О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
София, 12.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 235/2010 година
Производство по чл. 288 ГПК.
И. М. С. от гр. С. е подал касационна жалба против решението на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 448/2009 г. и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответницата П. Х. Ч. от гр. С. счита жалбата за недопустима и неоснователна по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Старозагорският районен съд, с решение по гр. д. № 1644/2008 г. е отхвърлил предявените от С. против Ч. иск за сумата 4800 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаването му от ползване на собствената му ? ид. ч. от апартамент и иск за сумата 919.19 лв. мораторна лихва върху главницата от 4800 лв.. Решението е оставен в сила от Старозагорският окръжен съд с въззивно решение от 13. 11. 2009 г. по гр. д. № 448/2009 г.. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, като е приел, че до завеждане на исковата молба, ищецът не е отправил искане до ответницата, като съсобственица на другата ? ид. ч. от апартамента, да му заплаща обезщетение и за времето преди предявяване на иска по настощото дело, той не може да търси обезщетение за лишаването му от ползване на неговата част от общия имот.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочено е в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, че решаващият съд не е се е съобразил с всички събрани по делото и относими към спора доказателства и не е направил изчерпателно и задълбочено анализиране на доказателствата. Тези оценки на жалбоподателя касаят правилността на постановеното решение – неговата обоснованост и спазване на процесуалните правила при постановяването му, т. е., въпроси, които се преценяват при разглеждане на жалбата по същество, по реда на чл. 290 ГПК, но не са основание за допускане на касация. Същото важи и за твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос – за липсата на искане от негова страна за заплащане на обезщетение от ответницата, без да приложи чл. 20 ЗЗД при тълкуване на волята му, която е материализирана в нотариална покана до ответницата, съдържаща и други искания. Въпросът налице ли е искане от ищеца по чл. 31, ал. 2 ЗС, под каква форма то е направено и възприето ли е от ответницата като покана за плащане на обезщетение, са въпроси, касаещи материалноправния спор, но оценката на тези обстоятелства е резултат на доказателствената дейност на съда. По тези въпроси не е налице принципно отклонение на въззивния съд от закона, защото в мотивите на решението му е посочено, че претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде уважена при наличието на три предпоставки, две от които съдът е счел, че са налице – съсобственост между страните, възникнала след прекратяване на брака им с развод и ползване на съсобствения апартамент от ответницата за исковия период от време – 1. 4. 2006 г. – 2. 12. 2008 г.. Съдът е приел за несъществуваща третата предпоставка – писмена покана от ищеца до ответницата за заплащане на обезщетение. Посочено е, че нотариалната покана на ищеца, връчена на ответницата на 23. 3. 2006 г. съдържа различни изявления, но не и конкретно искане за заплащане на обезщетение. С нотариалната покана С. е заявил, че ако ответницата не се яви пред нотариус или не му писмен отговор на негово предложение за продажба на имота, с поканата той заявява претенция за заплащане на обезщетение. Тъй- като по делото е безспорно, че ответницата се е явила на 29. 3. 2006 г. пред нотариуса, посочен в нотариалната покана и е дала отговор /отрицателен/ на предложението за продажба на апартамента, съдът е направил логичен извод, че условието, под което е направено искането по чл. 31, ал. 2 ЗС, не се е осъществило /неявявяване на ответницата и липса на отговор/, поради което и няма основание да се счита, че такова волеизявление е било направено. В случая, отново се касае за доказателствен извод на съда, който не се отклонява от точното прилагане на закона, а още по-малко касае развитието на правото. При това положение не е налице основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй-като сочената хипотеза изисква кумулативно наличие на двете характеристики, които формират общо правно основание за допускане на касация – т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСГКТК на ВКС.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13. 11. 2009 г. по гр. д. № 448/2009 г. на Старозагорския окръжен съд по жалбата на И. М. С. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: