3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
ГР. София, 17. 02. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.02.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №6469/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №701/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от Д. П. срещу Областна дирекция на МВР, [населено място] искове по чл.344, ал.1 ГПК, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „Системен оператор” в ОДМВР – второ РУП, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на ТР №1/13 г., т.2 по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да допълни доклада по делото, направен от първоинстанционния съд, след като е наведено такова оплакване във въззивната жалба?; В нарушение на чл.269 ГПК е разрешен от въззивния съд въпросът: длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение или е достатъчно да се произнесе само по едно или няколко от тях? Според касаторката въпросите: Необходимо ли е да се изследват конкретните тр. функции на лицата, работещи в едно или близки звена съобразно дл. им характеристики или е достатъчно да се сравнят само наименованията им? и Кой критерий е определящ при преценката кои длъжности се включват в подбора – дали самото структурно определено място или естеството на тр. функции? са от значение за точното прилагане на закона, тъй като са определящи за законосъобразността на подбора по чл.329 КТ. Те също са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Първият от въпросите е разрешен от въззивния съд в противоречие с р. №987/12 г. на трето г.о. и по гр.д. №727/11 г. на четвърто г.о., а вторият от въпросите – в противоречие с р. по гр.д. №1073/10 г. и по гр.д. №129/11 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: Първият от въпросите е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС -ТР №1/13 г., ОСГТК. Там е посочено, че дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. По настоящото дело оплакванията на въззивника / сега касатор/ за непълноти в доклада са намерени за неоснователни, прието е представеното от него ново доказателство и делото е решено по същество при събраните от двете инстанции доказателства, представени от страните съобразно разпределаната в доклада по чл.146 ГПК доказателствена тежест.
Вторият от въпросите по същността си е оплакване за нарушаване на материалния закон – осн. по чл.281,т.3 ГПК и не обосновава общата предпоставка за допускане на обжалването. В практиката на ВКС – ТР №1/19.02.10 г. и ТР №2/11 г. е разяснено, че основанията по чл.281,т.3 са различни от тези по чл.280, ал.1 ГПК и са разграничени предпоставките, целта и приложното поле на двете групи основания.
Третият от въпросите е разрешен от въззивния съд в съответствие с ТР №3/12 г. на ОСГК, с което са преодолени различията в практиката на ВКС и съдилищата по въпросите за подбора по чл.329 КТ. В ТР е посочено, че при задължителност на подбора /както е в случая/, работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия – между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работата или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. В случая работодателят е извършил подбора между лицата, заемащи съкратената длъжност в РПУ към дирекцията в [населено място]. Въззивният съд при преценка за законосъобразността на подбора е констатирал и отчел съществена разлика между тр. функция на тези служители и заемащите длъжност със същото наименование, но в друго звено на ОДМВР – БДС / както е указано и в р. по гр.д. №727/11 г. на четвърто г.о./ и така е формирал извод, че последните не попадат в обсега на подбора.
Четвъртият от въпросите също е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, вкл. цитираната от касатора: чрез подбор са съпоставени служителите, заемащи съкращаваната длъжност в обособените РПУ към ОДВР в едно и също населено място. Взета е предвид организационно управленската обособеност и мястото на длъжността в йерархията на отделните звена, специфичните й функционални характеристики във всяко от тях и естеството на тр. функция като определящ критерий за обхвата на подбора.
Така не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане обжалването на въззивното решение. Основанието по т.3 с.р. не е обосновано откъм специфичните му допълнителни предпоставки – ТР №1/10 г., а цитираната по –горе / вкл. от касатора/ практика показва, че въпросите са известни и разработени в съдебната практика, което изключва наличието на това основание.
Сочените от касатора основания за допускане на обжалването не са налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенски окръжен съд по гр.д. №701/13 г. от 26.08.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: