1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 21.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 827 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 3101/18.02.2019 г. на К. И. Б. против определение № 491/08.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4468/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд /САС/, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 1993/04.02.2019 г. с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК с искане да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса във връзка с администрирането на касационна частна жалба с вх. № 18584/25.10.2018 г. срещу разпореждането от 04.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4468/2015 г. по описа на САС.
В жалбата се съдържат обидни квалификации и доводи по отношение на състава на съда, постановил атакуваното определение. Твърди се, че били налице основания за отвод на състава, без да са посочени конкретни обстоятелства, които мотивират жалбоподателя да счита, че съдът е заинтересован от изхода на делото. Сочи се, че необосновано бил глобяван.Твърди се, че е налице съдийски произвол и злоупотреба, без да се сочат конкретни обстоятелства, които да мотивират жалбоподателя защо счита така. Съдържат се оплаквания, че обжалваното определение е необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон, както и на актове на други съдилища. Твърди, че е изпълнил всички указания на администриращия съд, както и че справките, издадени от Агенция по вписванията са неверни. Иска атакуваното определение да бъде отменено, а върнатата с него частна касационна жалба да бъде разгледана по същество, да бъде уважена и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на административно-правната процедура.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на K. И. Б. против Съвета за електронни медии за обезвреда на претърпени емоционални /нематериални вреди в размер на 15 000 000 лева, изразяващи се в мълчалив отказ да предприеме действия срещу множество електронни медии, в съответствие с правомощията му и да съдейства на ищеца за получаване право на отговор в електронна медия. Обстоятелствата, на които се основава искът са: липсата на отговор от ответника на писмо на ищеца по смисъла на чл. 18 ЗТР и липсата на съдействие за предоставяне право на отговор по повод изявление на Б. Б. от 28.01.2015 г. Първоинстанционният Софийски окръжен съд е приел, че предявеният иск е недопустим поради липсата на защитимо от закона право и с определение № 921/11.05.2015 г. по гр.д. № 190/2015 г. е върнал исковата молба, като е прекратил производството по делото.
Въззивният Софийски апелативен съд е сезиран с частна жалба с вх. № 2513/26.10.2015 г. срещу първоинстанционното определение. С определение № 464/08.02.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4468/2015 г., частната жалба на К. И. Б. е оставена без уважение.
Подадена е частна касационна жалба с вх. № 3043/29.02.2016 г. С разпореждане от 01.03.2016 г. администриращият САС я е оставил без движение, като е дал съответните указания за отстраняване на констатирани нередовности, а именно: да се приложи изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, както и да бъде приподписана от адвокат. Съобщение е връчено лично на К. И. Б. на 18.03.2016 г. Срещу разпореждането за оставяне без движение жалбоподателят е подал нова частна касационна жалба с вх. № 4256/23.03.2016 г., в която се съдържа искане за предоставяне на правна помощ, то е уважено от САС с определение № 1302/15.04.2016 г. по ч.гр.д. № 4468/2015 г. След проведена процедура по чл. 95, ал. 2 ГПК вр. чл. 23 и 21, т. 3 Закона за предоставяне на правна помощ адв. А. П. Г. е назначена за служебен адвокат на К. И. Б. с разпореждане от 18.07.2016 г. по ч.гр.д. № 4468/2015 г. по описа на САС. На адв. Г. са съобщени дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности на частната касационна жалба на 11.08.2016 г. По делото е постъпила частна касационна жалба с вх. № 11820/12.08.2016 г., посочено е, че частната касационна жалба с вх. № 3043/29.02.2016 г. е правилна, законосъобразна и основателна, че делото е с висока правна сложност, че следва да бъде решено по същество, както и че разглеждането на казуса по делото би обогатило правото и би довело до синхронизиране на разнообразната и разнобойна налична съдебна практика. Като е констатирал, че не е налице изпълнение на дадените указания за отстраняване на констатирани нередовности на частната касационна жалба, а именно – не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, с разпореждане от 19.08.2016 г. по ч.гр.д. № 4468/2015 г. частната касационна жалба с вх. № 3043/29.02.2016 г. срещу определение № 464/08.02.2016 г. по същото дело е върната на основание чл. 274, ал. 3 вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Срещу постановеното разпореждане е подадена частна жалба с вх. № 13640/03.10.2016 г. С разпореждане от 17.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4468/2015 г. по описа на САС жалбата е оставена без движение с указания да се внесе държавна такса по сметка на ВКС. Жалбоподателят е подал молба с вх. № 16495/14.11.2016 г., с която е поискал да бъде освободен от внасяне на държавни такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. САС е постановил определение № 3984/30.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4486/2015 г., с което е оставил без уважение направеното искане. Последвали са множество частни жалби, подадени от К. И. Б. при спазване на алгоритъма: подадена частна жалба, оставянето ? без движение с указание за внасяне на държавна такса, молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, оставяне без уважение на искането за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски, даване на нови указания за отстраняване на констатираната нередовност и внасяне на такса, неизпълнение, връщане на жалбата, нова жалба и т.н.
С разпореждане от 04.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4468/2015 г. по описа на САС е върната частната жалба на К. И. Б. с вх. № 13703/25.07.2018 г. против определение № 1925/20.06.2018 г. по същото делото, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 10249/04.06.2018 г. за освобождаване от внасяне на държавна такса по частна жалба с вх. № 5905/29.03.2018 г. Постъпила е частна жалба с вх. № 18584/25.10.2018 г. против разпореждането от 04.10.2018 г. С разпореждане от 29.10.2018 г. на К. И. Б. е указано да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. за разглеждането на подадената частна жалба. Подадени са молба с вх. № 19532/08.11.2018 г. и молба с вх. № 19528/08. с искане за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски. Съдът е постановил определение от 12.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4468/2015 г. по описа на САС, с което молбите са оставени без уважение. Подадена е частна жалба с вх. № 21546/04.12.2018 г., която е изпратена на компетентния да се произнесе Върховен касационен съд, без да е внесена дължима държавна такса за разглеждането ?, доколкото спорът е относно възможността на жалбоподателя да понесе отговорността за дължимите такси с оглед твърденията му за затруднено материално положение. Касационната инстанция се е произнесла с определение № 24/15.01.2019 г. по ч.гр.д. № 4731/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о. Изрично е прието е, че с оглед декларираните от К. И. Б. данни в нарочната декларация за материалното му положение, същият разполага с възможност да внесе сумата от 15 лв., представляваща държавна такса за разглеждането на подадената от него частна жалба с вх. № 18584/25.10.2018 г. Делото е върнато на администриращия Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване на констатираните нередовности на жалбата, а именно за даване на указания за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС.
В изпълнение на дадените указания от горната инстанция, с разпореждане от 18.01.2019 г. Софийски апелативен съд е указал на К. И. Б. да внесе сумата от 15 лв. по сметка на ВКС, дължима за разглеждане на частна жалба с вх. № 18584/25.10.2018 г. С молба с вх. № 1993/04.02.2018 г. жалбоподателят отново е поискал да бъде освободен от внасянето на държавна такса за разглеждане на частната жалба, като е приложил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която са обективирани данни относно материалното му състояние. Заявил е, че с решение № 52/06.01.2017 г. на ТЕЛК при I МБАЛ е му е определена 96 % нетрудоспособност, размерът на отпуснатата му от НОИ пенсия е 230 лв., страда от идиопатична подагра от 14.06.2018 г. Съдът е намерил, че не са налице основания за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса. Изложени са подробни мотиви относно имуществото на жалбоподателя, съобразено с размера на дължимата такса. Постановеното определение № 491/08.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4468/2015 г.. с което повторно е оставено без уважение искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, този път обективирано в молба с вх. № 1993/04.02.2019 г., за освобождаването му от внасяне на държавна такса във връзка с администрирането на касационна частна жалба с вх. № 18584/25.10.2018 г. срещу разпореждане от 04.10.2018 по ч.гр.д. № 4468/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, е предмет на обжалване с частна жалба с вх. № 3101/18.02.2019 г., по повод на която е образувано настоящото частно гражданско дело № 827 по описа за 2019 г. на Върховен касационен съд.
Атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Съдът е съобразил всички декларирани от молителя данни, включително взел е предвид и данни от извършената служебна проверка относно вписаните обстоятелства по партидата му в имотния регистър. Не е налице основание, което да налага извод, че за К. И. Б. е невъзможно да внесе държавна такса в размер на 15 лв., с оглед твърдяното от него затруднено материално положение. Следва да се отбележи, че по никакъв начин жалбоподателят не установява твърдението си, че обстоятелствата, обективирани в справката –извлечение от вписванията, приложена по делото по служебно искане от Агенция по вписванията, са неистински. Липсват и доказателства, че същият извършва определени нарочни разходи във връзка с поддържането на здравословното му състояние. Декларираното обстоятелството, че със съпругата му упражняват имуществените си права разделно, не изключва семейната взаимопомощ и общност, основаващи се на личните отношения.
Обстоятелствата, относими към материалното положение на жалбоподателя не са се променили значително в хода на производството по делото. Подадени са множество молби за освобождаване от внасяне на държавна такса пред ВКС, като по всички тях администриращият САС се е произнесъл като е отхвърлил искането. С оглед предмета на спора, а именно – наличието на основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивният съд е изпращал частни жалби по компетентност на ВКС и без да е събрана такса. С определение № 504/24.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3942/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о. и определение № 24/15.01.2019 г. по ч.гр.д. № 4731/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о. – различни съдебни състави на касационната инстанция са потвърдили извода за липса на основание за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по делото. Както вече беше посочено жалбоподателят спазва еднакъв порядък на обжалване на постановените по делото съдебни актове. Нещо повече само преди 2 месеца, с последното цитирано определение ВКС се е произнесъл по законосъобразността на отказ по идентично искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, дължима за разглеждането на частна жалба с вх. № 18584/25.10.2018 г. Еднотипните процесуални действия на жалбоподателя при дадените ясни и точни указания от администриращия съд, чиято правилност бива потвърдена и от касационната инстанция, могат да доведат единствено до извод, че в случая е налице недобросъвестност от страна на жалбоподателя.
За изчерпателност на постановения съдебен акт, настоящият състав намира, че е необходимо да се произнесе по оплакванията за неправилност на атакуваното определение поради това, че съставът на САС не се е отвел от разглеждането му – по см. чл. 22 ГПК. Не са налице никакви данни, които да обосновават необходимост от подобно процесуално поведение на съда. Изразеното несъгласие относно правилността на извършените процесуални действия от съда, както и обидните квалификации, които той споделя в изходящите от него книжа, не могат да наведат на такъв извод.
Обстоятелствата относно наложените глоби на К. И. Б. са извън предмета на настоящото производство.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено и делото отново следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд за по-нататъшно администриране на частна жалба с вх. № 18584/25.10.2018 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 491 от 08.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4468/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за по-нататъшно администриране на частна жалба с вх. № 18584/25.10.2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: