О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1338
гр.София, 29.09.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1073 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.03.2009г. по гр.д. № 3454 / 2008г., с което Пловдивски ОС, е уважил предявените от В. Д. искове срещу О. К. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – О. К. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът В. Д. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, ГПК приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от В. Д. искове срещу О. К. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е признал за незаконно уволнението, извършено със Заповед №378/22.04.2008г., на основание чл.190, ал.1, вр. чл.188, т.3 и чл.330, ал.2, т.6 КТ и я е възстановил на длъжност-директор на ЦДГ “В” К. Съдът е приел, че при налагане на наказанието не спазена разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ- липсва както точно посочване на текстовете от закона, така и текстова мотивировка на заповедта.
В изложението жалбоподателят, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, е посочил, че с въззивното решение е съдът се е произнесъл по материално правни въпроси от значение за изхода по спора, а именно за точното тълкуване на понятието “мотивирана” заповед, както и по процесуалните въпроси за това, върху кого лежи тежестта на доказване на факта, че уволнения работник е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, за да му присъдено обезщетение по чл.225 КТ и каква е доказателствената сила на представените от работника писмени доказателства. Поддържал е, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания за допустимост по чл.280 ,ал.1, т.1- 3 ГПК. Представя решение от 14.05.2007г. погр.д. №258/2007г. на ОС-Враца, в което е прието, че за присъждане н обезщетението по чл.225 КТ не е достатъчно само да има отбелязване в книжката за уволнението, както и решение без номер и дата на ВКС, в което е прието, че неправилната квалификация на основанието за уволнение в заповедта не е основание за признаване незаконност на същото.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на сочените основания. По въпроса за мотивираността на процесната заповед ВКС в трайната си практика приема, че съгласно чл. 195, ал. 1 от Кодекса на труда, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага и при липса на релевирано в нея нарушение дадената правна квалификация се явява лишена от съдържание. В трайната си практика ВКС приема, че меродавно е дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да посочи, а не законовата му квалификация, т.е. водещ е фактът, представляващ уволнителното основание, с оглед на който се преценява дали е правилна квалификацията, цифрово и текстово, но без конкретизирано нарушение на трудовата дисциплина, следва да се направи извод, че уволнението не произтича от определена, правнозначима причина, а това означава, че уволнението е незаконосъобразно. Без значение дали обективно съществуват действия или бездействия на работници или служители, които представляват нарушение на трудовата дисциплина и могат да служат като основание за налагане на дисциплинарно наказание, щом те не са послужили като основание за налагането му. При оспорване на уволнението, в тежест на работодателя е да установи, че същото е законосъобразно и именно ръководейки се от тази практика съдът в обжалваното решение е приел за незаконно уволнението поради неспазване разпоредбата на чл.195 КТ. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Жалбоподателят не твърди, че липсва съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и другото посочено в жалбата основание, а именно чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не посочва решения на съдилищата, в който да е дадено противоречиво решение на въпроса за необходимостта работникът да докаже, че е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, за да бъде уважен иска му с правно основание чл.225 КТ, както и каква е доказателствената сила на представените от работника писмени доказателства.. Разрешаването на тези въпроси е изцяло в зависимост от установените факти по делото, които са различни за всеки отделен случай, затова решаването им се влияе от конкретните доказателства по делото. В този смисъл твърдения, които сочат на неправилност на решението не биха могли да аргументират наличието на основания за допустимост на касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон. Представената съдебна практика от жалбоподателя касае конкретни случаи, които дори и при идентичност на изводите относно дължимостта на обезщетението по чл.225 КТ, крайните изводи са повлияни от различните фактически обстоятелства и тяхната конкретна преценка от съда.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 30.03.2009г. по гр.д. № 3454 / 2008г. на Пловдивски ОС, по жалба на О. К. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: