О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 20.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 19 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5491/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Д. Д. от [населено място], област С. е подал касационна жалба против решение по гр. д. № 109/2013 г. на Окръжен съд – Силистра, приложил е изложение на основания за допускане на касационно обжалване, решения на състави на касационния съд и решение на апелативен съд.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Д. Т. от [населено място], счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване и по същество, жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Силистренският районен съд, с решение по гр. д. № 1561/2012 г. е осъдил Д. да заплати на ищеца Д. Т. сумата 24 500 лв., неизплатен остатък от продажната цена на недвижим имот в [населено място] по нот. акт № г., конкретно описан, със законната лихва върху тази сума, считано от 19. 09. 2012 г. до окончателното й изплащане и сумата 2480 лв. разноски по делото. Решението е потвърдено от Силистренският окръжен съд с въззивно решение от 10. 06. 2013 г. по гр. д. № 109/2013 г..
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Жалбоподателят счита, че в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища, въззивният съд не е изложил мотиви към постановеното от него решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Счита също, че не е налице съдебна практика по въпроса за доказването на иска при наличие на „обратно писмо”, което е основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Изложените от жалбоподателя фактически твърдения и правни доводи за допускане на касационно обжалване, са неоснователни.
При постановяване на решението, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, но същевременно е изложил и свои съображения за основателност на предявения иск. Въззивният съд е посочил, че съгласно договора от 30. 10. 2011 г., между ищеца Т. и ответника Д. е договорено плащане на сумата 24 500 лв., за която ответникът по иска и жалбоподател Д. не е твърдял и доказал изпълнение на това му задължение. Макар и концнтрирани, така изложените съображения удостоверяват мотивите на въззивния съд за уважаването на иска. Не е налице липса на мотиви и основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй-като разпоредбата има предвид произнасяне на въззивния съд по принципен правен въпрос, а не произнасяне по фактологията на конкретното дело. В случая, поставеният от жалбоподателя въпрос за обхвата и начина на доказване на иска, при поставеното от него условие, че е налице „само начало на писмено доказателство” не представлява принципен правен въпрос, а позоваване на фактологията по конкретното дело, така както е оценена от самия жалбоподател. Тези обстоятелства могат да бъдат проверени от касационния съд само по реда на чл. 293 ГПК при вече допусната касация на въззивното решение, но не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 10. 06. 2013 г. по гр. д. № 109/2013 г. на Силистренския окръжен съд по жалбата на Д. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: