О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София 29.01.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5532 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от В. Й. К. чрез адв.Р. М. срещу решение № 725 от 11.04.13г.по в.гр.дело № 3841/12г.на Софийски апелативен съд в частта му,с която отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за разликата над сумата 1 000 лв до 50 000 лв.В приложеното изложение касаторът счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво от съдилищата.Приложена е съдебна практика.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на П. на РБ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.123 ал.1 НК,повдигнато срещу него на 16.10.09г.Наказателното производство е било прекратено от П. на 25.11.09г.,а постановлението е влязло в сила на 16.12.09г.Били засегнати честта и достойнството на ищеца,който е търпял емоционални страдания ,изразяващи в страх от наказателна отговорност и неудобство от качеството му на обвиняем.При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид интензитета на претърпяните болки и страдания,вида на престъплението,в което е бил обвинен и краткия срок на наказателното производство – около един месец,при което е счел,че самата от 1000 лв е достатъчна да репарира претърпяните от него неимуществени вреди.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл е задължителната практика на ВКС- решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в което е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД ,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.
Обжалваното решение не противоречи по правни изводи на задължителната практика доколкото съдът се е съобразил с с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 725 от 11.04.13г.,постановено по в. гр.дело № 3841/12г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.