О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1614
София 27.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1363 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. П. З. чрез адв. Р. А. срещу решение № 150 от 9.06.09г.по в.гр.дело № 188/09г.на Пловдивския апелативен съд в частта,с която е прекратено производството относно обективно съединения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 20 000 лв.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателката счита,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,което е в приложното поле на основанието за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищцата Е е предявила срещу С. М. и Е. Ч. два обективно съединени иска при условията на евентуално съединяване – главен установителен иск по чл.336 от ГПК вр.с чл.97 ал.1/отм./и евентуален по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лв,представляваща обезщетение за причинените й от насочване на принудително изпълнение върху нейните имоти вреди. Изложени са съображения,че установяването на факта,че имуществото,върху което е насочено изпълнението за парично вземане,не принадлежи на длъжника,е допустимо само при наличие на висящо изпълнително производство като защита на едно трето лице срещу насочване на принудително изпълнение върху негово имущество. В производството пред въззивната инстанция било безспорно установено,че длъжникът М. е изплатил задължението си и изпълнителното производство,по което е насочено изпълнението върху имущество,за което ищцата твърди,че е нейно,е прекратено с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител. Ето защо,съдът е приел,че ищцата няма правен интерес от установителния иск по чл.336 ал.1 от ГПК/отм./ и в тази част е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по чл.336 ал.1 от ГПК/отм./Прието е,че искът по чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди поради насочване на изпълнението върху имоти на ищцата в размер на 20 000 лв е заявен като евентуален и се дължи произнасяне само в случай,че главният иск бъде уважен,поради което е обезсилено първоинстанционното решение и в частта,с която окръжният съд е отхвърлил този иск.
В представеното изложение към касационната жалба се поддържа,че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Законът предвижда произнасяне от въззивния съд по правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. За да е налице това основание следва произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона,за да възприемат друго и т.н. В случая е дадено разрешение на процесуалноправен въпрос относно правомощията на съда да даде правна характеристика на исковете при обективното им съединяване,по който няма уеднаквена съдебна практика,което обуславя допустимостта на касационното обжалване при хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 150 от 9.06.09г.,постановено по гр.дело № 188/09г.на Пловдивския апелативен съд по жалба на Е. П. З..
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 400 лв,като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.