Р Е Ш Е Н И Е
№ 605
София 08.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 1862/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
Д. Д. Д. и Р. А. Д., двамата от гр. Д., са подали касационна жалба срещу решението на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 192/2007 год..
Ответниците по касация, ищци по делото, Ж. С. В., М. В. Й. и К. А. Й., всички със съдебен адрес адвокат С от гр. С., считат за неоснователна жалбата и молят да бъде оставена без уважение..
При касационната проверка се установи следното:
Добричкият окръжен съд с въззивно решение от 23. 1. 2008 г. по гр. д. № 192/2007 год. е признал за установено по отоношение на Ж. В. и другите ищци и ответниците Д, правото на собственост на ищците, поименно посочени, върху поземлен имот с площ 486 кв. м., с идентификатор 02508.9.291 по одобрената през 2004 г. кадастрална карта на гр. Б., местност „К” и осъдил Д. и Р. Д. да предадат владението на имота. Окръжният съд е установил, че процесният имот е възстановен на ищците, наследници на бившия собственик С. С. , тъй-като попада изцяло върху терена на притежаваната от него земеделска земя – хавра от 16.103 дка в землището на гр. Б., м. „К”, призната за възстановяване в стари реални граници с решение на поземлената комисия от 9. 10. 1992 год.. Съдът е приел също, че ответниците не могат да се позоват на придобиване на земята по договора за продажба на общински имот, тъй-като договорът от 20. 12. 1994 год. противоречи на закона – §4а, ал. 5 ЗСПЗЗ.
Изводите и решението на въззивния съд са правилни – съобразени със закона и доказателствата по делото.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила, че спорният имот е напълно идентичен със земеделската земя, възстановена на ищците в стари реални граници с решение на поземлената комисия. Съдът е изследвал основното възражение на ответниците по иска, че са придобили имота от общината, съгласно договора за продажба на общински имот от 20. 12. 1994 год.. Правилно е прието, че договорът не е породил правно действие, защото е сключен в нарушение на закона – купувачът Д. Д. не е бил ползвател по § 4 ЗСПЗЗ, тъй-като имотът не му е бил предоставен по актовете, посочени в същия параграф, а с решение на ИК на ОбНС Б. от 1983 г. за обработване за самозадоволяване с основни селскостопански продукти. Посочена е и липсата на второто условие по § 4а, ал. 5 ПЗР ЗСПЗЗ – продадената като общинска земя да не е обект на възстановяване на собствеността на граждани. Съдът е изложил мотивирани съображения за липса на основание да се приеме възражението на ответниците по иска, че са придобили имота в резултат на давност.
Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 23. 01. 2008 г. по гр. д. № 192/2007 год. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. и Р. А. Д. да заплатят на Ж. С. В., М. В. Й. и К. А. Й. сумата 500 /петстотин/лева разноски по делото за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: