Решение №338 от 18.5.2009 по гр. дело №176/176 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                                                 
 
 
 
 
                                                 Р Е Ш Е Н И Е   
 
 
                                                                  № 338
 
                                             гр.София, 18.05.2009 год.
 
 
                                         В ИМЕТО  НА НАРОДА                                          
 
 
           
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и девета година в състав:
 
              
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                                            ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело  №176 по описа на І г.о. за 2008 год.
 
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. М., Е. Д. М., С. В. К. и Д. С. К., срещу решението от 12.10.2007г. по гр.д. №580/2007г. на Кюстендилски окръжен съд, с която е оставено в сила решението от 04.06.2007г. по гр.д. №1989/2006г. на Дупнишки районен съд, с което на основание чл.32, ал.2 от ЗС по иска на К. Б. Г. и М. В. Г., двамата от гр. Д., е разпределено ползването на съсобствен урегулиран поземлен имот в гр. Д. по скицата – приложение №1 към заключението на съдебно-техническата експертиза представляваща неразделна част от решението.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответниците по жалбата К. Б. Г., М. В. Г., В. Б. Х. и Б. Д. Х. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС от К. Б. Г. и М. В. Г., за разпределение на ползването на съсобствен урегулиран поземлен имот VІІІ-101 в кв.18 по плана на ссойка, общ. Бобошево.
Въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е разпределено ползването на имота по скицата-приложение №1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, като определените части за самостоятелно ползване от съсобствениците се намират пред притежаваните от тях търговски обекти в имота.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че това разпределение на ползването на имота удовлетворява най-пълно и справедливо правата на страните и реалното застрояване.
Установено е, че страните по делото са съсобственици с права както следва: К. Б. Г. и М. В. Г. – 123/730ид.части, В. Б. Х. и Б. Д. Х. – 283/730ид.части, В. С. М., Е. Д. М. -162/730ид.части, С. В. К. и Д. С. К. -162/730ид.части от урегулиран поземлен имот VІІІ-101 в кв.18 по плана на ссойка, общ. Бобошево с площ по нотариалните актове 730кв.м., а по скица 664кв.м. Г. притежават павилион с №8 със застроена площ от 53,4кв.м. с навес със застроена плащ от 47,1кв.м.; Х. – павилиони №5 и №6 със застроена площ съответно от 53,4кв.м. и 194кв.м.; М. – павилиони №1 и №2 с обща застроена площ от 106,8кв.м.; К. – павилиони №3 и №4 с обща застроена площ от 106,8кв.м. Търговските обекти представляват павилиони, метална конструкция, монтирани по протежение на урегулирания поземлен имот, с фронт към улицата. Незастроената част от имота се намира пред павилионите, с изключение на единия от търговските обекти на Х. – с №6 – кафе с покрита тераса, който е краен в редицата търговски обекти и заема цялата площ от дъното на парцела до уличнорегулационната линия.
Иска се по реда на чл.32 от ЗС определяне на мерки за ползване на общата вещ от съда. В това производство на съдебна администрация не могат да се разпореждат никакви промени в имота, а като се изхожда само от фактическото положение следва да се определи начина на това ползване. При разпределяне на ползването на незастроената част от имота са отчетени правата на страните върху имота и фактическото положение – извършените в имота строежи. Съобразени са от съда и притежаваните права на собственост на страните, които включват и площта на застроената площ, като частите, отредени за реално ползване по квадратура са определени след като от общо притежаваната площ, съответна на правото на собственост, е приспадната тази на застроените със собствени сгради от съсобственика, тъй като върху тези постройки страните притежават реална собственост, изключена от съсобствеността върху терена. Местоположението и размерът на частите за ползване от всеки от съсобствениците са съобразени с фактическото положение – със съществуващото застрояване и разположението на обектите в групата търговски обекти, монтирани по протежение на урегулирания поземлен имот, с фронт към улицата. Неоснователни са доводите на касаторите, че предложеният от вещото лице втори вариант – с общо ползване на незастроената част от имота, е по-удачен. На тези доводи правилно е отговорено с въззивното решение, че вариант втори по заключението не предлага начин на разпределение на ползването на съсобствеността, а по съществото си представлява неразпределение на мястото, каквото е фактическото положение преди образуване на делото.
Касаторите поддържат довод, че разпределението е неудачно, тъй като ищците не участват в разпределението на разликата в квадратурата по нотариалния акт и скицата между съсобствениците. В разглеждания случай ползването е разпределено по единствения възможен начин, а за несъответствието на частта за ползване с правата на съсобственика, ако тя е по-малка, той разполага с иска по чл.31, ал.2 от ЗС, както правилно е прието в обжалваното решение.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12.10.2007г. по гр.д. №580/2007г. на Кюстендилски окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top