О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 27.01.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1655/ 2009г. по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от С. Б. С. срещу решение от 23.07.2009г. по гр.д. № 1335/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК за признаване за установено, че И. К. като вещо лице по гр.д. №2972/2000г. на Пловдивски РС е дала невярно заключение в съдебно заседание на 20.09.2000г., което съставлява престъпление по чл.291,ал.2 НК.
Жалбоподателят поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне като заявава, че решението е недопустимо, тъй като престъплението е следвало да бъде установено по наказателен ред, както и че със същото е дадено разрешение на съществен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и същият е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът Н. М. А. поддържа в писмено становище, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 11.12.2008г. по гр.д.01415/2008г. на Пловдивски РС, е признаване за установено, че И. К. , като вещо лице по гр.д. №2972/2000г. на Пловдивски РС, е дала невярно заключение в съдебно заседание на 20.09.2000г., което съставлява престъпление по чл.291, ал.2 НК. Съдът е установил, че образуваното наказателно производство е било прекратено с постановление на 28.03.2008г. поради изтичане на давностния срок за преследване на престъплението, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 НК, поради което е приел, че установяването на престъплението по граждански ред е допустимо. Съдът е приел, че вещото лице, макар и по непредпазливост / като не е извършила всички необходими справки/ е дала невярно заключение за това, че първият план на кв.”Х”, гр. П. е от 1954г., при наличие на такъв от 1929г.
В изложение към касационната жалба за да обоснове допустимостта на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е дадено разрешение на процесуален въпрос, а именно относно допустимостта на производството за установяване на престъпно обстоятелство при предвидено наказателно преследване на същото, както и за задължението на съда да приложи точно нормата на чл.291, ал.2 НК в гражданския процес относно отговора на въпроса за умишленост, непредпазливост и случайно деяние.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационното обжалване. Действително въпросът за допустимостта на установяване на престъпно обстоятелство в гражданския процес е от значение за изхода по спора, но на него въззивният съд в обжалваното решение е дал отговор в съответствие с трайната практика на ВКС, според която това е възможно, когато наказателното производство е прекратено по причини посочени в чл.24, ал.1, т.2-5 НК какъвто е конкретния случая, а и жалбоподателят не представя влезли в сила решения на други съдилища, в които да е даден противоречив отговор на този въпрос, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване посочени в чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Що се касае до поставения от жалбоподателя въпрос за преценка на всички относими доказателства по делото с оглед определяне степента на виновност на дееца, то разпоредбата на чл. 235 ГПК/ чл.188 ГПК/отм./ задължава съдът да обсъди и прецени всички доказателства и доводите на страните по свое убеждение, а съгласно постановление № 1/1953 г, на Пленума на Върховния съд съдът трябва конкретно, точно и ясно да каже в решението си какво приема за установено относно фактическите положения, да каже върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. В конкретния случай съдът именно в съответствие с тази практика е приел, че са установени твърдените от ищеца факти и е уважил предявения иск.
Жалбоподателят поддържа, че е налице и основание за допускане на касационното обжалване посочено в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на процесуалния закон и за развитието на правото, но не излага сериозни аргументи в подкрепа на това си твърдение. Не е налице нито липса на практика по тези въпроси,ното съществуващата такава е неправилна, за да се налага нейната промяна и осъвременяване.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК на решение от 23.07.2009г. по гр.д. № 1335/2009г. на Пловдивски окръжен съд по жалба на С. Б. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: