извършителят на престъплението, предмет на установителния иск, не е открит, искът следва да се предяви против лицата, на които установените с решението престъпни обстоятелства следва да се противопоставят. Когато извършителят на престъплението е починал, установителният иск следва да се предяви против наследниците му и лицата, на които ще се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства. Съдът е длъжен да укаже на ищеца да предяви иска си срещу двете групи лица.
По настоящото дело, в исковата молба не са посочени като ответници лицата, за които се твърди, че са извършили престъплението по чл.290 НК – М. Л. М., Т. Т. Т. и К. Ц. П.. Във връзка с надлежната пасивна процесуална легитимация по предявения с правно основание чл.124, ал.5 ГПК иск съдът не е давал указания.
Съгласно приетото разрешение по т.6 от ТР№1/2013г. на ОСГТК, нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си по чл. 129 ГПК, което в случая не е сторено. Вместо да констатира, че искът не е насочен срещу всички задължителни пасивно легитимирани другари и на това основание да обезсили първоинстанционното решение, като постановено без участието на задължителна страна, въззивният съд също е разгледал и приключил производството пред себе си без да констатира тази нередовност на исковата молба. Предвид това и тъй като се касае за порок на обжалваното решение, свързан с нарушаване на изискването за съвместна пасивна процесуална легитимация на ответниците, атакуваният съдебен акт е недопустим и следва да се обезсили. Делото следва да се върне за ново разглеждане на първата инстанция, която да даде указания на ищците да посочат за конституиране като надлежни пасивно легитимирани страни и лицата, за които твърдят, че са извършили престъплението и срещу които, поради изтекла давност, не може да се възбуди наказателно преследване. Производството по отношение на тези лица следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализират в пълен обем правото си на защита.
При новото разглеждане, съдът по съществото на спора, следва да се произнесе и по въпроса за разноските, направени за касационната инстанция, съгласно разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.4 вр. с чл.281, т.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 22.01.2015г., постановено по възз.гр.д. №11681/2013г. на Софийския градски съд и потвърденото с него първоинстанционно решение от 14.05.2013г. по гр.д. №44936/2010г. на Районен съд – София.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.