О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
[населено място], 17 юни 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1709 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. Г. Я., чрез процесуален представител адв.В., срещу решение от 10.11.2014г., постановено по в.гр.д.№2217/2014г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 14.03.2014г. по гр.д.№8837/2013г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от Я. Г. Я. срещу Волен Н. С. частични искове с правно основание чл.45 ЗЗД за разликите над сумите от по 10000лв. до сумите от по 25001лв. всеки от тях, ведно със законната лихва върху тези разлики, считано от 03.06.2013г. до окончателното им изплащане.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Волен Н. С., чрез процесуален представител адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Постъпила е касационна жалба от Волен Н. С., чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 10.11.2014г., постановено по в.гр.д.№2217/2014г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 14.03.2014г. по гр.д.№8837/2013г. на Софийски градски съд, за уважаване на предявените от Я. Г. Я. срещу Волен Н. С. частични искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумите от по 10000лв. всеки от тях, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 03.06.2013г. до окончателното им изплащане.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Я. Г. Я., чрез процесуален представител адв.В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и с цена на исковете над 5000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Я. Г. Я. срещу Волен Н. С. частични искове с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от отправени на 03.06.2013г. обиди и клевети, за сумите от по 10000лв. всеки от тях, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 03.06.2013г. до окончателното им изплащане. С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Я. Г. Я. срещу Волен Н. С. частични искове с правно основание чл.45 ЗЗД за разликите над сумите от по 10000лв. до сумите от по 25001лв. всеки от тях, ведно със законната лихва върху тези разлики, считано от 03.06.2013г. до окончателното им изплащане.
В. решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира вероятност въззивното решение да се окаже недопустимо, по наведените от касатора-ответник по исковете доводи, че въззивното решение е частично недопустимо – по един от исковете като постановено по непредявен иск – за деяние, различно от посоченото в исковата молба.
Касаторът- ищец сочи в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: „допустимо ли е по гражданско дело за непозволено увреждане въззивната инстанция служебно да преразглежда размера на уважени от първоинстанционния съд искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди”; ”допустимо ли е по гражданско дело за непозволено увреждане въззивната инстанция да се позовава при преразглеждане на размера на присъдените обезщетения само на цифрово обозначение на текст от ЗЗД без да анализира конкретни правни и фактически основания или да сочи само бланкетни такива, респ. дали това може да се приеме за съответстващи на изискванията на закона мотиви”; ”допустимо ли е във въззивно решение по гражданско дело за непозволено увреждане да има несъответствие между общия смисъл на мотивите, конкретното съдържание на съществена част от тях и цялостната им правна логика от една страна и съдържанието на диспозитива от друга”; ”дава ли чл.52 от ЗЗД основание на въззивната инстанция от гледище на принципа за справедливост да се произнася по размера на уважените на първа инстанция искове „по силата на закона” без изрично да е сезиран с такова искане от никоя от страните в гражданския процес”; ”следва ли да се приеме, че когато страна в гражданския процес наведе отменителни доводи срещу първоинстанционното решение на съда и поиска от въззивната инстанция да отхвърли уважен иск, но не и изрично да бъде намален размерът на присъденото по него обезщетение, имплицитно се съдържа и искане за преразглеждане на определения размер”; ”следва ли да се приеме, от гледище процесуалните права на въззиваемия, че въззивникът е в правото си да изменя или допълва петитума на въззивната си жалба в рамките на устните състезания, респ. допустимо ли е апелативният съд да се произнася по искане за намаляване на присъдените обезщетения, въпреки че то не е изрично формулирано преди даване на ход по същество, нито устно, нито в самата въззивна жалба”. Касаторът-ищец е посочил, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по поставените правни въпроси, но не е посочил относима към посоченото от касатора основание съдебна практика, на която счита, че противоречи въззивното решение – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК / ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.2/. Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, във въззивното решение съдът е изложил мотиви по доводите в жалбите на страните срещу първоинстанционното решение, вкл. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят тези вреди. В тази насока са дадените в практиката на ВКС разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл.52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по предмета на делото, по наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на първоинстанционното решение, вкл. по доводите във въззивната жалба на ответника по исковете, че размерите на обезщетенията са завишени.
Касаторът-ответник по исковете, сочи в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „длъжен ли е въззивният съд да изложи свои съображения по спорните въпроси, включително и по тези, по които възприема аргументите на първата инстанция”; ”задължен ли е съдът да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и доводите, направени въз основа на тях”; ”какви критерии следва да приложи съда при определяне на справедливо обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД” – касаторът счита, че при определяне на размера на обезщетенията въззивният съд „не се е съобразил с икинимическата конюнктура д страната и установената в тази насока съдебна практика, като е присъдил твърде висок размер на дължимо обезщетение, което противоречи на възприетото в решение по т.д.№211/2009г. на ВКС, ІІт.о. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС, включително посоченото от касатора решение, дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. По изложените съображения не е налице противоречие на въззивното решение и с посоченото решение на ВКС.
Касаторът сочи, че въззивното решение противоречи на приетото в т.12 на ТР №1/2001г. по тълк.д.№1/2001г. на ОСГК, както и на постановени по реда на чл.290 ГПК решения по приложението на чл.154, ал.1 ГПК, но не сочи правните въпроси от значение за конкретното дело, разрешени от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Касаторът поставя въпрос: ”задължително условие за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД е твърдяните обидни квалификации да са отнесени конкретно към ищеца” – не съставлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в мотивите на т.1 на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът поставя въпрос: ”допустими ли са по отношение на политически личности критични оценки в широки граници, включително и с надхвърлящи добрия тон изразни средства” – Поставеният въпрос не е разрешен във въззивното решение. Въззивният съд е приел, че употребените думи са обидни и че описаните изявления съдържат клевети. Правилността на изводите на съда не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване. Правилността за законосъобразност на обжалваното въззивно решение се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, т.3 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „може ли и по какви критерии съдът следва да определи дължимото обезщетение по два обективно съединени иска по чл.45 ЗЗД когато по делото не са събрани доказателства за претърпени неимуществени вреди по всеки един от тях и следва да се приложи разпоредбата на чл.154 ГПК, която изисква доказване на обсотоятелствата по всяко отделно правоотношение, по всеки отделен иск”. Така поставеният въпрос не е разрешен във въззивното решение, по който е прието за установени елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по всеки от исковете. Поставеният въпрос предпоставя неправилност на въззивното решение, която не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване. Отделно от това, не е налице и допълнителното основание за допускане не касационно обжалване. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото.
В изложенията се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.11.2014г., постановено по в.гр.д.№2217/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: