О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
София, 20.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 595/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
В. Х. К. от гр. С. е подала касационна жалба против въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 1817/2007 г.. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от „Б”, АД, гр. С..
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд с решение по гр. д. № 1915/2005 г. е осъдил „Б” АД за заплати на В. К. сумата 866.19 лв. неизплатено чисто трудово възнаграждение за посочен период, отхвърлил иска й в останалата част до предявения размер 1 296 лв. и отхвърлил исканията й, както следва: иск по чл. 220, ал. 1 КТ за сумата 200 лв. – обезщетение за неспазен срок на предизвестие; иск по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 200 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С решението на районния съд е осъдена В. К. да заплати на „Б” АД сумата 1181.92 лв. на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД и сумата 292.09 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Софийският градски съд с въззивно решение от 01. 10. 2008 г. по гр. д. № 1817/2007 г. е отменил първоинстанционното решение в посочените осъдителни части, отхвърлил иска на К. за сумата 866.19 лв., отхвърлил насрещния иск на „Б”, АД за сумата 1 181.92 лв. и оставил в сила решението на районния съд в отхвърлителната му част над тези размери.
Жалбоподателката К. сочи като основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280, ал. 1 ГПК, липсата на обобщени мотиви на въззивното решение, което счита за съществен процесуалноправен въпрос. Изтъква като съществен материалноправен въпрос, че постановеното решение поставя ищцата Х в невъзможност да докаже пред НОИ, че трудовото й вазнаграждение обхваща различни безкасови преводи – суми, получени от ответното дружество. Позовава се и на необоснованост на въззивното решение.. С оглед на тези доводи, касационният съд счита, че няма основание за допускане на касация на въззивното решение по жалбата и искането на В. К. В чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК е предвидена възможност за касационно обжалване, когато произнасянето на въззивния съд по определящ за спора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона. В случая жалбоподателката К. изтъква пороци на въззивното решение – необоснованост и неизчерпателност на мотивите към решението, които могат да се обсъждат при проверка на решението след допускане на касация, но сами по себе си не са основание за допускане на касационно обжалване. Същото се отнася и до твърдението, че постановеното решение не може да послужи на ищцата пред НОИ, тъй-като това обстоятелство е извън предмета на иска на К. за неизплатена част на дължимото й трудово възнаграждение.
Необосновано е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, представено от ответника, ищец по насрещния иск, „Балканкар – ЗПДЕА, АД. Изложението само възпроизвежда текста на чл. 280, ал. 1, т. 2, без да съдържа съображения в какво се изразява произнасянето на градския съд по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. При липса на фактически и правни доводи, приложените към изложението две решения на други съдебни състави, не могат да бъдат база за преценка.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 01. 10. 2008 г. по гр. д. № 1817/2007 г. на Софийския градски съд по жалбата на В. Х. К. от гр. С. и по жалбата на „Б” АД, гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: